Решение № 209 от 30.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д. А., подадена в качеството му на защитник на подсъдимия К. З. М., ЕГН **********, срещу Присъда № 13 от 17.04.2024 г. по н.о.х.д. № 240/2023 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт К. З. М. е признат за виновен в това, че на 18.12.2022 г., около 01:05 ч. в гр. Р***, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „*** след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози с Протокол за химическа експертиза № 462 от 20.12.2022 г. на НТЛ при ОД на МВР Благоевград, с което горепосочено деяние е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на осн. чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер на 700 лв. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На осн. чл. 343г от НК на подсъдимия К. З. М. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години, като на осн. чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен принудително от това право по административен ред, считано от 18.12.2022 г. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият К. З. М. да изтърпи ефективно и наказанието, наложено му с влязла в сила на 29.06.2022 г. Присъда № 16 от 14.06.2022 г. постановена по н.о.х.д. № 90/2022 г. по описа на РС Разлог, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието 1 изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 5 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Районният съд се е произнесъл и относно разноските по делото, като на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия К. З. М. да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата от 57,88 лв. – направени в хода на ДП разноски за експертиза, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РС Разлог.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на присъдата.

Защитникът счита, че са налице красноречиви данни, вкл. от показанията на полицейските служители, че проверката на лицето е била осъществена към 00:55 ч. – 01:00 ч., a проверката с алкотест дрегер в 01:12 ч., с оглед на което спирането на МПС-то и деянието са разделени времево от проверката с дрегер с период от време, чийто размер е 12-17 минути. Поддържа, че при тези данни съдът двукратно не е уважил искането от защитата да се назначи съдебномедицинска експертиза. Счита, че съдът е смесил правилата за това дали е нарушен реда в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за взимането на проби с алкотест дрегер и кръвна проба с изминаването на определен период от време от инкриминираното деяние до пробата с алкотест дрегер и впоследствие кръвната проба, в който период алкохолната концентрация може да нарасне при фаза на алкохолна резорбция с оглед начина на употреба на алкохола и предвид нарастването на показанията от 1,36 промила на алкотест дрегер на 1,52 промила при кръвната проба. Навежда, че според показанията на св. *** и обясненията на подсъдимия този период от време между деянието и тестването с алкотест дрегер е 32 минути. Твърди, че при бурна фаза на алкохолна резорбция за кратко време концентрацията на алкохол в кръвта може да нарасне драстично до над 1 промил. Намира, че районният съд е определил концентрацията на алкохол в кръвта без да притежава специални знания и без да назначи СМЕ, което според защитника е довело до постановяването на осъдителна присъда въз основа на предположения.

Според защитата е изключително вероятно към момента на спирането М. да е бил с концентрация на алкохол в кръвта си далеч под инкриминираните 1,20 промила. Защитникът счита, че това обстоятелство не е било проверено при разследването и в хода на съдебното следствие. Моли да се отмени обжалваната присъда и да се оправдае подсъдимия. Алтернативно моли делото да се върне на прокурора поради нарушаване на множество права на подсъдимия или да се върне на първоинстанционния съд. Навежда доводи и за явна несправедливост на наказанието.

Във въззивното производство пред ОС Благоевград се проведе съдебно следствие. Съдът разпита вещото лице и прие съдебно-химическа (токсикологична) експертиза. Относно кръвната проба на К. З. М. съдът изиска справка от Директора на ОД на МВР – Благоевград, съдържаща информация дали тя все още се съхранява, при какви условия, има ли замразяване на кръвната проба. В тази връзка постъпи писмо с вх. № 8436/30.05.2025 г. Беше разпитан свидетеля ***. Подсъдимият даде обяснения.

В хода на съдебните прения пред окръжния съд представителят на ОП Благоевград изразява становище, че жалбата е неоснователна и че е обоснован и правилен крайния извод на районния съд, че е доказана виновността на подсъдимия. Прокурорът счита, че фактическите обстоятелства, приети от 2 съда, се установяват при оценката на доказателствения материал. Намира, че съдът правилно ги е основал на показанията на полицейските служители, оценени в съвкупност с останалите доказателства. Намира ги за убедителни досежно часа на спирането за проверка и времето на извършване на деянието.

Счита, че правилно съдът е оценил показанията на ***, като не е кредитирал същите. Изразява становище, че експертното заключение подкрепя извода на виновността на подсъдимия и в двете разглеждани хипотези относно началния момент на полицейската проверка. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Защитникът адв. *** поддържа доводите, изложени в жалбата. Той счита, че от експертното заключение се установява, че едновременно са протичали процеси на резорбция и на елиминация. Намира, че заключението има хипотетичен характер с оглед на изложеното от вещото лице в о.с.з. и на това, че не са били съобразени конкретното прието количество алкохол и здравословното състояние на подсъдимия. Поддържа, че дори и да се възприеме, следва да се отчете, че скоростта на процеса по абсорбция е превишавала скоростта на неговата елиминация, поради което намира за недоказано по несъмнен начин обвинението, с оглед на вероятността към момента на управление концентрацията на алкохол в кръвта да е била под 1,2 промила. Сочи, че експертът не е изследвал повторно кръвната проба.

Защитникът навежда доводи относно наличието на съществени процесуални нарушения при провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Твърди, че съдията-докладчик, който е постановил обжалваната присъда, не е изготвил разпореждане с оглед на задължението му по чл. 247в, ал. 1 от НПК. Сочи се, че е имало само разпореждане, постановено от предходен съдия-докладчик. Счита, че когато е бил даден ход на делото са били нарушени изискванията чл. 276, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НПК. Твърди, че в о.с.з., проведено на 21.12.2023 г., е бил даден ход на съдебното следствие и се е пристъпило към извършването на разпит на явилите се свидетели. Счита, че според чл. 276, ал. 1 НПК съдебното следствие започва с доклад на съдията.

Според защитника липсва такъв доклад. Той твърди и че не е била предоставена възможност по чл. 276, ал. 2 НПК на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, нито възможност по чл. 276, ал. 3 НПК на подсъдимия да заяви дали разбира обвинението. Според защитникът на осн. чл. 277 НПК съдът е трябвало да даде възможност на подсъдимия да даде обяснения, но това не е било сторено, като съдът пристъпил към разпит на свидетели. Защитникът счита, че съдът е нарушил норми в НПК и е провел опорочено съдебно следствие. Поддържа и че подсъдимият е бил лишен от последна дума. Изразява се становище за необоснованост на мотивите, обуславяща наличието на съществено процесуално нарушение. В тази връзка защитата оспорва мотивите, поради които е било оставено без уважение искането за назначаването на експертиза.

Защитата излага и доводи за изменение на присъдата. Излагат се съображения за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, за личността на подсъдимия, семейното му положение, емоционалното му състояние към извършването на деянието, процесуалното му поведение и здравословното му състояние. Изразява се становище, че съдът следва да приеме, че са налице предпоставките по чл. 55 НК или че наказанието следва да се индивидуализира при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, обуславящо определяне на наказание към минимума. Сочи се, 3 че определението от първоинстанционния съд наказание обуславя приложението на чл. 68 НК и на привеждане в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Навежда се, че срокът на двете наказание не съответства на целите по чл. 36 НК.

В хода на съдебните прения подсъдимият се придържа към заявеното от неговия защитник. Сочи, че е бил настъпил обрат в живота му, поради което се е намирал в тежко емоционално състояние. Съжалява за това, което е направил, но счита, че е било нормално за човек в такова състояние да допусне грешка. Надява се да се определи справедливо наказание.

В своята последна дума подсъдимият посочва, че се чувства предаден от всичките си близки и обичани, както и че моли съдът да постанови справедливо наказание.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното:

След като е било образувано съдебното производство първоначалният съдия-докладчик е постановил разпореждане по чл. 247в, ал. 1 от НПК – Разпореждане № 188 от 10.04.2023 г. по н.о.х.д. № 240/2023 г. на РС Разлог. С него делото е било насрочено за 17.05.2023 г. Ход на делото не е бил даден на 17.05.2023 г. и е било насрочено ново съдебно заседание на 22.06.2023 г. Ход на делото не е бил даден и на 22.06.2023 г. и е било насрочено ново съдебно заседание на 13.09.2023 г. След това, още преди да се даде ход на разпоредителното заседание, на 25.07.2023 г., делото е било разпределено на друг съдия-докладчик. Той не е постановявал разпореждане по чл. 247в, ал. 1 от НПК. Разпоредителното заседание вече е било насрочено от предходния съдия-докладчик и се е провело на 13.09.2023 г., като делото е било разглеждано от новия съдия-докладчик до неговото приключване с постановяването на обжалваната присъда. С оглед на това съдията-докладчик, който е постановил присъдата, не е постановявал разпореждане по чл. 247в, ал. 1 от НПК.

В чл. 258 НПК е залегнал принципът за неизменност на съдебния състав, който изисква делото да се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание, а когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало (Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6 от 2011 г.). Разпоредбата посочва, че неизменността на съдебния състав следва да се осигури от започването до завършването на съдебното заседание. Затова за яснота на изложението следва да се съобразят фазите, стадиите и етапите, от които се състой наказателния процес, които са утвърдени в доктрината и в съдебната практика.

Решение № 5 от 11.02.2019 г. по н. д. № 1152/2018 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС посочва, че наказателният процес се състои от две фази – досъдебна и съдебна. Те имат стадии, които от своя страна се делят на етапи.