Решение № 369 от 14.12.2022, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 554/2022
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 14.12.2022
- В сила
- 01.02.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.500 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. П., 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100554 по описа за 2022 година
Производството е с правно основА.е чл.500 КЗ.
Образувано е след изпращането по подсъдност от Софийски районен съд на искова молба /ИМ/ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. М. Г., със съдебен адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, подадена против А. Т., ЛНЧ: **********, с адрес гр. П., ул. „В.“ № 11.
Ищецът твърди, че на 24.03.2018 г. в гр. П., на ул. „22-ри октомври“ № 8, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „АСХ“ с ДК № Е 4110 КА, собственост на „СИКРЕТ ТКА“ ООД и управляван от А. Т. и лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“ с ДК № Е 5911 МВ, собственост на Б.Б. И.ов и управляван от Б.Б. И.ова. Сочи, че съгласно съставения от оргА.те на КАТ протокол за ПТП № 1323960/24.03.2018 г., причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача А. Т., който при управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „АСХ“ с ДК № Е 4110 КА при разминаване с лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“ с ДК № Е 5911 МВ не осигурява достатъчно стрА.чно разстояние и реализира ПТП с него, в следствие на което са нанесени материални щети на лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“ с ДК № Е 5911 МВ.
1
Посочва, че в ЗД „Бул Инс“ АД е заведена щета с № 1810008856 от водача на увредения автомобил - Б.Б. И.ова и нa 19.07.2018 г. ЗД „Бул Инс“ АД е изплатило по банков път на собственика - Б.Б. И.ов определеното застрахователно обезщетение в размер на 177,20 лева, т.к. лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „АСХ“ с ДК № Е 4110 КА е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица № BG/02/118000386395, с валиден срок на действие от 28.01.2018 г. до 27.01.2019 г. Твърди, че видно от представения протокол за ПТП ответникът е управлявал МПС-то под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - над 0,87 промила, поради което за ищцовото дружество е било налице правото да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение, за което последният бил уведомен с нарочно писмо, но посочената сума не е изплатена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната искова сума в размер на 202,20 лева представляваща изплатеното от ЗД“Бул Инс“АД застрахователно обезщетение в размер на 177,20 лева и ликвидни разноски в размер на 25 лева, ведно със законна лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адв.възнаграждение.
Особеният представител на ответника изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск, оспорва твърденията на ищеца. Не оспорва, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявА.я от ответника автомобил към момента на застрахователното събитие, както и че ищецът е изплатил на собственика на увреденото МПС определеното от него обезщетение, както и неговия размер. Оспорва съдържА.ето на Протокол за ПТП № 1323960 от 24.03.2018 г., както и твърденията, че чрез последния се доказва по безспорен начин, че произшествието се дължи на противоправното поведение на ответника и е по негова вина, в частност, че е управлявал МПС-то под въздействието на алкохол, т.к. липсват данни за модела на техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол в кръвта и неговият сериен номер, както и че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и произтеклите от него вреди.
Съдът, като взе предвид становищата на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, намира за установено следното:
В протокола за ПТП от 24.03.2018 г., приет като доказателство по делото е отразено, че на 24.03.2018 г. в 17,15 часа, в гр.П., ул.22-ри Октомври № 8, ответникът е управлявал лек автомобил – „Мицубиши АСХ“ с рег. № Е 4110КА, собственост на „Сикрет-ТКА“ООД, като при разминаване с лек автомобил „КИА“, с рег.№ Е 5911МВ, 2 собственост на Б.Б. И.ов не осигурява достатъчно стрА.чно разстояние и допуска ПТП с материални щети. Отразено е, че виновният водач управлява МПС-то след употреба на алкохол в кръвта 0,87 промила, установено с техническо средство Дрегер.
КонстатирА. са видими щети, изразяващи се в деформирана задна броня, дясна. Протоколът е подписан от актосъставителя и от двата участници – ответникът и Б.Б. И.ова, управлявала пострадалия автомобил. Доколкото документът е подписан от страната без възражения, той има материална доказателствена сила и по отношение мехА.зма на настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите, тъй като така отразява неблагоприятни за страната обстоятелства, /въпреки че в тази част самият протокол е частен свидетелстващ документ/. На ответника е съставен АУАН.
От приетата по делото, като доказателство проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се установява, че към датата на ПТП е налице действащо застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска отговорност за управлявА.я от ответника автомобил със застраховател ищцовото дружество.
