Определение № 1508 от 09.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1508 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРА.НСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно грА.нско дело № 20252100500906 по описа за 2025 година Производството е по чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повдигнат с определение № 341 oт 23.05.2025 г. по ч. гр. дело № 498/2021 г. на Районен съд-Айтос спор за подсъдност между РСАйтос и РС-Несебър относно компетентния съд, който да се произнесе по исковете по чл. 422 от ГПК, предявени от ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу ответницата А. М. Ю. за приемане за установено, че последната му дължи въз основа на сключен договор за потребителски кредит от 29.09.2023г. сумата от 3403.35 лв. –главница, сумата от 384.65лв.- договорна лихва, 71.65лв.- обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 21.10.2024г. по ч.гр.д. №684/2024г. по описа на РСПоморие.

Бургаският окръжен съд на основание чл. 122 ГПК след преценка на данните по делото, приема следното:

На 27.09.2024г. пред РС-Айтос е образувано заповедно производство по чл. 417 от ГПК по искането на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А.

М. Ю. за задължения й по сключен помежду им договор за потребителски кредит от 29.09.2023г. за сумата от 3403.35 лв. –главница, сумата от 384.65лв.договорна лихва, 71.65лв.- обезщетение за забава, ведно със законната лихва 1 от подаване заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

След извършена служебна справка по реда на Наредба № 14/2009г. е установено, че считано от 18.05.2017г. длъжникът е имал адрес в с. Страцин, общ.Поморие, поради което РС-Айтос като е счел, че не е местно компетентен да разгледа заявлението съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК. Предвид това РС-Айтос е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС-Поморие. РС-Поморие е образувал ч.гр.д. № 684/2024г. и е издал заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като по повод постъпило възражение по чл. 414 от ГПК е дал указания на заявителя съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. В предоставения срок, на 22.04.2025г. заявителят е предявил пред РС-Поморие иск по чл. 422 от ГПК за съдебно установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В исковото производство, РС-Поморие е извършил служебна справка за адресната регистрация на ответника, от която е установил, че преди подаване на исковата молба постоянния и настоящия му адрес, считано съответно от 06.11.2024г. и от 29.10.2024г. са променени в с. Разбойна, общ. Руен. Предвид това, прилагайки разпоредбата на чл. 113 вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК е счел, че делото не му е подсъдно, прекратил е исковото производство и е изпратил делото по местна подсъдност на РС-Айтос – по настоящия адрес на ответника.

Пред РС-Айтос делото е образувано под номер 498/2025г., като с определение от 23.05.2025г. съдът, позовавайки се на нормата на чл. 120 от ГПК и обстоятелството, че се касае за производство по чл. 422 от ГПК, е счел, че извършената след образуване на заповедното производство по чл. 417 от ГПК промяна в адреса на длъжника няма значение за местната подсъдност.

Предвид това е прекратил делото пред себе си и е повдигнал пред БОС настоящия спор за подсъдност.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да се произнесе по иска по чл. 422 от ГПК е РС– Поморие, поради следните съображения:

Безспорно е, че в случая ответният длъжник има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото е страна по договора за потребителски кредит, предмет на Директива 93/13, на който ищецът е основал вземаният си. Съгласно чл.113 ГПК местната подсъдност на исковете срещу потребител, какъвто е предявен в настоящия случай, е пред съда по настоящия адрес на потребителя, като за тази специална подсъдност съдът следи служебно съгласно чл.119, ал.3 от ГПК.

В конкретният случай, доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК постоянният и настоящия адрес на длъжника 2 са попадали в съдебния район на РС-Поморие, въззивният съд намира, че издалият заповедта РС-Поморие е компентният не само в заповедното, но в последващото го исково производство по чл. 422 от ГПК. Обстоятелството, че след образуване на заповедното производство, но преди образуване на исковото производство длъжникът е променил адресната си регистрация, в случая не променя место компетентния исков съд. Този извод следва от обстоятелството, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК е продължение на заповедното производство и съгласно чл.125 от ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / в този смисъл – т.9 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Доколкото по отношение на иска по чл.422 от ГПК са приложими процесуалните правила на общия исков процес за определяне на местната подсъдност, то в случая приложимо се явява и правилото на на чл.120 от ГПК, което сочи, че настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, т.е. промяна на адресната регистрация не са основание за препращане на делото на друг съд. Това означава, че щом към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК длъжникът е бил с регистриран постоянен и настоящ адрес в с. Страцин, общ. Поморие, който попада в района на РС-Поморие, независимо, че впоследствие, макар и преди подаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК длъжникът е променил адреса си в с. Разбойна, общ. Руен , това обстоятелство не води до промяна в местната подсъдност на иска по чл. 422 от ГПК, която съобразно правилата на чл. 120 от ГПК остава такава, каквато сочат фактическите обстоятелства за определянето й при подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно настоящият адрес на длъжника –ответник, находящ се в с. Страцин, общ.

Поморие, попадащ в съдебния район на РС-Поморие.

По горните съображения, Бургаският окръжен съд намира, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск не е Районен съд – Айтос, а Районен съд – гр. Поморие, пред който ищецът е подал исковата молба и в чийто съдебен район се намира настоящия адрес на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК. Ето защо, делото следва да се върне на РС-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Бургаският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ ЗА КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по предявените от ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу ответницата А. М. Ю. искове по чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че последната му дължи въз основа на сключен договор за потребителски кредит от 29.09.2023г. сумата от 3403.35 лв. –главница, сумата от 384.65лв.- договорна лихва, и сумата от 71.65лв.- обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена на 21.10.2024г. по ч.гр.д. №684/2024г. по описа на РСПоморие, е РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ.

Делото да се изпрати на РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд- Айтос за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4