Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 14.05.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 387/2026
Вид
Решение № 382
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Надежда Димитрова Кирилова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Шумен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630100387 по описа за 2026 година

Предявени са шест обективно съединени иска, от които първият иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 124, ал.1 от КТ, вр. чл. 270 от КТ - по отношение претенцията за изплащане на дължимото му и неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2025 г.; вторият иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение; третият иск с правна квалификация чл.

224, ал. 1 от КТ – по отношение на претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; четвъртият иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; петият иск с правна квалификация чл. 215, ал. 2 от КТ, вр. чл. 121а, ал. 1 от КТ – по отношение на претенцията за изплащане на дължимите му и неизплатени командировъчни разходи за извършени международни превози в ДЧ на ЕС, различни от България, през периода от 01.07.2025 г. до 24.09.2025 г. вкл. и шестият иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за мораторна лихва върху дължимите командировъчни разходи.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** ул. „***” № 14, със съдебен адрес гр. Търговище, ул.

„*** № 4, вх. Б, кантора 9, чрез адв. Стела Маринова от АК - Търговище срещу „Карго Транс 2022“ ЕООД, с ЕИК 206844734, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 51, представлявано от управителя Павлина Христова Тодорова.

Ищецът твърди, че нa основание Трудов договор № 180 от 22.11.2024 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. чл. 70, ал. 1 от КТ - със срок на изпитване 6 /шест месеца/ в полза на работодателя, е изпълнявал длъжността „международен шофьор на товарен камион“. В изпълнение на трудовите си функции през периода от 22.11.2024 г. 24.09.2025 г., извършвал курсове по международен транспорт в ДЧ на ЕС, различни от България.

Договореното между страните месечно основно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 933 лева (МРЗ за страната през 2024 г.). Предполага, че считано от 01.01.2025 г., месечното му основно трудово възнаграждение било изменено от 933 лв. на 1

1077 лв. (MPЗ за 2025 г. за страната).

След подадена от ищеца молба, ответникът със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 173/25.05.2025 г., прекратил трудовото правоотношение на ищеца.

Излага, че работодателят не му заплатил трудовото му възнаграждение за извършената от него работа за месеците: юли, август и септември 2025 г. Дължимата на ищеца сума от работодателя - за неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли, август и септември 2025г. възлизала на 3 015.60 лв., равними на 1 541.85 евро, по основно месечно възнаграждение.

Ищецът твърди, че работодателят не му заплатил обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2.5 работни дни от 2024 г. и за 22.5 работни дни от 2025 г., общо 25 работни дни. Дължимите на ищеца обезщетения за неползван годишен платен отпуск в общ размер на 25 работни дни, били в общ размер на 1 145.71 лв., превалутирани в евро - 585.79 евро, по основно месечно възнаграждение.

Излага, че, основната дейност на дружеството - работодател била извършване на превоз на пътници и товари в страната и чужбина. Докато упражнявал тази трудова дейност ищецът бил транспортиран за сметка на своя работодател до ДЧ на ЕС, различни от България, като там работникът ползвал средства за ежедневно препитание.

Заявява, че видно от съдържанието на Заповед № 50/16.05.2025 г., издадена от управителя на дружество „Карго Транс 2022” ЕООД - Павлинка Тодорова, размера на дневните разходи за командировки за извършените международни превози от ищеца в ДЧ на ЕС, различни от България, били определени, както следва: дневни - в размер на 90 евро.

Ищецът твърди, че работодателят не му е заплатил командировъчни средства на ден за периода от 01.07.2025 г. до 24.09.2025 г., вкл., общо за 86 дни /31 – месец юли, 31 – месец август, 24 – месец септември 2025 г./ в командировка за извършените международни превози в ДЧ на ЕС, различни от България. Или дължимото на ищеца съгласно чл. 31 от Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина и командировъчни за извършените международни превози в ДЧ на ЕС, различни от България - Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Люксенбург, Нидерландия, Португалия, Франция, Швеция и др., за периода от 01.07.2025 г. до 24.09.2025 г., 86 дни в командировка /31 – месец юли, 31 – месец август, 24 – месец септември 2025 г./ при определена със Заповед № 50/16.05.2025г., издадена от управителя на дружество „Карго Транс 2022” ЕООД - Павлинка Тодорова, дневна ставка в размер на 90 евро, командировъчните разходи възлизали на 15 138.12 лв., равними на 7 740.00 евро.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми, а именно:

