Решение № 89 от 21.11.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Луковит, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20234320100416 по описа за 2023 година

Настоящето производство е образувано по повод подадена искова молба от „Т.-П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, чрез юрк. С.Ц., против Ш. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, с цена на иска 571,62 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 128/ 2023 г. по описа на РС - Л. за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, абонатен № ***. Сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена на Ш. М. С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. С оглед това съдът е указал на дружеството, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът излага факти и обстоятелства, от които произтича претендираното вземане. Твърди, че като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Посочва, че съгласно Чл. 150, ал.1 от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Посочва се, че Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентирани търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими 1 суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Моли съда да приеме като доказателство по делото приложената към исковата молба справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи задължението за главница, както следва:

1. Цена за топлинна енергия: според таблица - извлечение по пера; 2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 255,61 лв.; 3. Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; 4.

Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 218,93 лв.; 5. Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; 6. Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 24,78 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; 7. Корекции - 0,00 лв.

Във връзка с горното се посочва, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 0 бр. водомери, 1 бр. Уреди;

Твърди се, че от приложеното в производството по чл. 410 от ГПК, по описа на РС - Л. извлечение от сметка за абонатен № ***, е видно, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасила задължението си.

Посочва се, че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми.

С оглед на това се отправя искане съдът да признае за установено по отношение на Ш. М.

С., ЕГН **********, адрес: гр. ***, че дължи на „Т. - П." АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, гр. *** в размер както следва: Главница - 499,32 лв. за периода 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно с мораторна лихва - 72,30 лв. - за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., както и Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 128/ 2023 г. по описа на РС - Л. до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., както и сторените разноски в заповедното производство.

В подкрепа на твърденията в исковата молба, ищецът представя следните писмени доказателства: Преписи-извлечение за исковия период; Таблица извлечение по пера; Фактури заверени копия; Молба-декларация за откриване на партида до Изп.Директор на „Т.-П.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- акт № 195, том 15, н.д. 2260/11.12.2007 г. от регистъра на С.И. - Нотариус с район на действие Районен съд - П., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № *** и вписан в СВ гр. П. с вх. Рег. № **** г., акт № 63; Договор с ФДР, ведно с приложения.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С определение по реда на чл. 140 ГПК, постановено в закрито заседание на 19.02.2024 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован, не се явява и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

2

С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

Видно от приложените ч. гр. д. № 822/ 2023г. на Районен съд - П. и ч. гр. д. № 128/ 2023 г. по описа на РС - Л., е, че ищецът е депозирал на 15.02.2023 г. заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми: главница от 499,32 лв. за периода 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно с мораторна лихва в размер на 72,30 лв. за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 128/ 2023 г. по описа на РС - Л. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 75.00 лева разноски, направени в заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение.

За претендираното вземане е издадена заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С Разпореждане № 577 от 03.07.2023 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, връчени му лично, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от неявяването му в първото заседание по делото.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен и с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава, в случая, от приетите по делото писмени доказателства, като липсва оспорване и възражения срещу изложените от ищеца твърдения и доводи, както и липсва оспорване на представените доказателства от страна на ответника. Това дава основание да се приеме, че предявеният срещу него иск е вероятно основателен.

С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл. 236, ал.

2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.

С оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 75.00 лева по заповедното и сумата в размер от 125.00 лева по исковото производство.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ш. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, ДЪЛЖИ на Т.П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** - сумата от 499,32 лв. главница, за консумирана топлинна енергия в имот находящ се в гр. П., ул.

„Тотлебен“ № 29, ап. 27, за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г.; сумата от 72.30 лева мораторна лихва за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 128/ 2023 г. по описа на РС- Л.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ш. М. С., с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. АД с ЕИК ***, сумата от 75.00 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 125.00 лева направените в настоящото исково производство деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4