Решение № 310 от 28.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Стара Загора, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500690 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на П. А. И. срещу постановление за разноски от 15.08.2025 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 24690/15.08.2025 г. по изп. дело № 20258710400243 на ЧСИ Я.Г., рег. № 871 на КЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че процесното постановление не съдържа индивидуализация на разноските и само на това основание същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи, че таксите не отговарят на реално предприетите от ЧСИ действия. Неправилно ЧСИ Я.Г. е начислила такса за пълно имуществено проучване, след като такова вече е било направено от ЧСИ С.П., респ. таксата е била начислена. Оспорва приетите за събиране от ЧСИ Г. административни разноски, както и разноските, начислени за прекратяване на делото. Твърди, че пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ е завишена, тъй като при определянето й неправилно са взети предвид таксите, начислени от ЧСИ С.П., административните разходи, вкл. за прекратяване на делото, както и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В тази връзка длъжникът твърди, че няма публични задължения, подлежащи на изпълнение. Сочи, че е заплатил задължението по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, което обстоятелство обуславя недължимост на таксите. Предвид изложеното, жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от 1 взискателя Б. С. А., с което същият оспорва жалбата, като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което излага съображения за нейната недопустимост и неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса.

В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование.

По същество жалбата е неоснователна.

Процесното изпълнително производство е образувано по молба от 23.06.2025 г. на взискателя Б. С. А., подадена чрез адв. Ж. З., въз основа на изпълнителен лист от 12.06.2025 г., издаден по гр. д. № 3612/2019 г. на Районен съд – Казанлък, съгласно който жалбоподателят П. А. И. е осъден да заплати на взискателя сумата от 1250 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2016 г. до окончателното му изплащане, сумата от 745 лева – разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 350 лева – съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.

Първоначално по молбата от 23.06.2025 г. е образувано изп. дело № 1023/2025 г. по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 874 при КЧСИ, с район на действие – ОС – Хасково.

Впоследствие с разпореждане на ЧСИ П. от 07.08.2025 г., изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Я.Г., с рег. № 871 с район на действие – ОС-Стара Загора, с оглед подадена от взискателя молба от същата дата, в която се сочи, че длъжникът разполага с недвижимо имущество, находящо се на територията на област Стара Загора.

С оглед постъпило съобщение с вх. № 20518/15.08.2025 г. от ЧСИ С.П., с разпореждане на ЧСИ Я.Г., обективирано в протокол от 15.08.2025 г., е постановено продължаване на изпълнението по изпълнителното дело под № 20258710400243 по описа на последния ЧСИ на основание чл. 427, ал. 2 ГПК.

Съгласно сметка № 000071829 от 02.07.2025 г., издадена от ЧСИ С.П., таксите по по изп. д. № 1023/2025 г., възлизат на общо 110 лева без ДДС /132 лева с вкл. ДДС/, като същите включват: 20 лева – такса по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело; 50 лева – такса по т. 2 от Тарифата за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на 2 данни, документи, книжа и др., както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ; 20 лева – такса по т. 5 от Тарифата за изготвяне и връчване на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК; 20 лева – допълнителни разноски по т. 31 от Тарифата.

Съгласно приложеното по изпълнителното дело удостоверение от 25.06.2025 г., издадено на основание чл. 191 ДОПК от НАП /присъединен взискател на осн. чл. 458 ГПК/, П. А. И. има публични задължения общо в размер на 208,15 лева.

По делото е представено и удостоверение на НАП от 09.09.2025 г., издадено на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, съгласно което П. А. И. няма задължения към датата на издаване на удостоверението.

Видно от приложените по изп. дело № 243/2025 г. постановления от 15.08.2025 г. /л. 24-л.25/, ЧСИ Я.Г. е приела по делото следните суми: 526,98 лева – възнаграждение за един адвокат, определено с постановление от 15.08.2025 г. /л. 23/; такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 708,90 лева, включващи 168 лв. с ДДС – авансови такси, 90 лева с ДДС – авансови такси, дължими при прекратяване на изп. д. и 459,90 лева с ДДС – такса по т. 26 от Тарифата, както и разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в общ размер на 40 лева, включващи: 15 лева – за вписване на възбрана; 4 лева – за справка РБСС, 3 бр. по 3 лева – банкови преводи; 8 лева – пощенски разходи; 10 лева - такса към АВ за вдигане на възбрана при прекратяване на изп. дело.

С ПДИ от 15.08.2025 г., връчена на длъжника на 29.08.2025 г., последният е уведомен, че дължи следните суми: 1435,15 лева – неолихвяема сума; 1250 лева – главница; 1194,75 лева – лихви; 40 лева – допълнителни разноски и 258 лева – разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 450,90 лева в полза на ЧСИ Я.Г., както и други суми, дължими до момента на поканата, в общ размер на 526,98 лева /в т.ч. – държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр./.

