Решение № 91 от 22.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. Добрич, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря РумЯ. Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500049 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. 23193/04.12.2024 г., подадена от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.

„Владислав Варненчик“, „Варна Тауърс“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори П. С. С., Я. Д.а и Д. К., чрез адвокат В. К. от АК – Добрич, срещу решение № 953 от 22.11.2024 г. по гр. дело № 934/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. *** искове по чл. 422 и чл. 415 от ГПК за установяване на вземания – предмет на заповед за изпълнение № 91 от 26.01.2024 г. по ч. гр. дело № 274/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич за следните суми: 203,50 лв. /двеста и три лева и петдесет стотинки/, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 16.08.2021 г. – 14.08.2023 г. със законната лихва от датата на заявлението и 16,99 лв. /шестнадесет лева деветдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва за периода 27.08.2021г. – 12.01.2024 г.

1

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 04.12.2024 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, на 27.11.2024 г.

Според въззивника обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на закона. Съдът не е взел в предвид на първо място факта, че ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката, който следва да заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличие на присъединяване към мрежата. В тази връзка цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия. Именна поради това въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, не претендира заплащане стойността на потребената ел. енергия, тъй като такава няма, е вземането му касае дължимото възнаграждение за осъществен достъп до разпределителната мрежа. В тази насока е било и заявлението по чл. 410 от ГПК на „Енерго-Про Продажби“ АД като е претендирано вземане за неплатена мрежова услуга за периода от 16.08.2021 г. до 14.08.2023 г. Услугата, която е предоставена на ответника непрекъснат достъп до електроразпределителната мрежа на обекта, стопанисван от същия, цената на която услуга се дължи на крайния снабдител – енергийното предприятие, каквото е „Енерго-Про Продажби“ АД, независимо от осъщественото или не потребление на ел. енергия от абоната.

Предвид изложеното решението на районния съд следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат В. К. от АК – гр. Добрич, според което решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките 2 на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по ч.гр. дело № 274/2024 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по заявление с вх. № 1761/25.01.2024 год. на „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адвокат В. К. от АК – Добрич, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. И. Д. за следните суми:

203,50 лв. /двеста и три лева и петдесет стотинки/, представляваща незаплатена главница за мрежова услуга по фактури, издадени в периода 16.08.2021 г. – 14.08.2023 г., както следва: фактура № 0312631510/16.08.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. юли 2021 г. на стойност 1,74 лв., фактура № 0313759870/15.09.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. август 2021 г. на стойност 7,72 лв., фактура № 031453290/14.10.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. септември 2021 г. на стойност 7,72 лв., фактура № 0316066865/18.11.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. октомври 2021 г. на стойност 5,72 лв., фактура № 0338723943/17.07.2023 г. за предоставени мрежови услуги през м. юни 2023 г. на стойност 168,55 лв. и фактура № 0339863847/14.08.2023 г. за предоставени мрежови услуги през м. юли 2023 г. на стойност 12,05 лв., всички на обща стойност от 203,50 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното им изплащане.

Претендира се и законната лихва върху посочените вземания, считано от падежа на всяко едно от тях до 12.01.2024 г. в общ размер от 16,99 лв.

/шестнадесет лева деветдесет и девет стотинки/, формиран, както следва: 0,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 0312631510/16.08.2021 г., формирано за периода от 26.08.2021 г. до 12.01.2024 г.; 1,98 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 0313759870/15.09.2021 г., формирано за периода от 30.09.2021 г. до 12.01.2024 г.; 1,93 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 031453290/14.10.2021 г., 3 формирано за периода от 22.10.2021 г. до 12.01.2024 г., 1,38 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 0316066865/18.11.2021 г., формирано за периода от 26.11.2021 г. до 12.01.2024 г., 10,60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 0338723943/17.07.2023 г., формирано за периода от 24.07.2023 г. до 12.01.2024 г. и 0,63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура № 0339863847/14.08.2023 г., формирано за периода от 24.08.2023 г. до 12.01.2024 г.

Със заповед № 91/26.01.2024 г. по ч. гр. дело № 274/2024 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Д. И. Д. да заплати на „Енерго Про Продажби“ АД следните суми: 203,50 лв. /двеста и три лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за неизплатена обект с абонатен № 32Z42**********A и кл.№ **********, находящ се на адрес на потребление: гр. Добрич, ***, електрическа енергия по шест броя фактури, издадени в периода 16.08.2021 г. – 14.08.2023 г., за ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението – 23.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 16,99 лв.

/шестнадесет лева деветдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 27.08.2021г. – 12.01.2024 г., начислена върху размера на дължимата главница; 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски, от които: 25 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 1279 от 21.02.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 274/2024 г./.

В изпълнение на посочените указания и поради наличие на правен интерес за това „Енерго Про Продажби“ АД е завел в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба /предмет на гр. дело № 934/2024 г. по описа на ДРС/ срещу длъжника Д. И. Д., като са предявени искове за установяване съществуване на вземането на кредитора относно посочените по-горе суми, представляващи неплатени главници за предоставени мрежови услуги за 4 процесния период, така както е посочено и в заявлението по чл. 410 от ГПК.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, между страните е налице сключен Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 28.06.2023 г. В тази връзка следва извода, че обектът за който и сключен договора е присъединен към разпределителната мрежа на електроразпределителното дружество /каквото е ищцовото дружество/.

Според чл. 3 от посочения Договор налице е Приложение № 1, представляващо неразделна част от същия Договор, включващо списък на обектите на потребление на Д. И. Д., а именно обект на потребление с адрес: от гр. Добрич, ***.

Ищецът настоява, че така сключения между страните договор е действащ, доколкото никоя от тях не го е прекратила. Според изложеното в исковата молба за процесния период потреблението на ел. енергия в обекта е измерено и отчитано от оператора на електроразпределителната мрежа, към която е присъединен обектът – „Електроразпределение Север“ АД по метрологично годно СТИ с дистанционен отчет, с фабричен № 1127011803859170. В тази връзка е налице съставен Констативен протокол № 5211075/09.11.2020 г., според който е установено: Правилна схема на свързване; Точен адрес на място на потребление; Вграден точен часовников превключвател. Установено е, че обектът на ответника е присъединен на ниво „Ниско напрежение“, като измерването също е на същото ниво, като СТИ е монтиран в точката на присъединяване. За изследвания период е потребена общ 671 кВТч в процесния обект, като начислената цена за мрежова услуга „Достъп до електоразпределителната мрежа“ се образува на база предоставена мощност.

От 01.07.2020г. е предприето начисляване на такса „достъп до електроразпределителната мрежа“ и такса пренос по електроразпределителната мрежа“. Цените са формират на база предоставена мощност вместо консумирана енергия. На потребителите е дадена възможност да заявят намаляване на заявен мощност. Ответникът не е предприел такива действия. На осн. чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, имат задължение за плащане към крайния снабдител на цена за достъп до 5 електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР/КЕВР/.

Сумите се претендират като дължими за предоставения достъп, респ. резервирания капацитет от мрежата независимо от моментната консумация при наличие на присъединяване към мрежата.

Ищцовото дружество основава своите права на разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, според която Доставчикът от последна инстанция събира от крайните си клиенти всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия и ги заплаща на оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти.

В срока по чл. 131 от ГПК Д. И. Д. не е представил отговор на исковата молба. Ответникът се е явил лично в открито съдебно заседание и е дал следните обяснения по обстоятелствата: Обектът, за който се води делото е гараж, който той не ползва от 20 г. Гаражът бил последен и за да има ток и за другите гаражи, през този на ответника имало „дебел“ кабел. При справка при ищеца, ответника бил уверен , че ще бъде направена друга линия за доставка на ток и го накарали да подпише някакви документи. Ответникът се успокоил, че няма да плаща нищо и разписал документите, най-вероятно и представени му в съдебно заседание договор. Гаражът бил магазин преди 20 г., но в момента не се ползвал нито за гараж, нито за магазин, като в обекта няма ток.