Определение № 1209 от 14.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 867/2023
- Вид
- Определение № 1209
- Подписан
- 14.11.2023
- В сила
- 06.12.2023
- Състав
- Георги Драгoстинов, Радка Цариградска, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1209 гр. Велико Търново, 13.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Радка Цариградска
Явор Данаилов като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500867 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от „Мъни Плюс Кори“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника адв. И. Л. САК, въззивна жалба срещу постановеното по гр.д. № 77/2023г. по описа на РС Елена Решение № 87/31.08.2023г., в частта му, с която не са му присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. – 400 лв. по заповедното производство и 400лв. за исковия процес. Твърди, че неправилно съдът е счела за приложими разпоредби от Закона за счетоводството към договорите за правна помощ. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение и вместо него да постанови друго, с което да присъди в пълен размер двете адвокатски възнаграждения.
В депозиран отговор на въззивната жалба въззиваемата страна изразява становище за недопустимост, по същество - за неоснователност на жалбата.
Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното :
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил предявения от жалбоподателя установителен иск срещу И. К. П. и „Фонд за гарантиране задълженията на физически лица“ ЕООД за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като погасен чрез плащане в хода на производството, като е осъдил първия ответник /спрямо втория производството по делото е прекратено/, да заплати на ищеца сторените по делото разноски за ДТ в размер на 50лв.
/по 25лв. за заповедното и исковото производство/ и отхвърлил претенцията за разноски за заплатено от ищеца /заявител и жалбоподател/ адвокатско възнаграждение в общ размер 800 лв. – по 400 лв. за заповедното и исковото производство. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В мотивите на решението РС не е обсъдил направеното от ответната страна възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирането от ищеца адвокатско възнаграждение, но е приел, че няма доказателства да е реално заплатено. Във въззивната жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, въззивникът изразява несъгласие с този извод на първостепенния съд, с оглед на което моли за присъждане на адвокатското възнаграждение за двете производства.
Съдът намира, че жалбата против решението в частта му за разноските е процесуално недопустима. В ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, когато самото решение по същество не се обжалва, поради което въззивната жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по настоящото дело следва да се прекрати.
1
Налице е процесуалната възможност в сроковете по чл. 248, ал.1 страната да поиска от съда постановил решението да го допълни или измени в частта му за разноските и той да се произнесе с определение по чл. 248,ал. З ГПК, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая срокът по чл.248,ал.1 от ГПК е спазен, поради което подадената жалба няма характер на въззивна такава, а на молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.
По изложените съображения същата следва да бъде изпратена на РС Елена по компетентност и след като първоинстанционният съд се произнесе с определение по реда на чл.248 ГПК, същото ще подлежи на обжалване на основание чл.248 ал.3 ГПК с частна жалба при условията на чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, подадената от „Мъни Плюс Кори“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника адв. И. Л. САК, въззивна жалба срещу Решение № 87/31.08.2023г., постановено по Гр.д. № 77/2023г. по описа на РС Елена в частта му, с която не са му присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 800лв. – 400 лв. по заповедното производство и 400лв. за исковия процес.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВГрД № 867/2023г. по описа на ВТОС.
ВРЪЩА делото на РС Елена, който да се произнесе с по жалбата като молба по чл.248 ГПК по искането за изменение на постановеното по гр.д. № 77/2023г. решение в частта му разноските.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 274,ал. 2,вр. с ал.1,т.1 от ГПК с частна жалба пред Апелативен съд, гр.Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2