Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8394 от 11.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20223/2024
Вид
Решение № 8394
Подписан
11.05.2025
В сила
11.05.2025
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 8394 гр. София, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110120223 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която са предявени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 292, 26 лв. – главница, представляваща дължимо регресно вземане, изплатено по щета № ******** във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 19.09.2022 г. в ******, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 09.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 90, 45 лв. - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2023 г. до 08.04.2024 г.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 19.09.2022 г. в ********************************* е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. *********** с рег. № **********, управляван от Ц. Н. Р. и композиция с влекач ******* с рег. № ******* и ремарке „******“ с рег. No ********, управляван от В. М.. В резултат на произшествието на първия автомобил са причинени материални щети. Според ищеца причина за настъпване на произшествието е виновното поведение на водача на композицията с влекач при предприета маневра завои надясно. Увреденият л.а. *********** с рег. No ******** е бил имуществено застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в дружеството на ищеца с полица № 0312210187033263 от 25.11.2021 г., а по отношение на влекача ******* с рег. № ******* била деистваща валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ със срок на валидност от 04.02.2022 г. до 03.02.2023 г. След настъпването на произшествието в дружеството на ищеца била образувана щета № ********, извършен е оглед и опис на причинените щети на имуществено застрахования автомобил. Извършен е ремонт в сервиз по желание на застрахованото лице и след представяне на фактура с преводно нареждане от 01.11.2022 г. е изплатена сумата от 1 277, 26 лв. по сметка на „Алианс Ауто Варна“ ООД. В хода на обработване на преписката са направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С 1 покана от 01.09.2023 г. ищецът поканил ответника да му възстанови сумата, представляваща застрахователно обезщетение и направени разходи, а на 19.09.2023 г. постъпил отговор от ответника, които отказал да заплати сумата. Сочи, че след изтичане на едномесечния срок от уведомяването ответникът изпаднал в забава по отношение на търсената сума и дължи мораторна лихва. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД. Ответникът не е бил представляван в проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото и е даден ход на устните състезания, не е направил искания и не е изразил становище по доклада на делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове намират правната си квалификация в чл. 411 от Кодекса на застраховането вр. чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност.

Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение.Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, във връзка с което е изплатил застрахователно обезщетение в срока на застрахователното покритие за вреди, настъпили и вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на влекач ******* с рег. No *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника, причинно- следствена връзка между поведението на видновния водач и причинените вреди и както и размерът на причините вреди. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при доказване на фактическия състав на претенцията, че е заплатил изцяло.

В случая след като ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК за него е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК относно възраженията и оспорването на представените с исковата молба писмени документи. Ответното дружество обаче не е изразило и никакво становище по доклада по делото, респективно не е направило никакви доказателствени искания по делото. При това положение и с оглед пасивното поведение на ответника по отношение на оспорване на иска и провеждане на насрещно доказване, съдът е приел, че липсва необходимост за събиране на доказателства различни от писмените.

2

От приетата като доказателство полица № 0312210187033263 се установява наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Каско на МПС" между ищеца „Дженерали застраховане“ АД и „УЧМАГ“ ООД по отношение на товарен автомобил *********** с рег. № **********, при клауза „Пълно Каско“ /включително вреди от пътнотранспортно произшествие и събития по време на престой видно от приложените Общи условия/ за периода от 29.11.2021 г. до 28.11.2022 г. В полицата е избран начин за определяне на застрахователно обезщетение – отстраняване на щети в официален сервиз.

По делото е приет като доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 19.09.2022 г., съставен от водачите на т.а. *********** с рег. № ********** -Ц. Р. и на т.а.

******* с рег. № ******* и ремарке „******“ с рег. № ******* – В. М., видно от който при извършване на маневра излизане от паркинг водачът на второто превозно средство е увредил първото, което е било паркирано. Нарисувана е схема, отговаряща на описания от ищеца механизъм, а именно, че т.а. ******* с ремаркето е завил надясно, като не е съобразил безопасността на маневрата и обстоятелството, че вратите на т.а. *********** са били отворени. Отразени са настъпилите вреди, а именно увредена предна дясна врата на т.а.

