Решение № 587 от 26.05.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Кюстендил, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100801 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на 27.03.2025 г. с искова молба, подадена от Б. М. Г., ЕГН **********, и Д. М. Г., ЕГН **********, действащи чрез адв.

Й. Т. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес в гр. ***, срещу ответниците И.

Й. С., ЕГН **********, и Г. А. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.

***.

Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед № РД-18-162/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Г. Б., местност „***“, с площ от 509 кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – овощна градина, пета категория, с номер по предходен план 19300 по плана на местност „***“, одобрен със Заповед № 99/10.03.2009 г. на областния управител на област Кюстендил, ведно с изградената в него сезонна едноетажна постройка. Като придобивно основание се сочи давностно владение, упражнявано за период, надхвърлящ десет години, като ищците присъединяват към своето владение и владението на техния баща М. Г. Е., ЕГН **********, починал на 18.03.2020 г., който, според изложеното в исковата молба, е владял имота еднолично от 04.02.1997 г. – датата на смъртта на неговия баща Г. Е. Б., ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че процесният имот първоначално бил ползван въз основа на издадено на дядото на ищците Г. Е. Б. Удостоверение № 1

1175 от 1969 г. от ОбНС – Кюстендил, с което му било предоставено право на ползване върху земеделска земя в местността „***“, в землището на с. Г.Б.. По същото време, отново с удостоверение, издадено от ОбНС – Кюстендил, на Й.

Х. от гр. Кюстендил бил предоставен за ползване съседен на процесния имот, а именно поземлен имот с идентификатор ***, също с площ от 509 кв. м. Според ищците двата имота били ползвани по този начин повече от петдесет години.

Впоследствие Й. Х. прехвърлил чрез дарение собствеността върху ползвания от него поземлен имот на В. Й. З., от гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***. По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. на нотариус Н. М.. В този нотариален акт обаче било посочено, че З. придобива собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, а не върху поземлен имот с идентификатор ***, който, според ищците, е идентификаторът на съседния на техния имот.

През 2023 г. В. З. продал дарения му имот на Г. Д. Г. от гр. Кюстендил, за което по делото е представен нотариален акт за продажба на земеделски недвижим имот № *** том ** рег. № ***, дело № *** г. на нотариус М. М.. И в този нотариален акт отново е записано, че предмет на продажбата е земеделски имот с идентификатор ***.

От своя страна, през 2024 г. Г. Д. Г. продал поземления имот на Г. А. С. от гр. Кюстендил, който е ответник по настоящото дело. За тази продажба по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус Н. М.. И в този нотариален акт също фигурира продажба на земеделски имот с идентификатор ****.

Ищците твърдят още, че през месец октомври 2024 г. с Б. Г. се свързал синът на ответника и му съобщил, че е водил геодезисти в имота. Според тях закупеният от баща му имот не бил този, който реално бил обработван и предаден във владение от продавача Г. Г., а именно имотът, който ищците владеели. След като страните не успели да уредят отношенията си доброволно, за ищците възникнал правен интерес да предявят настоящия иск за собственост.

Според изложеното в исковата молба ищците са придобили процесния имот по давност чрез непрекъснато, явно и спокойно владение, осъществявано в периода от 1997 г. до 09.12.2024 г., когато ответникът премахнал част от оградата и започнал да разглобява намиращото се в имота бунгало, което било закупено от техния баща през 1985 г.

С оглед на горното е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, с който ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Г. Б., общ. К., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Г.Б., местност „***“, с площ от *** кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – овощна градина, пета категория, с 2 номер по предходен план 19300 по плана на местност „***“, одобрен със Заповед № 99/10.03.2009 г. на областния управител на област Кюстендил, ведно с изградената в имота сезонна едноетажна постройка, на основание придобивна давност, както и да осъди ответника да им предаде владението върху имота.

Ищците претендират присъждане и на направените по делото разноски.

Ответниците Г. А. С. и И. Й. С. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на предявения иск.

В отговора се поддържа, че от представените от ищците документи не можело да се направи извод, че същите са собственици на процесния имот.

Според ответниците липсват каквито и да било доказателства, че имотът е бил собственост на ищците или на техния наследодател, включително липсват доказателства за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, каквото ищците твърдят, че е било предоставено на наследодателя им Г. Е. Б. от ОбНС – Кюстендил. Ответниците сочат още, че ищците не се легитимират като собственици, нито като единствени наследници на общия наследодател, поради което според тях същите нямат правен интерес от водене на настоящия спор.

Ответниците оспорват представените от ищците писмени доказателства, касаещи закупуването на бунгало и присъединяването към електрозахранване, като ги считат за неотносими към предмета на делото. Поддържа се още, че не е налице обосновано предположение за собственост от страна на ищците, а вписването препятствало ответника, като собственик, да се снабдява с необходимите му документи с цел извършване на подобрения в имота до приключване на делото, което би могло да доведе до евентуален последващ иск от страна на ответника срещу ищците, ако спорът бъде решен в негова полза.

