Протокол № 16 от 20.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 16 гр. С., 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Б. К.а при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Б. К.а Гражданско дело № 20252200100373 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата Т. В. К., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, редовно призовано, се представлява от адв. К. Г. от АК-С. с пълномощно от 16.01.2026 г., представено днес.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

В момента се явява адв. Х. Х. СлАК, пълномощник на ищцата.

Адв. Х.: Поддържам исковата молба. Само относно искането за неимуществени вреди не поддържам исковата молба, тъй като съгласно чл.472 ал.1 от КЗ обектът на Задължителна застраховка „Злополука“ е здравето, живота и телесната цялост на пътниците, т.е. по тази застраховка не е предвидено обезщетение за имуществени вреди. Освен това, доверителката ми е получила обезщетение по друг вид застраховка и това е гражданската отговорност на виновния водач, изплатено от ББАЗ. Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по гражданската отговорност на виновният водач е присъдено от Б. окръжен съд в размер на 40 000 лева, което е получено. В тази връзка, оттегляме иска относно имуществените вреди и моля в тази част производството да бъде прекратено.

Адв. Г.: Поддържам депозирания от мен отговор. Съгласна съм с оттеглянето на исковата претенция относно имуществените вреди в размер на 1745,99 лева.

1

Съдът пристъпи към устен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.

Предявена е искова молба от адв. Х. И. Х. от АК-С., пълномощник на Т.

В. К. против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, в която се твърди, че на 08.10.2020 г. Т. К. се записала за екскурзия от гр. С. до гр. О., Т.. На 09.10.2020 г. на паркинга на магазин „Б.“ на булевард „Х.Д.“ заедно с други пътници се е качила в автобус марка и модел „И. 50 Ц 14 В“ с рег. № ....., управляван от В.А.М.. Потеглили са около 04,30 ч. на 09.10.2020 г. Ищцата е заспала в автобуса. Събудила се е при удар в седалката, потекло й кръв от носа. В автобуса настъпила паника и хаос.

Имало починали и много от пътниците със средни и леки телесни повреди.

Оказало се е, че е настъпило ПТП между автобуса и товарен автомобил марка „В.“ с прикачено към него полуремарке марка „Ш.“ с водач О.Б., молдовски гражданин, с постоянен адрес в Р.У.. ПТП-то е настъпило между Е. и ГКПП „Л.“, обл. Я..

Автобусът притежавал задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, сключена с ответното застрахователно дружество.

След удара Т. К. е откарана в МБАЛ „Св. П.“ АД, гр. Я.. Установена с фрактура на лявата лъчева кост и няколко леки телесни повреди като хематоми и охлузвания в лявата лицева половина, оток и болезненост на носа, болезненост по хода на ребрата в лявата гръдна половина, деформация и палпаторна болезненост в областта на дясната гривнена става. Нарушено било психичното състояние за дълъг период от време.

Започнал е продължителен период на лечение. Поставена е хирургична плака в ръката за цял живот. След лечението е започнала рехабилитация, посещавания на болници, поради болки и страдания. Дълго време ищцата е била в болничен отпуск. Всичко това е довело до цялостна промяна в начина на живот.

С вх.№ 11/24.03.2025 г. е подадено заявление за изплащане на обезщетение по застраховка „Злополука“ в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер на 1745,99 лева. Към заявлението са приложени всички медицински документи и касови бележки и фактури за направени разходи във връзка с лечение.

При ответния застраховател е образувана щета, като на 27.08.2025 г. по сметка на Т. В. К. от „Първа инвестиционна банка“ е приведена сумата от 2200 лева, което тя приема като обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият иск предявява за сумата от 27 800 лева неимуществени вреди и 1745,99 лева имуществени вреди, които суми счита за справедливо обезщетение за причинените й болки и страдания, вследствие на претърпения пътнически инцидент.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество.

Депозиран е писмен отговор, в който не се оспорва настъпването на ПТП на дата 09.10.2020 г. Не се оспорват получените травматични увреждания в резултат на настъпилото ПТП. Ответното дружество не оспорва, че пред него е предявена претенция, както и изплащането на сумата от 2200 лева, но 2 сочи, че това обезщетение не е свързано със задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт. Заявява, че ответникът е изплатил обезщетение по доброволна застраховка „Злополука“, като изплатеното обезщетение изцяло отговаря на съотношението между застрахователна сума и броя пострадали лица, които са общо тринадесет.

Твърди се, че е налице основание за освобождаване от отговорност на застрахователя по доброволната застраховка, поради наличието на изрично изключение, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. В т.4 от подраздел „Специални изключения на Раздел „Злополука на лицата в МПС“ е предвидено, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение при наличие на това изключение.

Навежда се и възражение за изтичане на предвидената в закона давност, която е пет години от датата на настъпване на събитието, с оглед на което се твърди, че вземането е погасено по давност.

Предвид горното, от съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и присъди сторените по делото разноски.

Правно основание на претендираните права - чл. 471-476 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Факти и обстоятелства, които се признават от страните – не се оспорва от ответника, че ищцата Т. В. К. е закупила билет и е била пътник в автобус марка и модел „И.“, управляван от В.А.М. на 09.10.2020 г.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.

