Решение № 944 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300501434 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от С. Т. М. в качеството му на длъжник по и.д. № 2022819040056 по описа на ЧСИ Л. М., с рег.№ 819, с район на действие ПОС, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2026г., съставляващ 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с адм. адрес гр.

Пловдив, бул. ***, подробно описан, като се претендира отмяна на същото.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за възлагане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена, т.к. проданта е обявена от цена, определена на база площ на имота от 61кв.м., а реалната площ на имота е 270кв.м. Моли за отмяна на обжалваното постановление и за назначаване на нова експертиза, която да даде оценка на имота според действитената квадратура и респ. продажбата да започне от първоначална цена съобразно тази действителна квадратура.

Ответната страна НАП не е взела становище.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е недопустима.

Приема, че на практика се обжалва квадратурата на имота в обявлението за публична продан. По същество счита жалбата за неоснователна. Сочи, че постановлението за възлагане е издадено след втора по ред публична продан. Твърди, че при описа и при изготвяне на заключението на експертизата за оценка на имота не са постъпвали възражения. Отделно сочи, че нито в представения от длъжника, нито в служебно 1 събраните документи относно заснемането на обекта е отразена квадратура от 270кв.м., а напротив – навсякъде сградата е заснета като застроена на 61кв.м.

Доколкото същата е на три етажа РЗП се равнява на 183кв.м., като не е ясно защо длъжника претендира сочената квадратура от 270кв.м. Сочи и че заключението на вещото лице при описа на имота е редовно връчено на длъжника, но същият не го е оспорил в дадения му седмодневен срок. Счита, че проданта е извършена надлежно, изпълнени са законовите изисквания за издаване на постановление за възлагане, поради което и същото е законосъобразно.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице – длъжник, подадена е в срок, допустима е, а по същество е неоснователна, по следните съображения :

Жалбата изхожда от длъжник в изпълнителното производство. Допустима е, т.к. се обжалва постановление за възлагане с оплакания, че имотът е възложен не по найвисоката предложена цена. Следователно жалбата се основава на лимитивно посочените основания по чл.435, ал.3 от ГПК.

Съгл. указанията дадени в т.8 на ТР№ 2/2013, ОСГТК, ВКС действията на съдебния изпълнител и на наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения, на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба против постановлението за възлагане. Извън предмета на проверка при обжалване постановлението за възлагане остават връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта, т.к. те подготвят провеждането на проданта, но не са част от наддаването.

При проверка на изпълнителното дело се установява, че нито едно от изложените твърдения в подадената жалба не е вярно.

Обжалваното постановление за възлагане е издадено след провеждане на публична продан в периода 15.03.2026-15.04.2026г., която е първа по ред след ново заключение на вещо лице относно определяне на пазарната стойност.

Имотът е възбранен прз 2022г. и описан на 18.09.2023г., като е назначена експертиза за определяне на пазарната цена. Оценката е редовно предявена с протокол от 27.09.2023г. Насрочена и проведена е първа публична продан за периода 08.12.2023г.-08.01.2024г., която е обявена за нестанала. Насрочена е втора по ред публична продан за периода 11.02.2024-11.03.2024г., която също е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения.

Взискателят НАП е поискал насрочване на нова публична продан при условията на чл.494, ал.2 от ГПК. Назначева е нова експертиза. Насрочена е нова първа публична 2 продан след нова експертиза за периода 28.04.2024г.-28.05.2024г., също обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения. Проведена е втора публична продан в периода 28.07.2024г.-28.08.2024г. , обявена за нестанала.

По молба на взискателя е назначена нова експертиза относно определяне на пазарната цена на имота и след изготвянето й е насрочена нова първа по ред публична продан след нова оценка за периода 06.10.2024г.-06.11.2024г. Същата е обявена за нестанала. Насрочена е втора по ред публична продан за периода 15.12.2024г.15.01.2025г. Същата е приключила като е обявен купувач. Купувачът не е внесъл цената, поради което по молба на взискателя е назначено вещо лице за определяне на нова оценка на имота. Такова е назначено и е дадена нова оценка на имота.

Насрочена е първа по ред публична продан след нова оценка в периода 15.03.2026-15.04.2026г. При отваряне на наддавателните предложения с установява, че са постъпили три такива, пристъпено е към устно наддаване, като след провеждането му за купувач е обявен Георги М.. В законоустановения срок е внесъл предложената продажна цена на имота, поради което и е издадено обжалваното постановление за възлагане.

