Решение № 5403 от 12.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5403 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия БА.

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия БА. Въззивно гражданско дело № 20251100514282 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение от 20.11.2025 г., постановено по гр. д. № 38626/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. В. В. срещу „Юробанк България“ АД обективно съединени искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 407/08.05.2025 г. и заповед № 0000-679/07.05.2025 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Управител на клон“ в управление „Клонова мрежа“ при ответника; както и по чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ вр. 225, ал. 1 КТ за сумата от 27 636,61 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 12.05.2025 г. 12.11.2025 г., като съгласно изхода от спора съдът е възложил разноските в полза на ответника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. В., в която решението се обжалва като неправилно и необосновано. В случая изводите за налагане на дисциплинарното наказание били формирани преди работодателят изобщо да изслуша служителя и да анализира обясненията му, които били поискани само формално. Нямало яснота по какъв начин 1 извършените на 12.03.2025 г. и на 13.03.2025 г. 2170 броя парични преводи на значителни суми по сметка на клиент на банката са свързани с неизпълнение на трудовите задължения на уволнения служител да следи за мерките срещу изпиране на пари. В действителност преводите били с посочени получател и основание, като източникът им бил друга бА. сметка на клиента в Литва, която банка също трябвало да прилага мерките срещу изпиране на пари.

Преводите не представлявали подозрителни транзакции, произходът на средствата съответствал на профила на клиента, който, въпреки заниманията му с хазарт, не бил класифициран като рисков. Изпълнението всяка една от множеството наредени изходящи операции се предпоставяло от постоянна проверка за наличност по сметката на наредителя. Ищцата нямала възможност да контролира и преценява правилното функциониране на създадената от БНБ и търговските банки платежна система за брутен сетълмент в реално време (RTGS). В длъжностната характеристика на ищцата били описани единствено общи задължения уведомяване на отдел „Правомерност“, без в банката да е създадена необходимата организация за това. Всяко уведомяване на този отдел по инициатива на служител водело до забавяне на операцията и обяснения пред клиента, поради което вътрешната система на банката сама или чрез отговорните звена анализирала транзакциите. В случая тази система имала повече от 12 часа на разположение, за да открие някаква нередност, а първото уведомление от системата за блокиране на сметките било получено едва на 18.03.2025 г., които обстоятелства изключвали вината на ищеца.

Свидетелските показания установявали, че от управление „Правомерност“ също имали информация за транзакциите на клиента като не са изискали спиране на преводите му преди да установят точното основание за блокирането, а само са изискали изготвяне на разширена комплексна проверка (РКП). Установената липса на вреди за банката от налагане на санкции по ЗМИП също изключвала всякаква тежест на евентуално нарушение на трудовата дисциплина на служителя, което било първо в дългогодишната му кариера. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение, да уважи исковете и да му присъди разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба, доказателствата по делото установявали, че обясненията на ищцата били надлежно поискани и получени, а работодателят не е упражнил дисциплинарната си власт при формално или привидно изслушване на служителя, а е извършил реална преценка за поведението му. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ясно били посочени всички реквизити на твърдяното нарушение и конкретното основание за налагане на наказанието. Настъпването на конкретни вреди за банката не било елемент от нарушението, а въпросите относно технически проблеми в системите на 2 банката не били част от предмета на доказване. Наказанието било наложено именно за неизпълнението на задълженията за повишено внимание и контрол от страна на определен служител при наличие на подозрителни операции, независимо от отчитането им като такива от системата. Правилно съдът квалифицирал като подозрителни не отделните операции, а техният особено голям брой и размер за кратък период от време с повтарящ се характер, като при такива обстоятелства преводът на сумите от друга европейска банка не изключвал задълженията на служителя за адекватна и навременна реакция, особено при извършената от него проверка на всяка отделна трансакция и при липсата на предварителна оценка, която да обоснове приемането на подобен паричен поток за нормален. Вътрешните правила на банката възлагали на служителя активни задължения за наблюдение и сигнализиране на управление „Правомерност“ при наличие на необичайни операции независимо от генерирането на автоматичен алармен сигнал от системата, който бил само помощен инструмент. Прилагането на мерките за контрол и предотвратяване на изпиране на пари имало приоритет през бърната на обслужване. Твърди, че ищцата е имала достатъчно време да провери необичайния характер на операциите и да сигнализира своевременно за тях. Несъблюдаването на задълженията по ЗМИП създавало риск от тежки регулаторни санкции и репутационни щети за банката, което обуславяло степента на опасност на поведението и адекватността на наказанието с превантивен характер.

