Решение № 870 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120105008 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от всеки двама измежду ***, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ***, против С. С.

Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, общежитие *** № *, ет. *, ап. **, , с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *096/01.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2268/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 591. 79 лв. с равностойност от 302. 558 евро– главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между “Сити Кеш” ООД и ответника, сумата от 60. 51 лв. с равностойност от 30. 94 евро – договорна лихва за периода от *** г. до 21.02.2020 г., сумата от 179. 59 лв. с равностойност от 91. 82 евро - лихва за забава, дължима за периода от *** г. до 29.01.2025 г., които вземания са прехвърлени от “Сити Кеш” ООД на ищцовото дружество - цесионера “АПС Бета България" ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на парични вземания от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението – 12.02.2025 г., до пълното изплащане на задължението. Моли се и за присъждане на разноските по делото.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за 1 наличието на договорно правоотношение между ответника и „Сити Кеш” ООД по сключения между тях договор за паричен заем, при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, с който бил предоставен паричен заем в размер на 1 000 лева, платими в срок до 21.02.2020 г. Анализират се уговорките по договора, както и неизпълнението на всички поети задължения от страна на ответника, като се сочи, че съобразно уговорките между тях са останали дължими търсените в настоящото производство суми. Впоследствие вземанията на кредитора по договора са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за което бил надлежно уведомен по ел. адрес, а при условията на евентуалност с получаване на исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомлението за цесията, изходящо цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Д. П., с който обстойно се анализират ищцовите твърдения и приложимата към тях нормативна уредба. Излага се, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия, както и надлежно упълномощаване за уведомяването от страна на цедента, като токова не можело да бъде извършено и чрез особения представител, като се излагат обстойни доводи в тази насока, поради което и исковете следвало да бъдат отхвърлени само на това основание. Ако не бъде възприето това, се сочи, че договорът за цесия е нищожен, поради липсата на предмет. Оспорва се и валидността на договора за заем, който не бил разписан. Навеждат се и доводи за нищожност на уговорената неустойка по чл. 5 от договора, която практически водело до неоснователното обогатяване на кредитора, като била нищожна на основание чл.

21, ал. 1 от ЗПК и заобикаляла императивни разпоредби на закона. Депозира и възражение за изтекла погасителна давност. С горните мотиви се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето 2 производство.

Съгласно представения договор ответникът и „Сити Кеш” ООД са сключили договор за паричен заем кредирект № *** на *** г., съгласно който ответникът е получила сумата от 1 000 лв. Сумата подлежи на връщане в срок 21.02.2020 г. на 12 месечни вноски, от които първите три в размер на 33. 38 лв., а следващите 8 от по 130.

46 лв., включващи задължения за договорна лихва и главница. Посочен е размер на вноската с неустойка от по 218 лв. месечно. Уговорения ГПР е в размер на 48. 44 %, при ФГЛП от 40.05 %. Общият размер на плащанията по договора за главницата и договорната лихва възлиза на 1 274. 28 лв.

В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави договорено в чл. 6, ал. 1 обезпечение съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, дължи на кредитора неустойка в размер на 1 341. 72 лв. Чл. 33, ал. 1 от ОУ предвижда обезпечаването му с безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при едни поръчител - осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредитора "Сити Кеш“ ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – "АПС БЕТА България" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответницата. Наред с това по делото е представено и пълномощно, съгласно което цесионера е изрично уведомен от цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията от негово име.

От представената информация от ищцовото дружество се установява, че извършените плащания от ответника са в размер на 975.68 евро, като са отнесени от 3 кредитора за плащане на следните задължения съгласно договора: за частично погасяване по главница – 208.71 евро; за частично погасяване по договорна лихва – 109.30 евро; за частично погасяване по мораторна лихва – 79.16 евро, за частично погасяване по неустойка – 463.24 евро и за частично погасяване по такси – 115.25 евро.

Не се твърди и установява ответникът да е извършвал други плащания.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответницата и „Сити Кеш“ ООД по сключен между тях договор за предоставяне на заем, изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 1 000 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер, наличието на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. В тази връзка се установява, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, като сумата от 1 000 лв. е била предоставена на ответника чрез Изипей и усвоена от него. Нещо повече същият е извършвал и погасителни плащания, като вече е платил във връзка с поетите от него задължения по процесния договор сумата от 975. 68 евро. Наред с това се налага извода, че в случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва, както е и в настоящия случай, кредитополучателят отново съобразно уговорките по договора дължи уговорената неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза т.е на закона и на това основание се явява нищожна. Нещо повече - същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, като същата не е включена в него, а следва да се включи, тъй като съставлява скрито възнаграждение. Аргумент за това е и обстоятелството, че още изначално при подписване на договора, без изчакването на уговорения в чл. 6.1 тридневен срок същата е включена като част от месечната погасителна вноска. Наред с това чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Добавянето в случая на уговорената неустойка към ГПР, поради изложените 4 по-горе съображения, води до нарушаване на тази норма, като при предоставен кредит от 1 000 лв. следва да бъде върната сумата от 2 616 лв. в. т.е. повече от два пъти размера на кредита и то за срок от 12 месеца, при което и съобразно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от закона договорът е нищожен и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК, а именно главницата от 1 000 лв., която вече е заплатена от него, при все че е налице признание от ищцовото дружество за плащане на сумата от 975.68 евро. При това положение заявените установителни искове, следва като неоснователни да бъдат отхвърлени, и съответно отпада необходимостта от обсъждането на останалите доводи за недължимостта им, поради нищожност на цесия, ненадлежното уведомяване за нейното извършване, изтекла погасителна давност и т.н.

При това положение се явява неоснователна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от всеки двама измежду ***, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ***, против С. С. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, общежитие *** № *, ет. *, ап. **, за установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *096/01.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2268/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 591. 79 лв. с равностойност от 302. 558 евро– главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № ***, сключен на *** г. между “Сити Кеш” ООД и С. С. Г., сумата от 60. 51 лв. с равностойност от 30. 94 евро – договорна лихва за периода от *** г. до 21.02.2020 г., сумата от 179. 59 лв. с равностойност от 91. 82 евро - лихва за забава, дължима за периода от *** г. до 29.01.2025 г., цедирани от “Сити Кеш” ООД на“АПС Бета България" ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на парични вземания от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението – 12.02.2025 г., както и искането за присъждане на сторените по делото разноски.