Решение № 1007 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501581 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №1057 от 11.03.2024г. на ПРС, втори бр.с., постановено по гр.д.№11887/2023г., в частта с която се ОСЪЖДА Д. Й. М., ЕГН ********** от с. *** да заплаща на непълнолетното си дете А. Д. М., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т. С. П., ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 300лв до 450,00лв /четиристотин и петдесет/ лева, считано от 14.08.2023г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и в частта с която е определена месечна издръжка в размер на 400,00лв /четиристотин лева/ за минал период от време, а именно: от 14.08.2022г. до 14.08.2023г., на основание чл. 149 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.

Жалбоподателят Д. Й. М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.Т. Д. обжалва решението на първоинстанционния съд, в горепосочената част като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се решението на първата инстанция, в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск за издръжка за минал период от време, а за бъдещ период дължимата издържа да бъде определена в размер на 300лв. Не се претендират разноски.

1

Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и наведените с нея доводи, като неоснователни. Моли да се потвърди решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал.

Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за присъждане на издръжка на непълнолетното дете А. Д. М. в размер на 450лв за бъдещ период от време и в размер на 400,00 лева за минал период от време, а именно: от 14.08.2022г. до 14.08.2023г. като е приел, че тези суми отговарят на нуждите на търсещия издръжка, а даващият издръжка е в работоспособна възраст, няма безусловно задължение към други ненавършили пълнолетия деца, има спестени пари от работата си в Г. и новозакупен апартамент в гр.Пловдив, от който би могъл да реализира допълнителни доходи.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивния съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти. /В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим, поради което съдът пристъпи към проверка на неговата правилност.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на определената издръжка за бъдещ период от време и дължимостта на ежемесечна издръжка за минал период от време.

Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като издръжката се определя в съответствие с възможности и материалното състояние на родителя.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е баща на търсещия издръжка А. Д. М. роден на 24.04.2009г. Детето е ученик в *-ми клас в училище в гр. Пловдив, с добър успех.

Цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката.

Майката посреща адекватно потребностите на непълнолетния А.. Съгласно справки от ТД 2 на НАП – Пловдив за доходите на страните от 21.11.2023г., майката работи във „***“ ЕООД – Пловдив и за последната една година е получавала месечен облагаем доход от 1 212,00 лева. Притежава МПС и недвижим имот. Живеят с детето в добре обзаведено жилище, собственост на бабата по майчина линия. Между А. и майката има изградена здрава емоционална връзка.

Бащата от своя страна е регистриран в НОИ, няма доходи, има регистрирано МПС и три броя недвижими имоти. Закупил е апартамент в гр. Пловдив. През ноември – декември 2022г. заминава да работи в Г. и се завръща през м.юли 2023г., и оттогава живее в България.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на нуждите на търсещия издръжка, съдът следва да се съобрази с възрастта на детето А., който е в период е свързан със съществени промени в живота на младия човек, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от по-честа смяна на облекло, обувки; така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие, както в училище, така и в определени извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики в младия човек. Всичко изброено неминуемо предполага нуждите от повече храна и повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. Отделно от изброеното, А. има и здравословен проблем, т.нар „***“ и по лекарско предписание, детето е добре да тренира плуване.

Изключая горното, съдът се съобразява и със съпътстващите фактори, каквито са: размера на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и с индекса за променящите се икономически реалности в държавата, както и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови стоки и услуги в страната.

Спори се между страните относно това дали определеният размер над 300 до 450лв, е съответен на възможностите и материалното състояние на бащата и дали издръжка се дължи за минал период от време, доколкото бащата твърди, че през лятото на 2023г - считано от 01.07.2024г. до началото на септември 2023., детето е било отглеждано от него.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че средствата необходими за задоволяване нуждите на детето в образователен план; за джобни пари за училище; санитарни нужди; облекло и за извънкласни спортни дейности, възлизат на месечната сума от общо на 800 лв. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.5 СК, размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. В конкретния случай взимайки предвид, че 3 бащата няма безусловно задължение към други ненавършили пълнолетие деца, че притежава недвижим имот, че е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което да намаля трудоспособността му, то съдът намира, че независимо, че последният към момента е регистриран като безработен, би могъл да реализира поне средната за страната работна заплата.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че от ежемесечно необходимата за непълнолетния издръжка от 800лв, бащата следва да заплаща издръжка на непълнолетния си син в размер на 450 лева месечно, който размер съответства на нуждите на детето и възможностите на даващия издръжка. Разликата от 350лв месечно, следва да се поеме от майката на детето, която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.В този смисъл размерът на ежемесечната издръжка е правилно определен от първоинстанционния съд.

Що се касае за минал период от време, установеният престой на А. при баща му през лятото на 2023г. и съответно полаганите от бащата грижи за детето в този период, не са достатъчни да се приеме, че бащата е освободен от задължението си да заплаща издръжка, доколкото се касае за кратък период, който период не би могъл да компенсира и задоволи гореизброените потребностите на детето за целият претендиран период от време.

Първоинстанционният съд при определяне на размера на издръжката за минал период от време в размер на 400лв, се е съобразил както с нуждите и потребностите на детето, така и с най-висшия интерес на същото, поради което настоящият съдебен състав намира, че от една страна - издръжка за минал период се дължи, а от друга – размерът и е правилно определен.

Мотивиран от гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава, същата следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят направени по делото разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 200лв, който не следва да бъде редуциран, предвид фактическата и правна сложност на делото, и проявената процесуална активност на адв. Г. Б. във въззивното производство.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1057 от 11.03.2024г. на ПРС, втори бр.с., постановено по гр.д.№11887/2023г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА Д. Й. М., ЕГН ********** от с. *** да заплати на Т. С. П.,

ЕГН ********** от гр. *** направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 1200лв / хиляда и двеста лева/

4

Решението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5