Съдът разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът е длъжен да ангажира и доказателства и да доведе до пълно правно доказване по отношение на механизма на настъпилото ПТП, закупуването на билет за транспортиране на 09.10.2020 г., получените травматични увреждания по вид и интензитет, проведените лечения и рехабилитации, продължителността на възстановителния период и здравословното състояние към момента.

Ответното дружество е длъжно да ангажира доказателства по отношение на наведените възражения, а именно – липсата на поставен обезопасителен колан.

Адв. Х.: Нямам възражения по доклада.

Адв. Г.: Имаме възражение по отношение на правната квалификация, както е посочено в отговора. Представляваното от мен дружество не е сключило задължителна застраховка „Злополука“ с превозвача и видно от текста на разпоредбата на чл. 471 от КЗ такава застраховка се сключва, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република Б..

Предвид заявеното оттегляне на исковата претенция и на основание чл.

232 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на претенцията за изплащане на обезщетение в размер на 1745,99 лева за имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, настъпило на 09.10.2020 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от днес за страните.

Съдът ЗАДЪЛЖАВА ищеца в следващото съдебно заседание да представи заверен препис от постановеното решение на Б. окръжен съд, въз основа на което е изплатено обезщетение в размер на 40 000 лева.

Съдът ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в следващото съдебно заседание да представи заверен препис от експертно решение на ТЕЛК във връзка с установена трайно намалена работоспособност.

ПРИЕМА представените на 16.01.2026 г. писмо от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи до ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ ЕАД ведно с приложен банков документ, от който е видно, че на 28.11.2022 г. по сметка на Т. В. К. е преведена сума в размер на 40 000 лева с основание „обезщетение“.

С Определение от 12.12.2025 г. съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане от ищеца на двама свидетели.

Адв. Х.: Водим един свидетел. Това е съпругът на ищцата. Другият свидетел В.К.Г. в момента е на преглед в болницата. Той също е бил пътник в автобуса при процесното ПТП.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: Д.Т.К. на 69 г., българин, български гражданин, средно образование, женен, съпруг на ищцата;

Разяснено му правото, че може да не свидетелства, същият желае да свидетелства.

Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Жена ми се обади по телефона. Имам записи, където се чува като викат, като пищят и не могат да отворят на микробуса вратата и се е наложило през стъклото да ги вадят един по един от микробуса. Като ми се обади ми каза, че не може да каже къде е станала катастрофата, те вече са били на път. От едната страна дръвчета, гора, а от другата страна няма нищо.

Аз се обадих в полицията и в болницата по джиесема да засечат сигнала на жена ми и да установят мястото на катастрофата и тогава отидоха линейките и от полицията. Като ги извадиха от микробуса, четири човека имаше починали на място на първите две седалки. Тя беше на третата седалка, вечерта от нощна смяна тя и две нейни колежка тръгват на екскурзия. На пет километра от границата става катастрофата на територията на Б.. Те пътуваха за Т.. От С. тръгнаха. Минали са през К.. От там са взели допълнително тези хора, които са загиналите. Като са товарили автобуса, шофьорът е накарал тези, които са от С. да седнат отзад и затова В. и Ж. са били на последните 4 седалки и те са най-малко пострадалите, а да оставят предните места на тези, които ще се качат последни от К.. Даже В. се е сърдил, че друг път е пътувал отпред, а сега са го сложили отзад. Времето е било дъждовно и като са карали този тир, който е спрял на пътя, без светлоотразителни знаци, шофьорът го вижда в последния момент, набива спирачки, но се удря и той включително и тези на първите две седалки са починали. Моята жена на третата седалка, понеже тя от работа излизат и трябваше в четири часа да тръгнат и е задрямала в колата. Като става удара тя се удря в седалката, която е пред нея.

Закараха я в болницата в Я.. Министър А. дойде там. Счупена ръка имаше на китката, счупен нос, сътресение на мозъка и вече се осъзнава, като почват да пищят, като почват да ги вадят през счупеното стъкло. Някакъв руснак е помогнал. Установи се, че има и две счупени ребра. Казах й, че да вади документ за това полза няма. Счупена челюст имаше. Водих я в С.З. и казаха, че няма как да се гипсира и да се направи и ще бъде така. Като дъвчеше се подуваше скулата отстрани. Лежа в болницата в Я., докато я направят операцията на китката. На носа не направиха операция. Ръката беше обездвижена около месец някъде, месец и нещо. После ходихме на физиотерапия за раздвижване, но едните казват, че не трябва да се нагрява ръката, защото има метална пластина, другите казват – не напротив. На китката е поставена метална пластина, която ще бъде до живот. Сега казаха, че не е зараснала добре тази пластина, в смисъл – накриво е и ръката постоянно я боли. Искаха да я чупят наново и да я гипсират, но тя отказа.

Носът зарасна, синините минаха. На всеки четири месеца ходи в София при професор Ч.. Понеже лекарствата, които й изписват са скъпи и трябва на всеки три месеца да взема протокол, но те може да не са свързани с катастрофата.

Жена ми си спомня за катастрофата. Към момента още я преживява. Има страхова невроза. Аз като я карам с колата, понеже карам и такси, повече от 50-60 км не ми дава да вдигам. Казва ми – „По-леко, по-леко“.