***********. Посочено е, че вина за настъпването на произшествието носи водачът на т.а.

***********, като ДКП съдържа негов неоспорен подпис. При това положение съдът намира за доказано, че настъпилото произшествие е в резултат от противоправното поведение на водача на т.а. ******* с рег. № ******* и ремарке „******“ с рег. № *******.

След настъпване на произшествието ищецът е сезиран с искане за оценка на вредите по застраховка „Каско на МПС“, направено от Ц. Р. и прието като доказателство по делото. В искането е описан идентичен механизъм и е отразено, че е увредената предната дясна врата.

Образувана е щета № ******** и е извършен оглед на превозното средство /видно от приетия като доказателство Протокол № 11433-16636556974. Съгласно избрания начин за обезщетяване е възложено извършването на ремонт на увреденото МПС на автосервиз „Алианс Ауто Варна“ ООД, видно от приетото като доказателство възлагателно писмо от 23.09.2022 г. Извършен е опис н претенцията на 27.10.2022 г. и калкулация на ремонта /които документи са приети като доказателства по делото/. Установява се, че разходите за ремонта са в общ размер на 1 277, 27 лв., включващи резервни части за сумата от 526, 59 лв., механична работа за сумата от 48 лв., разходи за работа и материали за боядисване 489, 80 лв. /като посочените суми са без ДДС/. С приемо-предавателен протокол от 19.10.2022 г., приет като доказателство по делото т.а. *********** с рег. № ********** е приет след извършените автосервизни услуги от Ц. Р. без възражения. За сумата от 1277, 26 лв. е издадена Фактура №8060112022 от „АЛИАНС АУТО ВАРНА“ ООД, приета като доказателство по делото. Постановен е ликвидационен акт № 1069368/27.10.2022 г. от застрахователя по имуществената застраховка, с който е одобрено изплащането на фактурираната сума и с платежно нареждане от 01.11.2022 г. същата е изплатена на автосервиза.

Видно от справка в електронната система на Гаранционния фонд към 19.09.2022 г.

МПС с рег. № ******* е застраховано въз основа на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" за периода от 04.02.2022 г. до 03.02.2023 г. при ответника „ОЗК Застраховане“ АД.

Въз основа на установените обстоятелства съдът намира, че се доказа наличие на покрит застрахователен риск по имуществена застраховка, респективно изпълнено задължение на ищеца да обезщети увреденото лице за настъпилите вреди, както и възникване на регресно право спрямо ответника за заплатената сума и ликвидационните разноски. В случая се претендират ликвидационни разноски в 15 лв., по отношение на които на съда е служебно известно, че съответстват напълно на обичайно претендираните разноски. При това положение съдът намира, че регресната претенция на „Дженерали застраховане“ АД за доказана по основание и размер, поради което същата следва да бъде 3 уважена.

Доколкото съдът намира за основателен предявения главен иск, то се сбъдва вътрешно процесуалното условие за разглеждане на акцесорния с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва: да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или мотивирано да откаже плащането, а според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая регресна покана е получена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД на 01.09.2023 г., следователно ответникът е изпаднал в забава в плащането на обезщетението на 01.10.2023 г. Лихва се трупа до деня, предшестващ подаването на исковата молба в съда или по пощата /арг. чл. 62, ал. 2 вр. чл. 125 ГПК/ – 08.04.2024 г. В молба от 30.10.2024 г. ищецът е уточнил, че претендира мораторна лихва в размер на 90, 45 лв., начислена за периода от 05.10.2023 г. до 08.04.2024 г. Съдът намира, че претенцията за лихва за 08.04.2024 г. е недопустима, доколкото за една и съща дата се претендира както мораторна, така и законна лихва, поради което исковата молба в тази част следва да бъде върната. С оглед диспозитивното начало искът за мораторна лихва е основателен за периода от 05.10.2023 г. до 07.10.2024 г., чийто размер по реда на чл. 162 ГПК съдът изчисли за сумата от 89, 95 лв. и за тази сума искът следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца.