Решение № 862 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120106211 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от С. А.

П., ЕГН: ********** от с. М., общ. Бургас с пълномощник: адв. Р. Д. - БАК със съдебен адрес: гр. Б. ***, против СНЦ „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ ЛЕБЕД“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Б. ***, представлявано от Х. Т. Т. – председател, с която се иска осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 5500 лв., вследствие незаконосъобразното изключване от сдружението и лишаване от право на лов за периода от 28.05.2021г. до 04.05.2020г., за целия ловен сезон 2021/2022г.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е член на ответното сдружение и ловна дружина с. М. от 2018 г. до 28.05.2021г. На 28.05.2021г. общото събрание на сдружението е взело решение за изключване на ищеца за нарушение на чл. 35, ал. 1, б. г от устава.

Излага се, че решението на СЛР „Лебед“ е обжалвано от ищеца пред Бургаски окръжен съд, който е обявил решението за изключване за незаконосъобразно и като такова го е отменил. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция. Твърди се, че вследствие решението ищецът е бил лишен от възможността да ловува за повече от една календарна година и за целия ловен сезон 2021/2022 година. Сочи се, че в решението за изключване е 1 било изложено, че ищецът е извършил редица нарушения на устава, като неучастие в събрания, лов на хищници, водене на неоснователни дела.

Изложеното е станало достояние на всички членове на сдружението, което е засегнало самочувствието на ищеца, уронило е неговия авторитет, злепоставило и опорочило е репутацията и доброто му име в обществото.

Излага се, че с взетото решение за изключване, ищецът е бил лишен от право да ловува, което е нанесло емоционални и психически сътресения на ищеца, създало му е социален дискомфорт и се е отразило на психиката му. Сочи се, че настъпилите неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с постановеното решение на ОС на СЛР „Лебед“. Правят се доказателствени искания. С тези мотиви се моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, който оспорва иска. Твърди, че с взетото от УС/ОС на сдружението не може да се обоснове вина на членовете му, тъй като правомощието по налагане на наказание на член от сдружението не е правонарушение. Сочи, че съдебната отмяна на решението на ОС на сдружението не може да бъде доказателство за вина на членовете му, тъй като отмяната е предизвикана от формален порок на решението - немотивираност. Излага подробни мотиви за това как ищецът следвало да членува в друго ловно сдружение и да си намери друга дружинка, тъй като тази в с. М. не желаела да ловува с него и искала неговото изключване. Прави доказателствени искания и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Не се спори в процеса, а и от приложените към исковата молба членска карта и билет за лов се установява, че ищецът е член на СНЦ “СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ ЛЕБЕД“, регистрирано с ЕИК *** и ловец към ловна дружина - с. М..

Не е спорно също, че ОС на СЛР „Лебед“ е взело решение на 28.05.2021г. да изключи П. от сдружението, поради нарушение на чл. 35, ал.

1, б г) от устава. Постановеното решение е обжалвано от ищеца и същото е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Ответникът е ЮЛ структурирано по смисъла на чл.30 ЗЛОД и регистрирано при условията и реда на ЗЮЛСНЦ.

Като свидетели по настоящото делото са разпитани Ж. А. П. и Х. С. С..

2

Съгласно показанията на свидетеля П. – брат на ищеца, след изключването от дружинката в с. М., последният станал затворен, не общувал с познатите си и се чувствал обиден и пренебрегнат. Преди това, докато е бил още член на сдужението, П. е ходил често на лов и е бил в добри отношения с останалите ловци от дружинката.

Според показанията на другия разпитан свидетел Х. С., ищецът не е участвал в мероприятията на дружинката и е ходил на лов от време на време.

Стоянов свидетелства, че е подканял П. няколко пъти да присъства на ОС на сдружението, тъй като се готви подписка за изключването му, но той не проявил интерес. Установява се още, че след като се е върнал в дружинката всички ловци странели от ищеца и той стоял сам и не е разговарял с никого, правил се на обиден.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Реализирането на фактическия състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника, противоправно деяние на изпълнителя, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между нея и деянието, последното трябва да съставлява изпълнение на възложената работата или да е осъществено по повод изпълнението на същата и вина на извършителя. Без последната предпоставка, която се предполага до доказване на противното, останалите условия от хипотезата на визираната правна норма подлежат на пълно и главно доказване от ищеца. Липсвали някой от тези елементи на деликтната отговорност тя не може да бъде реализирана.

Възлагане на работа означава натоварване на чуждо на възложителя /работодателя/ лице с изпълнение на работа, която представлява част от осъществяваната от възложителя дейност. Ето защо не може да се приеме, че членовете на ОС на ответното СНЦ са натоварени с изпълнение на работа на възложителя по смисъла на чл. 49 ЗЗД. ОС на сдружението е негов върховен орган, чрез който ЮЛ изразява правновалидна воля. Вземането на решения от ОС и упражняването на право на глас представлява част от управленската дейност на сдружението, предпоставена от наличието на членствено правоотношение за всеки отделен член от състава му. Поради това не може 3 участието на отделните членове на сдружението в управителния му орган да бъде приравнено на възлагане на работа, която да представлява част от осъществяваната дейност от възложителя. Отделно от това сама по себе си отмяната на решението на наказващия орган, с което на ищеца е наложено процесното наказание не е достатъчна, за да се приеме за доказано пълно и главно, че е налице противоправно поведение у членовете на УС, което да обоснове безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД за сдружението. Още повече, че съдебната отмяна е продиктувана от чисто формално нарушение липсва изложение на фактите относно извършеното нарушение, а не защото извършеното не съставлява нарушение на устава. Участието на членовете на ОС в работата му и изразяване на волята им чрез гласуване е регламентирана от закона и устава дейност, правомерна по своя характер. В тази връзка ищецът следва да докаже, не само, че такова решение е взето и то впоследствие е отменено от съда, а и че при вземането му членовете на ОС са действали в несъответствие с императивна правна норма или правен принцип, който да въвежда забрана за определено поведение, определя задължения или определя поведение при настъпване на дадени условия. Такова доказване по делото ищецът не е провел, с оглед на което настоящият състав намира иска п о чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на наложеното му незаконно наказание – изключване от сдружението и лишаване от право на лов за срок от една година, за неоснователен.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че за да се реализира отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо условие да се установи прекия причинител на вредата, но е задължително да се установи тя да е причинена от работници и служители на възложителя при или по повод изпълнение на възложената им работа. В тази връзка по делото остана недоказано лица, на които сдружението е възложило работата, да са извършили противоправно деяние в изпълнение на същата.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 , ответникът има право на разноски. Претендират се 1150 лева адвокатско възнаграждение за защита и съдействие. Следователно, в тежест на ищеца следва да се възложи 4 заплащането на сумата в размер на 1150 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. П., ЕГН: ********** от с. М., общ.

Бургас, чрез адв. Р. Д., със съдебен адрес: гр. Б. *** против СНЦ „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ ЛЕБЕД“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от Х. Т. Т. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД за сумата 5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно изключване от сдружението и лишаване от право на лов за периода от 28.05.2021г. до 04.05.2022г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК С. А. П., ЕГН: ********** от с. М., общ. Бургас, чрез адв. Р. Д., със съдебен адрес: гр. Б. *** да заплати на СНЦ „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ ЛЕБЕД“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от Х. Т. Т. сумата 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Бургаски Окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5