Решение № 23883 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23883 гр. София, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110143615 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение с вх. № 333873/21.11.2023 г., подадена от А. Ж. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., ап. 10 срещу И. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. П...., с която са предявени искове за следното:

Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8540 лв. – платена цена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 03.02.2023 г., разноските по този договор в общ размер на 506 лв., ведно със законната лихва върху главниците от дата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното им изплащане.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез пълномощник, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ищецът твърди, че на 03.02.2023г. страните са сключили договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който ответникът-продавач е прехвърлил собствеността и е предал на ищеца-купувач лек автомобил „Лексус ИС 250“, рег. № ...., рама № .........., двигател № ...... На 27.02.2023 г. при регистрацията на автомобила, от служители на ОПКП-СДВР било установено, че има съществено несъответствие (недостатък) на автомобила, поради което същият не е годен за регистрация. На същата дата автомобилът бил спрян от движение и иззет от ищеца с протокол за доброволно предаване за целите на досъдебното производство.

Тъй като автомобилът бил иззет от СДВР, същият се намирал в държане на МВР. При тези фактически твърдения навежда доводи, че са налице предпоставките по чл. 193 от ЗЗД, а именно продажба на вещ с недостатъци, като на основание чл. 195 от ЗЗД за него възниквало правото да иска връщане на продажната цена, заедно със сторените разноски за продажбата. В тази връзка твърди, че посочената в договора продажна цена не съответства 1 на действителната, доколкото за закупуването на автомобила е заплатил сумата в размер на 8540 лв., за което представя писмени доказателства. Твърди, че е заплатил и разноски за продажбата в размер на 506 лв., от които 305 лв. – местен данък и 201 лв. – нотариална такса. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че в качеството му на продавач по договора не е знаел за недостатъка на вещта и не е имал за цел да подведе купувача. Договорът за продажба на процесното МПС бил сключен на 03.02.2023г., а за недостатъка ищецът-купувач твърдял да е разбрал едва на 27.02.2023г. Сочи, че през посочения период автомобилът е бил във владение на купувача и не било изключено в този времеви промеждутък да се е осъществила подмяната, свързана с идентификационния код.

Твърди, че ответникът закупил процесния автомобил на 10.08.2015 г. и същият не е забелязал да има проблем с номера на рамата, проблем не е възникнал и при пререгистрацията му в КАТ Пазарджик, както и при пътувания на ответника в чужбина. В тази връзка сочи, че в периода 2015 г. - 2019 г. ответникът е преминал редица проверки на различни гранични контролно - пропускателни пунктове и никога не е бил констатиран проблем (несъответствие в номера на рамата) с превозното средство. Навежда доводи, че за да бъде ангажирана отговорността на продавача за скрити недостатъци следва да бъде доказано, че купувачът не е могъл да узнае за недостатъка при огледа на вещта, противното на което твърди. В тази връзка твърди, че при продажбата през 2023 г. ищецът е направил предварителен оглед и проверка на автомобила – веднъж го огледал заедно с баща си и втори път – с компетентно лице механик, при които същите установили, че всичко по автомобила е изправно. Твърди, че купувачът е могъл да узнае за недостатъка, който се твърди, при обикновен преглед на вещта, ако изобщо тогава той е бил наличен и не е възникнал след продажбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Страните по делото са и страни по договор за покупко- продажба на МПС от 03.02.2023 г., по силата на който ищецът А. Н. като купувач е придобил собствеността от ответника И. К. като продавач, чрез пълномощника му В С К.а, на процесния лек автомобил „Лексус ИС 250“ с рег. № ...., за което по делото е представен договор за покупко-продажба, а подписите на купувача и пълномощника на продавача са нотариално заверени. В договора за покупкопродажба е посочена цена в размер на 3 000 лв. и застрахователна стойност на автомобила в размер на 10 196 лв. В деня на продажбата А. Н. е превел на В К.а по банков път сума в размер на 8 540 лв., поради което и при липса на друго основание за получаване на тази сума от пълномощникът на продавача, съдът приема, че това е цената на която процесният автомобил е продаден. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна. На 27.02.2023 г. ищецът е направил опит да регистрира закупения от него автомобил в СДВР, но тъй като при проверката на автомобила е установено несъответствие с номера на рамата на 2 автомобила, посочен в документите за регистрация и в договора с първоначалното заводско съдържание на номера на рамата на този автомобил с марка и модел „Лексус ИС 250“ с рег.

№ .... , същият е задържан от органите на МВР с протокол за доброволно предаване от 27.02.2023г., което го спира от движение. От разписка № ......./03.02.2023 г., приложена към нотариалната преписка по продажбата на автомобила се установява, че ищецът е платил данък за придобИ.е на МПС в размер на 305, 88 лв. По делото не се представиха доказателства за размера на платената нотариална такса.

От изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, обективирана в протокол за извършена експертиза № 25/БАЛ – 72 от 19.06.2025 г. и приета като доказателство по делото се установи, че оригиналният идентификационен номер на рамата на процесния автомобил е премахнат чрез изрязване на част от носещия детайл като на негово място е монтирана и заверена метална пластина с друг идентификационен номер. Това е манипулация, която представлява неоторизирана и нерегламентирана намеса в конструкцията на автомобила и е индикация за подмяна на идентичността му. В НИК – МВР не съществува методика, по която да се определи давността на механичната интервенция.

