Определение № 50722 от 11.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48386/2025
- Вид
- Определение № 50722
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3, предл.3 · Закон за адвокатурата
- чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1-2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9-10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50722 гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110148386 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
327346/08.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 351180/28.10.2025 г. от В. И.
К., ЕГН **********, гр, С* срещу „С*" ООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 656915 от 31.03.2022 г., сключен между В. И. К., ЕГН ********** и „С*" ООД, ЕИК * като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.
2. Евентуален положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви нищожността на клаузи чл.6.1., предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок, чл.6.2, предвиждаща неустойка в размер на 2000.61 лева, поради противоречие със закона.
3. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който да се осъди ответника „С*" ООД, ЕИК 202531869 да заплати на В. И. К., ЕГН ********** сумата в размер на 274.86 лева, представляваща платена сума (без основание по Договор за паричен заем № 656915 от 31.03.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (08.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на 1 договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.
Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.
Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл.3 ЗА.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК - *.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: Договор за паричен заем Кредирект № 656915/31.03.2022 г. заедно с Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Общи Условия на „С*” ООД за заеми „Кредирект”; Доказателства за извършените плащания: Преводно нареждане от „Банка ДСК“ АД - 1 бр.
Диплома за висше образование на ищеца
Моли да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и счетоводната информация на ответника да отговори на следните въпроси:
1.Какъв е размерът, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от В. К. плащане по Договор № 656915/31.03.2022 г.? 2.Какъв е размерът на ГПР по кредита по Договор № 656915/31.03.2022 г., определен съгласно Приложение № 1 от Закона за потребителския кредит? 3.Кои са разходите, взети предвид от кредитора при определяне размера на ГПР по кредит по Договор № 656915/31.03.2022 г.? 4. Съдържат ли се в сключения Договор № 656915/31.03.2022 г. и погасителния план към него всички допускания, взети предвид от кредитора за изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 от ЗПК?5.Какъв ще бъде действителният размер на ГПР по Договора за паричен заем № 656915/31.03.2022 г., ако в него се включи сумата от 2000,61 лв. посочена в чл. 6.2. като неустойка за непредоставяне на обезпечение? 6.Отговаря ли посоченият в Договор за паричен заем Кредирект № 656915/31.03.2022 г. ГПР на действително приложеният в кредитното правоотношение, като се вземе предвид начислената неустойка и размера на платената сума за пълно предсрочно погасяване? 7.Какъв е ГПР на кредита предвид срока на действие до погасяването и платената за погасяване сума?
Моли съда да задължи ответника да представи договора за кредит, стандартен европейски формуляр, ОУ, извлечение за получените суми, всички документи относно кредитното правоотношение, на основание чл.190 ГПК В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес за установителния иск, защото 2 няма да постигне нищо. Прави възражение по чл.3 ГПК, тъй като ищецът е завел около 5 други дела срещу ответника и поведението цели да го увреди с разноски. Прави възражение по чл.213 ГПК за съединяване на цитираните от него дела, като признава че цитираните от него дела са за друг договор.
Изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Излага съображения за правилната приложение на ЗПК.
Твърди, че ищецът е бил наясно, че неустойката не се включва в ГПР. Моли съда да отхвърли иска. Не оспорва получаването на процесната сума Претендира разноски.
Представя и моли да бъдат приети: Адвокатско пълномощно.2. Лог файл. 3.
Стандартен европейски формуляр по процесния договор. 4. Искане за сключване на процесния договор. 5. Справка за движението и извършените плащания по договора. 6.
Препис от настоящия отговор по чл. 131 ГПК за ищеца.
Моли съдът да извърши служебна справка за броя и вида на делата между страните.
Възразява по искането по чл.190 ГПК, тъй като договорът е вече представен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. М. Д. Д. от Софийска адвокатска колегия, личен номер: **********, със съдебен адрес: гр. С*, моб. тел.: + *, ел.поща: *, Съдебен адрес: гр. София, ул. „Д*, която представителна власт важи само за СРС (л …. от делото).
Ответникът се представлява от Х. М. – САК, със ъдебен адрес: гр.
София, ул. „*, email: *, тел. *, която представителна власт важи за всички инстанции (л. към ОИМ).
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Защитаваният материален интерес по установителния иск е 3912.00 лева, поради което държавната такса е в размер на 156.48 лева. Държавната такса за всеки един от осъдителните искове е 50.00 лева. Следователно общото държавна такса е в размер на 206.48 лева.
Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 44 от делото).
3
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.
С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.
Не е основателно възражението на ответника, че делото е недопустимо, поради липса на правен интерес. Съдебната практика на която се позовава е правилна. С оглед фактите и твърденията по делото, съединяването на положителен установителен иск с иск по чл.55 ЗЗД е допустимо и има правен интерес да се разкрие нищожността на сделката и да се иска даденото по нея.
Не се водят отделни производства, а всичко се установява в един процес.
След служебна справка в деловодните регистри на СРС, настоящият съдебен състав установи, че някои от цитираните от ищеца дела са решени, а другите касаят друг договор. Ето защо липсва пълен субективен и обективен идентитет за тяхното съединяване, а чл.213 ГПК не поставя такова задължение на съда, но може да се съобрази по чл.78 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.
Не е основателно искането по чл.190 ГПК. Ищецът е този който се позовава на договора и същият следва да бъде представен от ищеца, а не да използва съда, което ще наруши равнопоставеността по делото. Освен това ответникът следва да доказва индивидуалността на договора и клаузите по него. Ето защо следва да бъде оставено без уважение.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.
С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:
4
Каква е главницата по кредита.
Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки, обезпечения, ГПР и ГЛП и други.
3.
Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.
4.