Акт от 29.05.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72 град Сливен, 29.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл. с.

ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря К. И., като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 141 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2834 от 06.02.2020г. на ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявано от директора главен комисар Н. Н.срещу Решение № 64 от 22.01.2020г., постановено по гражданско дело № 6167 по описа на Районен съд Сливен за 2019г.

С процесното решение Районен съд Сливен е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на К.К.Г., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 187, ал. 6 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179 ЗМВР сумата от 1185,20 (хиляда сто осемдесет и пет и 0,20) лева, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 176 часа извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г. , получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 167,44 (сто шестдесет и седем и 0,44) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2017г. – 01.11.2019г., както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 5 ГПК сумата от 324,68 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответната дирекция е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата от 400,00 лева – държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно – икономическа експертиза.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР ( наричана за краткост ГД ПБЗН).

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно и необосновано. Навежда оплакване, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане от районния съд на нормативната уредба, която регламентира полагането, отчитането и заплащането на нощен труд на държавните служители по ЗМВР. Релевира подробни съображения в тази посока, като твърди, че неправилно районен съд е приел, че материалноправните отношения за претендирания исков период се уреждат от разпоредбите не Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Релевира се довод, че неправилно съдът е счел, че към процесните правоотношения е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление на Министерски съвет № 4 от 17.01.2007г.. Поддържа изложените в отговора на исковата молба аргументи за неприложимост на разпоредбите на тази наредба. Излага довод, че в относимите разпоредби на ЗМВР изчерпателно за изброени видовете възнаграждения, поради което за процесните правоотношения разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда са неприложими. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд е игнорирал и не е обсъдил представените от ответника доказателства в подкрепа на твърдението му, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна продължителност на нощния и дневния труд, а съгласно ЗМВР продължителността е еднаква – осем часа. Излага довод, че извършеното преизчисляване на положените часове нощен труд към дневни такива с изравнителния коефициент е направено въз основа на неприложим към процесните правоотношения подзаконов нормативен акт (НСОРЗ) за сметка на дерогирането на разпоредбата на чл.187, ал. 3 ЗМВР, който регламентира специална осем часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР. Навежда се оплакване, че налице несъответствие между исковата претенция и поставените задачи по съдебно- икономическата експертиза.Цитира съдебна практика.

В заключение моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност при евентуално претендиране на адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Излага подробни контра аргументи на съображенията, изложени във въззивната жалба. Счита, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е напълно приложима, като тя е израз на една от мерките, които държавата е взела за ограничаване/компенсиране на вредните последици от полагането на нощен труд, наред с другите задължения на работодателя по КТ и ЗМВР. В ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му липсва аналогична правна регламентация по прилагане на този компенсаторен механизъм и именно поради препращащата норма на чл.188, ал. 2 от ЗМВР се прилага въпросната разпоредба на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ. При спазването на разпоредбата, при изчисляването на нормата работно време, ако същата не е надвишена, обективно служителят не би получил никакво възнаграждение за извънреден труд, тъй като няма да е налице надвишаване на работното му време.

Предвиденото в нормата е израз на специалната законодателна закрила по отношение на полагащите нощен труд и ако работодателят я съобразяваше при изготвяне на графиците за дежурствата, нямало да се стига до полагане на извънреден труд. Посочва, че тълкуването на разпоредбата на чл.188, ал. 2 ЗМВР обхваща всички мерки, форми на специална закрила за работещите през нощта, една от които е преобразуването на нощните часове към дневните. Посочва, че специалният закон съдържа непълнота относно продължителността на нощното работно време при 5-дневна работна седмица, тъй като разпоредбата на чл.187, ал. 1 ЗМВР посочва 8 часа дневно /а не денонощно/, при което следва да се прилага общата разпоредба на чл.140 КТ за нормалната продължителност на нощния труд – до 7 часа на денонощие. Поради това доводът за изрична регламентация на продължителността на работното време през нощта намира за неоснователен. Прави анализ на разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР. На последно място посочва, че твърдяната от въззивника специална регламентация – Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на МВР е отменена с Решение от 10.12.2019г. по административно дело № 8601/2019г. на ВАС изцяло като незаконосъобразна, основно поради липса на мотиви за изменението. По този начин се възстановява действието на предходната правна регламентация – Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., която пък съдържа разпоредба в чл. 31, аналогична с тази на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Във въззивната жалба и в отговора ѝ не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание въззивникът не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие. Постъпило е становище чрез пълномощника, който заявява, че поддържа въззивната жалба, моли съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно, излага подробни съображения, аналогични с тези във въззивната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от защитника на въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения процесуален представител, в което последният оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Моли при прекратяване на производството за тази част от исковете, за която е налице отказ, съдът да не присъжда разноски на ответника за въззивната инстанция съразмерно прекратената част от делото.

Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверк и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд констатира допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение при посочване на крайния период на исковата претенция, като е посочен 30.06.2019г., вместо правилният 30.09.2019г., така както е заявен от ищеца в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба и е поддържан в хода на производството пред районния съд. Видно от материалите по делото и от мотивите на решението е налице очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани от допусналият я съд и тъй като същата не влияе върху произнасянето на въззивния състав по настоящата въззивна жалба и изложените в нея оплаквания, може да бъде отстранена и след произнасянето на въззивния съд по жалбата.

Районен съд Сливен е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 вр.с чл. 178, ал. 1, т.

3 ЗМВР

ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от 176 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. в размер на 1 185,20 лева (с оглед допуснато от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 21.01.2020г). и акцесорен иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 167,44 лева (с оглед допуснато от районен съд изменение на исковите претенции с протоколно определение от 21.01.2020г.) за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба – 01.02.2017г. – 01.11.2019г.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ така наречения ограничен въззив

(апелация), настоящата инстанция счита, че страните не спорят, че: 1) между тях е налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът К.К.Г. е служител на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на длъжност – „Старши пожарникар“ за исковия период, както и към настоящия момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал труд на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен период.

Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период, както и дали получените след преизчислението часове положен труд, надвишаващи индивидуалната работна норма на ищеца, представляват извънреден труд, който следва да се заплати по регламентирания в ЗМВР начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Работното време на служителите, които работят на 8, 12 или 24 часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и