Застрахователят е образувал преписка за щета № 1810008856 от 27.03.2018 г., в която са събрА. доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер.
Установява се и не се спори по делото, че л.а. „КИА“, с рег.№ Е 5911МВ е собственост на Б.Б. И.ов, но същият към момента на ПТП-то е управляван от Б.Б.
И.ова.
Повредите по л.а. „КИА“, с рег.№ Е 5911МВ са констатирА. с опис по щета № 1810008856/27.03.2018 г., от вещото лице Н.Ч. както следва: задна броя, калник заден д.. Общата стойност на извършените ремонтни дейности възлиза на 177,20 лева, които включват боядисване на увредените части. Съставен е и доклад по щета № 181000885601 от 18.04.2018 г. от вещото лице Николай Чановски с общ размер на обезщетението – 177,20 лв.
На 19.07.2018 г., с преводно нареждане, застрахователят е заплатил на собственика на увредения автомобил „КИА“ с рег. № Е 5911 МВ сумата от 177,20 лв. – обезщетение по щета № 1810008856.
Като доказателство по делото е приета и административната преписка образувана във връзка с настъпилото ПТП, съдържаща АУАН № 495340 от 24.03.2018 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 246 от 24.03.2018 г., НП № 18-0314-000302 от 10.04.2018 г. и Протокол за химическа експертиза № 174 от 27.03.2018 г., от който се установява, че в кръвната проба иззета от лицето Т. А. се доказва алкохол в количество 0,77 промила.
По делото в качеството на свидетел е разпитан И. Н., служител на РУ-П., който заявява, че в посочения ден бил на работа, като спрели за проверка ответника. При 3 извършената проверка усетили мирис на алкохол и извършили проба на водача, която проба била положителна, след което издали талон за медицинско изследване. Излага още, че водачът допуснал и ПТП, като не осигурил стрА.чно разстояние от паркиран лек автомобил, за което са изготвени необходимите документи.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основА.е чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Според чл.500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" по повод лек автомобил марка „Мицубиши АСХ“ с рег. № Е 4110КА; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди на лек автомобил марка "КИА“, с рег.№ Е 5911 МВ; изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените вреди; ответникът е причинил имуществените вреди в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон; размера на регресната си претенция; поставянето в забава на ответника и размера на претендираното обезщетение за забава. Според чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото се установи, че при реализиране на процесното ПТП от 24.03.2018 г. между стрА.те е имало валидно застрахователно правоотношение по сключен между тях договор за застраховка "Гражданска отговорност", по повод лек автомобил марка „Мицубиши АСХ“ с рег. № Е 4110КА със срок на застрахователно покритие от 28.01.2018 г. до 27.01.2019 г.
Установи се, че в срока на застрахователното покритие на процесната застраховка е настъпило застрахователно събитие – 24.03.2018 г., представляващо покрит застрахователен риск, а именно рискът от увеличаване на пасива от имуществото на ответника, в резултат от ангажиране на неговата "Гражданската отговорност", поради причинените вреди на лека автомобил, собственост на трето 4 лице, вследствие на осъществено ПТП от 24.03.2018 г. Ответникът не е оспорил участието си и твърдените от ищеца мехА.зъм и вреди при осъществяването на ПТП, а и тези обстоятелства се установяват от приложения по делото протокол за ПТП, подписан от ответника.
От представения, неоспорен и подписан от ответника протокол за ПТП се установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,87 промила, установено на място с техническо средство Дрегер, а след вземане на кръвна проба е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е 0,77 промила. Посоченото обуславя извода, че ответникът при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като допустимата по закон норма, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е до 0, 5 промила включително.
По делото се установи, че ищецът е изплатил в полза на третото лице, чиито автомобил е увреден вследствие на процесното ПТП, застрахователно обезщетение в размер от 177,20 лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен в претендирА.я размер от 177,20 лева. Претендират се ликвидационни разноски, които определени в обичайния размер от 25 лева също следва да бъдат присъдени.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в претендирА.я от ищцовото дружество размер от 202,20 лева.
Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основА.е чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноските в съответствие с представените доказателства за заплащането на сумите, а именно: 50 лв. – държавна такса и 300 лв.възнаграждение за особения представител, или общо разноски в размер от 350 лв. По делото не се представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.