Ответницата И. С. намира предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за недопустим, доколкото ищците не са представили титул за собственост.

Във връзка с представената по делото Заповед от 16.09.2009 г. на кмета на община Кюстендил се сочи, че праводателят Й. Х. е придобил по реда на § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ правото на собственост върху процесния недвижим имот в землището на с. Г.Б., въз основа на одобрен със Заповед от 10.03.2009 г. на областния управител план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В тази връзка ответниците правят възражение, че доколкото ищците твърдят придобиване на собственост по давност, по отношение на имотите, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобивна давност не тече до приключване на реституционната процедура със заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Излага се съображението, че давност не може да тече срещу лице, което не може да се защити чрез иск за собственост.

3

Ответниците намират иска за изцяло неоснователен, като отново подчертават, че ищците не обосновават правото си на собственост с надлежни доказателства. Освен че не се легитимират като собственици, те не се легитимират и като единствени наследници на общия наследодател, от когото твърдят, че произтичат правата им, поради което ответниците считат, че липсва правен интерес от водене на настоящото производство.

В отговора отново се излагат твърдения относно издадената заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, въз основа на която, при съобразяване на плана на новообразуваните имоти, се възстановява или придобива собствеността върху съответните имоти. Ответниците оспорват представените писмени доказателства – фактура за покупка на бунгало и клиентски номер от „Електрохолд“, като поддържат, че същите не установяват права върху процесния имот и не са относими към спора.

Изложено е и възражение относно възможността имот по § 4 да бъде придобиван по давност. Ответниците твърдят, че в режим на съпружеска имуществена общност са съсобственици на процесния поземлен имот.

Предявеният иск се оспорва изцяло. Ответниците поддържат, че именно те са единствените собственици на поземлен имот с идентификатор № *** в с.

Г. Б., местност „***“, с площ от 509 кв. м. В случай че главният иск бъде уважен, ответниците претендират на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, като добросъвестни владелци, да им бъде присъдена стойността на извършените в имота подобрения в размер на 12 428,05 лв.

След указания на съда, дадени с разпореждане от 11.09.2025 г., ответникът, със становище от 19.09.2025 г., е уточнил в какво се изразяват подобренията, за които претендира сумата от 12 428,05 лв. на основание чл.

72, ал. 3 от Закона за собствеността, чрез упражняване на право на задържане.

Ответниците правят възражение за задържане с правно основание чл.

72, ал. 3 от ЗС за посочената стойност на подобренията. Претендират и разноски.

По отношение на възражението на ответниците за задържане и за заплащане стойността на подобренията ищците изразяват становище за неговата неоснователност, като го оспорват както по основание, така и по размер. Те посочват, че твърдените подобрения не са извършени от ответника в качеството му на добросъвестен владелец. Според ищците единственото действително подобрение, извършено от ответника, е поставянето на частична ограда от едната страна на имота, докато всички останали действия не представляват подобрения, а напротив – довели са до влошаване на състоянието на имота, поради което не увеличават, а намаляват неговата стойност.

Ищците излагат и становище, че ответникът е извършил неоснователни действия, като е разрушил бунгалото, което било тяхна собственост и се намирало в имота. Изцяло се оспорва претенцията за направен сондаж – както 4 по основание, така и по размер. Според ищците сондажът не може да бъде квалифициран като подобрение, тъй като за изграждането му следва да са налице съответните разрешителни и проекти. При липса на такива той би бил незаконен и подлежащ на премахване, което би довело до допълнителни разходи за ищците, а не до увеличаване стойността на имота.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства от фактическа страна съдът установява следното:

Г. Е. Б., вдовец, с ЕГН **********, е починал на 04.02.1997 г., като е оставил за свои наследници Д. Г. Е. – син, починал на 05.03.2007 г., П. Г. Е. – син, починал на 21.03.2021 г., и М.Г. Е. – син, починал на 18.03.2020 г.

Наследници на Д. Е. са неговата съпруга Й. Г. Е. и синът му Г. Д. Г.. П. Е.е бил неженен и без деца, а М. Е. е оставил за свои наследници сина си Б. М. Г. и дъщеря си Д. М. Г..

С нотариален акт № ***, нотариално дело № *** г. на нотариус Н. М., Й.

С. Х. и С. А. Х. са дарили на сина си В. Й. З. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Г. Б., общ. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18162/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Г. Б., местност „***“, с площ от 509 кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – овощна градина, пета категория.

С нотариален акт за продажба на земеделски недвижим имот № *** г. на нотариус М. М., В. З. продал на Г. Д. Г. посочения по-горе поземлен имот, ведно с всички подобрения и приращения в него.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, нотариално дело № *** г., Г. Д. Г. продал процесния имот на Г. А. С.. От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че от 18.11.1979 г. Г. А. С. е в граждански брак с И. Й. С..