Със заявление вх. № 22560/09.09.2025 г. длъжникът П. И. е поискал да му бъде издадена сметка за размера на дълга, като в заявлението е посочен електронен адрес на лицето.

Съдебният изпълнител е уважил така направеното искане, като в издадената сметка за размера на дълга с изх. № 26809/09.09.2025 г. /изпратена на посочения в заявлението електронен адрес/ разноските са уточнени по пера, както следва: разноски по изп. д. № 1023/2025 г. на ЧСИ С.П., изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Я.Г., заведено под № 243/2025 г. в размер на 132 лева с ДДС /обикновени такси по т. 1 – 24 лева, т. 2 – 60 лева, т. 5 – 24 лева и т. 31 – 24 лева от ТТРЗЧСИ/; адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 526,98 лева; приети разноски по и.д. – 29 лева /за административни такси за Агенция по вписванията, РБСС, пощенски разходи и банков превод/; авансови такси по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 243/2025 г. в размер на 168 лева с вкл. ДДС /по т. 2 – 60 лева, т. 4 – 3 бр. – 36 лева, т. 9 – 3 бр. – 54 лева и 10 – 18 лева/;

3 пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 450,90 лева с вкл. ДДС, както и авансови такси по ТТРЗЧСИ при прекратяване на делото в общ размер на 90 лева с ДДС /т. 4 – 4 бр. – 48 лева, т. 5 – 1 бр. – 24 лева, т. 10 – 1 бр. -18 лева/ и 11 лева- разноски дължими към Аг. Вп. при прекратяване на изпълнителното дело/.

С постановление по изп. д. № 243/2025 г., обективирано в протокол от 11.09.2025 г. на ЧСИ Я.Г., размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е намален на сумата от 438,74 лева. В протоколa е посочено, че при нанасяне на задълженията по делото е допусната техническа грешка, като в програмния продукт JES таксите на ЧСИ С.П. са разнесени като суми по изпълнителен лист, а не като такси по изпълнителното дело, като това е довело до завишаване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед на горното и вземайки предвид датата на постъпилото плащане по делото /28.08.2025 г./, съдебният изпълнител е постановил намаляване размера на таксата по т. 26 от Тарифата с 12,16 лева, като по този начин размерът на задължението възлиза на 438,74 лева с ДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същото следва да бъде отменено, тъй като в него липсва ясна индивидуализация на начислените разноски. Макар в ПДИ, в която е обективирано постановлението, разноските да са посочени в обобщен вид, от данните по делото е видно, че са налице други актове на съдебния изпълнител, съдържащи подробни пояснения относно вида и размера им, а именно – издадените по изп. дело № 243/2025 г. постановления от 15.08.2025 г. /л. 24-л.25/, както и сметка за размера на дълга с изх. № 26809/09.09.2025 г., изпратена на длъжника на посочения от него електронен адрес. Следователно в случая е налице яснота относно характера на приетите разноски по ТТРЗЧСИ и длъжникът е имал възможност да се защити срещу постановлението за приемането им, респ. съдът може да извърши преценка относно това дали същите са правилно начислени от съдебния изпълнител.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, които не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл.

82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

В процесния случай ЧСИ С.П. е образувал изпълнително дело № 1023/2025 г.. извършил е проучване на имуществото на длъжника, изпратил е на взискателя съобщение за дължимите такси и е изпратил на ЧСИ Я.Г. изпълнителното дело за продължаване на изпълнението. Последната е извършила допълнително проучване и е определила начина на изпълнение, като е наложила запори и възбрана върху имуществото на длъжника. Отделно 4 от горното, от данните по изп. д. 243/2025 г. на ЧСИ Г. е видно, че са били връчени следните съобщения: покана за доброволно изпълнение, уведомление за приети по делото за събиране публични задължения, уведомление до ЧСИ С.П. относно номера на новото изпълнително дело, сметка за дълга по искане на длъжника, препис от удостоверение по чл. 191 ДОПК, уведомления за оставяне на жалба без движение, уведомление до взискателя за дължими такси и др.

При определяне размера на таксите ЧСИ Г. е съобразила и действията, които предстои да бъдат извършени във връзка с приключването на изпълнителното дело, с оглед плащането на дълга на 28.08.2025 г.

Предвид изложеното, съдът счита, че посочените по-горе такси и разноски са правилно изчислени от ЧСИ съобразно ТТРЗЧСИ, доколкото те са за необходими и реално извършени или за предстоящи със сигурност изпълнителни действия. Ето защо тези такси се дължат от длъжника на основание чл. 79, ал. 1 ГПК.

По отношение дължимата пропорционална такса по делото се установи, че самият съдебен изпълнител е приел, че същата възлиза на 438,74 лева, а не на първоначално приетия размер от 450,90 лева с вкл. ДДС, доколкото при определянето й е била допусната техническа грешка. Ето защо преценката за редуциране на таксата следва да се извърши съобразно уточнения й размер от 438,74 лева с ДДС.