- на основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 124, ал.1 от КТ, вр. чл. 270 от КТ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД - сумата от 3 015.60 лв., равними на 1 541.85 евро, дължима за неплатени трудови възнаграждения за месеците: юли, август и септември 2025 г., ведно със законната лихва от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 192.05 лв., равними на 98.19 евро, за периода от 31.07.2025 г. до 01.02.2026 г.;

- на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 1 101.38 лв., равними на 585.79 евро, дължима за неползван платен годишен отпуск - 2.5 работни дни от 2024 г. и 22.5 работни дни от 2025 г., в общ размер - 25 работни дни, ведно със законната лихва от 02.02.2026 г. до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 60.87 лв., равними на 31.12 евро, за периода от 01.01.2025 г. до 01.02.2026 г.;

- на основание чл. 215 от КТ, вр. чл. 121а, ал. 1 от КТ във вр. чл. 31 от Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина, обн., ДВ, бр.50 от 11 юни 2004, в сила от 01.07.2004 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 15 138.12 лв., равними на 7 740 евро, дължима за неплатени командировъчни разходи за извършени международни превози в ДЧ 2 на ЕС, различни от България, през периода от 01.07.2025 г. до 24.09.2025 г. вкл. - общо 86 дни в командировка (31+31+24), ведно със законната лихва от 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 745.09 лв., равними на 380.96 евро, за периода от 25.09.2025 г. до 01.02.2026 г.

Моли, да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски в производството.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Стела Маринова от ТАК, като поддържат предявените искове и молят да бъде постановено неприсъствено решение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на дружеството – ответник по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, ответната страна, редовно призована, не се явява представляващият дружеството, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с Определение на съда от Рег. № 374 от 03.02.2026 г. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл. 324, чл. 334 и чл. 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл.

239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на ТД № 180/22.11.2024 г., заверено копие на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 173/25.05.2025 г.,заверено копие на Заповед №50/16.05.2025 г. на Павлинка Христова Тодорова, ЕГН 690888875, в качеството й на управител на „Карго Транс 2022” ЕООД, ЕИК 206844734, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 51, заверено копие на служебна бележка за банкова с/ка, актуално състояние на дружеството, календари за 2024 и 2025 година, както и от показанията на свидетеля Г. Б. Г., счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважен в условията на постановеното неприсъствено решение.

По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищеца е освободен от внасянето на държавна такса по исковата молба и разноски по производството.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 72, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, дължащите се държавни такси по всеки от шесте предявени иска в общ размер на 473.56 евро /61.68 евро – за първия иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 124, ал.1 от КТ, вр. чл. 270 от КТ; 25.57 евро – за втория иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД; 25.57 евро – за третия иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ; 25.57 евро – за четвъртия иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 309.60 евро - за петия иск по основание чл.

215 от КТ, вр. чл. 121а, ал. 1 от КТ във вр. чл. 31 от Наредба за служебни командировки и специализации в чужбина и 25.57 евро – за шестия иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/.

По разпределение на разноските по делото:

3

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от негова страна разноски в настоящото производство в размер на 1 533.88 евро, левова равностойност 3 000.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Карго Транс 2022“ ЕООД, с ЕИК 206844734, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 51, представлявано от управителя Павлина Христова Тодорова да заплати, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 124, ал.1 от КТ, вр. чл. 270 от КТ на И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** ул. „***” № 14, със съдебен адрес гр. Търговище, ул. „*** № 4, вх. Б, кантора 9, чрез адв. Стела Маринова от АК - Търговище, сумата от 1 541.85 евро, левова равностойност 3 015.60 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли, август и септември 2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Карго Транс 2022“ ЕООД, с ЕИК 206844734, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 51, представлявано от управителя Павлина Христова Тодорова да заплати, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *** ул. „***” № 14, със съдебен адрес гр. Търговище, ул. „*** № 4, вх. Б, кантора 9, чрез адв. Стела Маринова от АК - Търговище, сумата от 98.19 евро, левова равностойност 192.05 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юли, август и септември 2025 г., от датата на забава – 31.07.2025 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 02.02.2026 г.