Решение № 76 от 11.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Казанлък, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201376 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „**************“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление

:

***************************************** с управител А. П. А. срещу Наказателно постановление №24-2500222 от 19.09.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на „**************“ ООД в качеството му на работодател с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***************************************** с управител А.

П. А., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата са излагат съображения, че наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Оспорва се вмененото административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. И. Й., който излага допълнителни доводи по същество. Навежда доводи, че осъществяването на вменения на дружеството административнонаказателен състав не е доказан по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди се, че елементите на трудовото правоотношение не могат да се изведат от доказателствата по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в съдебните заседания от юрисконсулт Д.Л. и юрисконсулт К.Т.М., последната като надлежен процесуален представител моли съда да се остави без уважение подадената жалба срещу процесното наказателно постановление. Взема 1 становище, че НП е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят и въззиваемата страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – Наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

АУАН №24-2500222/27.08.2025г. е съставен от С. Ж. А., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, за това че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.08.2025г. в 22.58 часа на обект : Кафе - аперитив „*******************“ – град Казанлък, ул."**************" №*, стопанисван от „**************“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :

******************************** и на 27.08.2025г., по представени писмени документи в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Стара Загора е установено, че **************“ ООД – гр.Казанлък, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е приело на работа на горепосочения обект към момента на проверката – 20.08.2025 година в 22:58 часа А. Г. Р. на длъжност "пицар", ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор. Тази фактическа обстановка актосъставителят е възприел като нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

На основание така съставения Акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства : НП №24-2500222 от 19.09.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Стара Загора; АУАН №24 2500222/27.08.2025г.; Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от А. Г. Р. от 20.08.2025г.; Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от А.

Г. Р. от 21.08.2025г.; Разпечатка от информационна система на ИА„ГИТ“ за подаден сигнал и др.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че действително е осъществен фактическия състав на разглежданото административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че А. Г. Р. е предоставяла работна сила за дружеството - жалбоподател, като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са 2 приложими разпоредбите на КТ. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на представените по делото Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 20.08.2025г. и Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 21.08.2025г., попълнени от А. Г. Р.. Факт е, че Р. собственоръчно е попълнила две декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в два последователни дни- 20.08.2025г. и 21.08.2025г., като именно изпълненият от нея ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. А. Г.

Р. е записала под страх от наказателна отговорност, че работи от месец април 2025г. в Кафе- аперитив „*******************“– град Казанлък, ул."**************" №*, стопанисвано от **************“ ООД, като същата изпълнява длъжност "Пицар", с определено работно време по график два дни на два дни /два дни работи, два почива/, от 09.15 часа до 22.30 часа за дата 20.08.25г. и работно време – по график два дни на два дни /два дни работи, два почива/, от 09.15 часа до 12.00 часа за дата 21.08.25г. и месечно трудово възнаграждение от 1500 лева, като е направила и отметка, че има сключен трудов договор и в двете декларации.

Тези обстоятелства, се подкрепят и от показанията на актосъставителят С. Ж. А.. Същата сочи, че във връзка с два постъпили сигнала в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, съвместно с РУКазанлък на 20.08.2025г., около 22:50ч. извършили проверка на обект кафеаперитив „***************“ в гр.Казанлък, на ул.„**************“ №*. При проверката се установило, че обекта се стопанисва от „*************“ ООД.

По време на проверката в обекта работили няколко лица, в т. ч. и А. Г. Р.. На всички, които извършвали трудова дейност предоставили да попълнят Декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която да посочат с имената и личните си данни на каква длъжност заемат, имат ли трудов или граждански договор, с какво работно време работят, полагат ли извънреден труд. На следващия ден, 21.08.2025г, около 10:30 ч. отново бил посетен горепосочения обект. Лицето А. Г. Р. отново работило. На работещите били предоставени за попълване Декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Работничката А. Г. Р. посочила, че работи от април 2025г., няма сключен трудов договор, работи два дни и почива два дни, посочила работно време от 9:15 до 22:30 ч. на 20.08.2025г., а на следващия ден от 9:15 до 12:00 ч. Станало ясно, че лицето няма сключен договор - нито граждански, нито трудов. Р. във времето на проверката работила, правила пица. Свидетелката сочи, че съставила АУАН на работодателя затова, че е допуснал да работи лице без да има сключен трудов договор преди постъпването на работа.

Показанията на св. А. се потвърждават и от показанията на св. Т. Г. П., присъствала при извършване на проверката и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Свидетелката Т. Г. П. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, заявява, че с колегата й А. извършили две проверки на обекта. Едната била след 22:30 ч. на 20.08.2025г. и още една на следващия ден около 10 часа. На място в обекта лицата, които извършвали трудова дейсност попълнили Декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в които посочили трудовите си правоотношения. Въпросната работничка А. Г. Р. също попълнила декларация, в която декларирала, че няма сключен трудов или граждански договор. Тя работила на обекта и лично пред свидетелката приготвяла пици и салати, и ги давала на сервитьорката. На 3 следващия ден също била на работното място и била с работно облекло. След което свидетелката проверила в информационната система и установила, че Р. няма сключен трудов договор.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. Ж. А. и Т. Г.

П., тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

По делото беше разпитана и свидетелката А. Г. Р., която твърди, че при проверката попълнила документи, но за втория ден няма много спомени.

За първия ден помни, че сутринта дошли на проверка от ДИТ, били с полиция.

Проверили всички за договорите и кой колко часа работи. Попълнили декларации. Свидетелката Р. заявява още, че работила само когато може, защото имала малко дете, което тогава било на 3 години. Казвала на работодателя кога е свободна и съчетавали с кога тя може да отиде на работа – нямала твърдо работно време и твърдо трудово възнаграждение. Написала в Декларацията от 20.08.2025г. че е била на работа от 9:15ч. до 22:30ч., тъй като тогава замествала колеги - те сами си оправяли графика, защото тогава имало много хора в отпуск и трябвало да прави заготовки. От април 2025г. работила за „*************“ ООД, но не всеки ден, не се била разбирала, да работи два дни точно, а че ще работи, когато тя може. Първо имала граждански договор – през април 2025г., а от няколко месеца и трудов договор.

Съдът не кредитира показанията на св. А. Г. Р., тъй като същите се опровергават от показанията на разпитаните свидетели А. и П. и от записаното в декларациите лично от нея.

В хода на административнонаказателното производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават изискуемото съдържание съобразно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Доколкото производството е от административнонаказателен характер и следва се установи безспорно налице ли е деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Описаните предпоставките са абсолютни и тежестта на доказването им е на административнонаказващия орган.

Според посочената в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето А. Г. Р. с ЕГН ********** е престирало работна сила в полза на „*************“ ООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на 4 елементите на трудово правоотношение, преди постъпване на работа, така както са описани в НП.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.