Дългогодишният опит на ищцата обуславял очаквания за по-високо ниво на професионална преценка от нейна страна. Неоснователността на главния иск за отмяна на уволнението водела до неоснователност и на предявените обусловени искове. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноските.

С определение от 09.02.2026 г. въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на СТЕ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. По отношение на основателността й съдът съобрази следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Д. В. В. срещу „Юробанк България“ АД обективно съединени искове, както следва: по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 407/08.05.2025 г. и Заповед № 0000679/07.05.2025 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Управител на клон“ в управление „Клонова мрежа“ при ответника; както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. 225, ал. 1 КТ за сумата от 27 636,61 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 12.05.2025 г. 12.11.2025 г.

С обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна, че страните са били в трудово правоотношение, в рамките на което ищцата заемала длъжността „управител клон“ в управление „клонова мрежа“ при ответника, прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповеди на ответника от 07.05.2025 г. и 08.05.2025 г., връчени на 12.05.2025 г., поради извършени от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина като управител на финансов център „София-Васил Левски - ФЦ 561“ при обслужване на клиент на банката на 13.03.2025 г. и 14.03.2025 г. От доказателствата по делото се установявало, че за всички обективирани в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са били изискани обяснения от служителя, които обяснения са били получени и включени в процесната уволнителна заповед, издадена и връчена в сроковете по чл. 194 КТ, подписана от субект с работодателска власт с посочени обстоятелства относно нарушението и наложеното за него наказание. В случая от свидетелските показания и посоченото в приетата комплексна експертиза се установявало, че ищцата допуснала нарушения на правилата и мерките срещу изпирането на пари, като при постъпване на множество искания за преводи на парични сума на обща стойност от над 2 500 000 лв. от едно и също лице за по-малко от 24 часа, без да изясни произхода на тези средства или да изиска становище от отдел „Правомерност“, потвърдила посочените платежни операции. В същото време ищцата за периода на транзакциите е получила достъп до бА.та сметка на въпросния клиент 39 пъти. Същата не е трябвало да се доверява на изградения в банката софтуер за контрол и веднага да одобрява операциите, а, в качеството си на управител на клон и дългогодишен банков служител, е следвало сама да извърши проверка на въпросните преводи и да изиска становище за тях от отдел „Правомерност“. Ищцата е била запозната с вътрешните правила на банката относно случаите на пране на пари и е следвало да извърши добросъвестна проверка на процесните операции, като с оглед обстоятелствата по делото съдът е определил цялостното й поведение от субективна страна като извършено при небрежност, а в отделни негови части 4 при груба небрежност. Преценката на работодателя за тежко нарушение на трудовата дисциплина била правилна, с оглед задълженията на кредитната институция по ЗКИ, ЗМИП и др. Изложените обстоятелства правели претенцията за признаване на уволнението за незаконно за неоснователна, като такива били и обусловените искове за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, които общи критерии задължително следва да бъдат съобразени от работодателя при всеки отделен случай на налагане на дисциплинарно наказание, като тази преценка винаги подлежи и на съдебен контрол при оспорване на законосъобразността на наказанието. В решение № 305/01.06.2010 г. по гр.д.

№ 620/2009 г. III г.о. ВКС и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г.

III г.о. ВКС е посочено, че вредните последици, които квалифицират нарушението като “тежко нарушение на трудовата дисциплина” могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.

Целта на тази законоустановена процедура е, от една страна, субектът на дисциплинарната власт да има възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а от друга – да даде възможност на работника или служителя да се защити в рамките на започналата дисциплинарна процедура.

Съдът не споделя доводите на въззивника, че работодателят предварително е формирал изводи за тежестта на нарушението и след това само формално е поискал обясненията от страна на служителя си. В процесните заповед № 407/08.05.2025 г. и заповед № 0000-679/07.05.2025 г., е посочено, че 25.04.2025 г. служителят е предоставил своите обяснения по случая пред управление „Човешки ресурси“. Видно от представените пред СРС доказателства (л. 177-184) работодателят е изискал писмени обяснения с връчена на 17.04.2025 г. покана, а обясненията на служителя са заведени в деловодната система на банката с вх. № 84/25.04.2025 г.