От изслушването в съдебно заседание на вещите лица, изготвили експертизата се установи, че за да се установи разликата в символите от номера на рамата на МПС, трябва лицето, което ги проверява да има знания и умения в областта на това изследване, както и да разполага със сравнителни образци. Вещите лица са разполагали с такива като служители на МВР. Според тях, би следвало всяко трето лице да може да се снабди с такива образци, не е невъзможно, но също така, това не е практика. Вещите лица дадоха показания, че рамата е третирана с металообработващи инструменти и има драскотини по повърхността. За тях те са станали видими от задната страна, след като свалили боята. Отпред, при видимите символи на рамата, драскотините също били видими, тъй като на места боята липсвала.

Според тях заваръчните шевове, чрез които е монтиран новият номер, се виждат и с просто око. Те били замаскирани с автокит.

По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетели са разпитани В С К.а - съпруга на ответника, Ж Г Н. – баща на ищеца и С Г З - тъст на ответника по делото.

Свидетелката К.а е виждала ищеца. Преди да закупи автомобила на съпруга й, той е извършвал три оглед на същия, вкл. в гараж с канал. На втория оглед ищецът дошъл с баща си и с техническо лице, което ползвало канала и отворило за проверка предния капак на автомобила. Два – три дни след този оглед автомобила бил закупен. Свидетелката присъствала при първото посещение на ищеца и при вземането му в деня на покупката. Дава показания, че ответникът е пътувал на много места в България, както и няколко пъти е бил в чужбина с процесния автомобил, вкл. в Германия и Швейцария. В тези две страни с автомобила е пътувала и свидетелката като твърди, че на граничните пунктове не е имало проблем при проверката на документите и на автомобила.

Свидетелят Н. дава показания, че преди синът му да закупи процесния автомобил от гр. П, заедно с него бил два пъти на огледи, като втория път били с друг човек, който трябвало да провери техническото съСие на колата. Дава показания за предоставен достъп до 3 автомобила. Доведеният от тях човек гледал как се движи автомобила, дали има нередности и проверявал с някакъв уред дали няма удари по колата. Талонът на автомобила не е бил предоставен на техника. Той проверил само техническото съСие, не е проверявал номерата на рамата и на двигателя на МПС-то. До опита за регистрация на автомобила същият бил съхраняван при дядото и бабата на ищеца в с. Друган. Новият собственик не е правел ремонти на автомобила, сменил само гумите му. Ищецът установил, че има проблем с номера на рамата, когато отишъл да го регистрира. Преди това не е имал съмнения по отношение на регистрацията, защото автомобилът вече бил регистриран с българска регистрация.

Свидетелят С З е присъствал два пъти на оглед на процесния автомобил, извършени от купувача. Първият път били само ищецът и бащата. Този оглед се състоял на улицата.

Купувачът и баща му огледали подробно автомобила, документите му, качили се да го пробват. След известно време те отново отишли на оглед, този път според свидетелят със специалист, който си носеше лаптоп за диагностика на двигателя. Този оглед бил в гаража, в който има канал. Специалистът влизал в канала, вдигал предния и задния капак на автомобила, гледал и големия талон. Огледа продължил около час. Според свидетелят специалистът си разбирал от работата и не е дал признаци да е забелязал нещо нередно.

На основание чл. 176 от ГПК в съдебно заседание са снети обяснения от ищецът А. Ж. Н..

Същият не е отказвал да отговаря, както и не е дал уклончиви или неясни отговори. От отговорите на ищеца се установява, че той не е оспорвал по административен или съдебен ред спирането на автомобила от движение и задържането му органите на МВР, тъй като разбрал, че това е свързано с разноски, които той не е имал възможност да направи. Ищецът е уведомил продавача за недостатъка на автомобила, чрез пълномощника му - свидетелката К.а, в ден на регистрацията в КАТ, чрез инспектор, работещ в 09 РУ на СДВР.

Като доказателство по делото е прието и заверено копие от материалите по ДП № 761/2023 г., пр. пр. № 20101/2023 г. по описа на СРП.

Въз основа на събраните по делото доказателства се направиха следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 193 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8540 лв., представляваща продажна цена на лек автомобил „Лексус ИС 250“ с рег. № ...., закупен от ищеца със сключения между страните договор за покупкопродажба на МПС от 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда – 03.08.2023г. до изплащане на вземането и по чл. 195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 193 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 506 лв., представляваща сторени от ищеца-купувач разноски, свързани със закупуването на лек автомобил „Лексус ИС 250“ с рег. № .... по сключения между страните договор за покупко-продажба на МПС от 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до изплащане 4 на вземането.

По иска с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 193 от ЗЗД относно продажната цена на автомобила:

Ищецът А. Ж. Н. доказа правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валиден договор за покупко-продажба на процесния автомобил, сключен с ответника. По силата на този договор ищецът е получил вещта с твърдените недостатъци, а именно подменен официален фабричен номер на рамата, които не може да се открие при обикновен преглед на същата и които не просто съществено намалява цената на закупения автомобил, но го прави напълно негоден за обикновеното и обичайно употребление – движение по републиканските пътища и в чужбина, тъй като не може да бъде пререгистриран за движение и подлежи на изземване от органите по контрол на движението по пътищата. Съдът приема, че тези недостатъци не са били известни на купувача при продажбата, въпреки направените огледи и проверки на автомобила. От разпитаните по делото свидетели се установи, че тези действия били свързани само с проверка на техническата изправност на закупената вещ. Съдът счита, че в разглежданият казус продавачът не може да се ползва от разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД, според която той не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.