Решение № 110 от 02.07.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Павликени, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ - ГД, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20264140100107 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

„***, с ЕИК ***, е предявило против Д. И. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 860,04 евро (с левова равностойност 1683,27 лв.), представляваща част от непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***/28.03.2024 г. сключен между ответницата и „***“ ЕАД, вземанията на последния по който са обезпечени с договор за поръчителство от 28.03.2024 г. и погасени от ищеца, възнаградителна лихва в размер на 111,47 евро (с левова равностойност 218,01 лв.) за периода от 20.11.2024 г. до 06.10.2025 г., лихва за забава в размер на 23,07 евро (с левова равностойност 45,12 лв.) за периода от 20.12.2024 г. до 06.10.2025 г., 48,82 евро (с левова равностойност 95.48 лв.) – възнаграждение за предоставяне на поръчителство и 4,39 евро (с левова равностойност 8,59 лв.) лихва за забава върху дължимото възнаграждение за поръчител за периода 20.12.2024 г. – 06.10.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2025 г. по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС – П.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен между страните Договор за предоставяне на поръчителство от 28.03.2024 г., сключен въз основа на Договор за потребителски кредит № ***/28.03.2024 г. сключен между ответноцата и „***“ ЕАД, по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 2200 лева, като последният се е задължил да я върне, заедно с дължимите лихви, в срок и при условия, уговорени в същия договор. Поддържа, че ответникът не е погасил задълженията си по договора, поради което кредиторът е отправил искане към поръчителя за плащане на остатъка от дължимите по договора суми. В изпълнение на задълженията си по Договор за предоставяне на поръчителство ищцовото дружество възстановило на кредитора дължимите по договора за кредит суми. Отправило е искане към съда за установяване дължимостта им.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, съдържащ подробни съображения относно действителността му. Ответницата оспорва като нищожни клаузи от договора, предвиждащи задължение за обезпечаване на вземанията на кредитора и начислените в следствие на неизпълнението на това задължение неустойки.Поддържа,че ГПР е формиран неточно. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните изводи:

Между страните липсва спор и видно от приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит № ***/28.03.2024 г. и Общи условия към него се установява, че между ответника и „***“ ЕАД е сключен Договор за кредит № ***/28.03.2024 г. по силата на който на длъжника Д. Г. е предоставена сумата от 2200 лева, като последният се задължил да върне предоставената сума, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва на 24 месечни вноски. В договора е посочен ГПР 21.42 % и ГЛП 19.57 %.

В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено е, че в случай че кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва или да предостави банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението за кандидатстване за кредит, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа. Прието е, че в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредитора и договорът не поражда действие.

В изпълнение на тази разпоредба на 28.03.2024 г. между „***“ ЕООД и Д. Г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят „***“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „***“ АД и да отговаря солидарно с потребителя пред „***“ АД, за което потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1749,16 лв. Съгласно твърденията в исковата молба длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума, поради което заемодателят е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задължения поръчител.

В конкретния случай разпоредбите на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство следва да се разглеждат в съвкупност, за да се прецени валидността на уговорките, с оглед разпоредбите на ЗЗП и ГПК.

Действително, двата договора са сключени с две различни търговски дружества, първото от които по занятие осъществява търговска дейност по предоставяне на потребителски кредити - „***“ АД, а второто - по поръчителстване, т.е обезпечаване на чужди задължения. Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен именно с „***“ ЕООД като поръчител, защото същият е одобрено от заемателя дружество – поръчител. От клаузите на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит е видно, че ако поръчителят е заявил кредит без обезпечение, заявлението се разглежда в четиринадесетдневен срок от подаването му.

Предвид характера на предвиденото обезпечение банкова гаранция и предвид обстоятелството, че се касае т.н. „бърз кредит“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Сключването на акцесорния 2 договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит.

Принципно на кредитотополучателя е дадена възможност да избира начина, по който да обезпечи задължението си - или чрез предоставяне на банкова гаранция, или чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от кредитодателя дружество-поръчител. Тази клауза в договора за потребителски кредит е неравноправна и съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.19, тъй като не дава възможност на кредитополучателя да оцени икономическия ефект от сключване на договора - към момента на сключването му няма яснота за реалните разходи, свързани с договора за кредит, доколкото няма яснота колко ще струва сключването на договора за поръчителство с посочения от кредитора поръчител.

Клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора е неравноправна и поради това, че няма данни да е индивидуално уговорена - аргумент от чл. 146, ал. 2 от ЗЗП и сама по себе си води до значително неравенство в правата и задълженията на двете страни. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. Едновременно с това разпоредбата на чл.

4 от договора за кредит е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Освен изложеното заплащането на възнаграждение за поръчител има характер на допълнителна услуга, произтичаща от договора за кредит - разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора за кредит са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на възнаграждението за поръчител, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

Горепосоченото обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Аналогично и приетото в практиката на Съда на Европейския съюз – т.

1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22.

В случая обаче нормата на чл. 23 ЗПК е неприложима, тъй като ищецът черпи права от договор за предоставяне на поръчителство, а поръчителството обезпечава главното вземане по договора за кредит, т.е. съществуването на главен дълг е условие за съществуването на поръчителство, а нищожността на договора за кредит води и до нищожност на поръчителството по аргумент от чл. 138, ал. 2 ЗЗД и платеното от поръчителя се явява изпълнено при начална липса на основание. Поради това и поръчителят не може да се суброгира в правата на кредитодателя по договора за кредит. За поръчителя е налице възможност да претендира недължимо платеното не позовавайки се на договора за кредит, а по правилата на неоснователното обогатяване, каквато претенция не е заявена.

По всеки нищожен договор страните дължат връщане на даденото по него и задължението по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е обезпечено от поръчителя на недействителния договор, а нормата на чл. 23 ЗПК е проявление принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата и се явява проявление на разписаното в чл. 34 ЗЗД задължение за връщане на другата страна на полученото по обявен за недействителен договор /Определение № 60729 3 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2021 г., IV г. о., ГК/.

Ето защо договорът за поръчителство, който е сключен от ищеца на основание клауза от договор за потребителски кредит, която противоречи на горепосочената императивна законова норма, се явява нищожен - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. При това положение нормата на чл. 23 ЗПК е неотносима за спора, а предвид заявеното основание на претенциите неприложима е и нормата на чл. 74 ЗЗД. Щом ищецът не се легитимира като титуляр на претендираното регресно вземане, предявените искове, основани на нищожния договор за поръчителство, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По разноските.

При този изход на производството право на разноски се поражда в правната сфера на ответника, който не претендира такива.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. „***“ № ***, *** против Д. И. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 860,04 евро (с левова равностойност 1683,27 лв.), представляваща погасена сума по договор за поръчителство сключен между ищеца и „***“ ЕАД, ЕИК *** от 28.03.2024 г. за обезпечаване на вземнията на последния по Договор за потребителски кредит № ****/28.03.2024 г., сключен между Д. И. Г. и „***“ ЕАД, ведно със законна лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.10.2025 г. до окончателното изплащане, възнаградителна лихва в размер на 111,47 евро (с левова равностойност 218,01 лв.) за периода 20.11.2024 г. 06.10.2025 г., лихва за забава в размер на 23,07 евро (с левова равностойност 45,12 лв.) за периода 20.12.2024 г. - 06.10.2025 г., 48,82 евро (с левова равностойност 95.48 лв.) – възнаграждение за предоставяне на поръчителство и 4,39 евро (с левова равностойност 8,59 лв.) лихва за забава върху дължимото възнаграждение за поръчител за периода 20.12.2024 г.