От така установената фактическа обстановка по делото се констатира, че процесното постановление за възлагане е издадено след поредица публични продани, при които е приложена нормата на чл.494 от ГПК. При извършването на описа на недвижимия имот съдебният изпълнител е назначил експертиза, като е предявил на страните същата. Те са имали правата по чл.485, ал.2 от ГПК да оспорят заключението, като в рамките на това оспорване длъжникът е могъл да възрази, че е оценен имот с по-малка площ от действителната. Всъщност, макар и извън предмета на делото т, това твърдение е невярно, доколкото във всички официални документи – карти, скици, справки от имотния регистър сградата е отразена като три етажна на застроена площ от 61кв.м., точно толкова колкото е описана и оценена. Това, че РЗП е по-голяма предвид етажността е взето предвид във всички заключения на вещото лице, което надлежно е отбелязало че оценява сграда застроена на 61кв.м., която е на три етажа.

След като и втората публична продан от първата поредица такива е обявена за нестанала, по делото е изпълнен цикъл от насрочвани последователно първа и втора публични продани , като преди всеки цикъл е извършвана нова оценка / макар и последната да е могло да бъде определена по усмотрение на съдебния изпълнител/.

По отношение на провеждането на конкретната публична продан, завършила с обявяване на купувач не се констатират никакви нередности. Изискванията към наддвателните предложения са регламентирани в чл.489 от ГПК, където в ал. 2 е посочено, че всеки наддавач посочва с цифри и думи предложената цена и това наддавателно предложение заедно с квитанция за внесен задатък се внася в запечатан плик. Именно това съдържание имат и наддавателните предложения , постъпили за 3 процесната продан. При отворяне на наддавателните предложения съдебният изпълнител е посочил това, което е с най-високата предложена цена и е поканил присъстващите да предложат нова най-висока цена, завишена с една стъпка. Стигнало се е до устно наддаване, при което е обявен за купувач този наддавач, предложил найвисоката цена. Внесена в срок е и пълната предложена цена. Нормата на чл.492, ал.3 от ГПК предвижда , че в двуседмичен срок от обявяването му за купувач следва да внесе предложената цена, след приспадане на внсения задатък.

Така, предвид изложеното, съдът намира, че са спазени процесуалните правила за провеждане на публичните продани, разписани в чл.485, ал.4, чл.487, чл.494 от ГПК. Нормата на чл.487 от ГПК повелява, че в едноседмичен срок от описа съдебният изпълнител е длъжен да изготви обявление, в което да посочи конкретни факти, свързани с проданта, сред които и да посочи цената, от която ще започне проданта.

Коя е тази цена е указано в нормата на чл.485, ал.4 от ГПК, а именно – 80% от стойността на имота. Чл.494, ал.1 от ГПК указва, че в случите на нестанала първа продан, взискателят в едноседмичен срок може да поиска извършването на нова продан. Това е т.нар. втора продан, която съгласно чл.494, ал.2 от ГПК се извършва по правилата на първата, но при начална цена 90% от началната цена на първата продан.

В чл.494, ал.2, предл. второ от ГПК е регламентиран случаят, при който и тази втора продан е нестанала. Тогава взискателят може в едноседмичен срок да поиска определянето на нова начална цена. Ако това е станало, то цикълът на публични продани започва отново, но на база новата цена на имота. Следователно след определяне на нова цена се провежда отново продан на имота, като новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл.468 от ГПК. Проданта се извършва по правилата на чл.487 във вр. с чл.485, ал.4 от ГПК. Това е т.нар. в практиката „втора първа продан“, при която цената, от която започва наддаването следва да бъде определена на база новата оценка и при приложение на чл.485, ал.4 от ГПК, т.е. 80% от тази оценка. В тази насока са и разясненията, дадени от ВКС в мотивите към т.9 на ТР № 2/26.06.2015г., т.д.№ 2/2013г., ОСГТК, ВКС където е казано: „Ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена – чл.494, ал.2, изр.3 от ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продани, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила, или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл.468 от ГПК“. Това разяснение се поддържа и в по-новата практика на ВКС - О № 480/30.05.2022г., гр.д.№ 754/2022г., IIIг.о., Р№ 50006/20.06.2024г., гр.д.№ 754/2022г., IIIг.о., както и в практиката на съдилищата, разглеждащи жалби против 4 действията на съдебните изпълнители – виж Р № 707/07.02.2024г.,в. гр. д. № 12887/2023, СГС, Р № 5623/03.11.2023 г., в. гр. д. № 1443/2023 г., СГС и др.

В настоящия случай тези процесуални правила са спазени. При определяне на началната цена, от която да започне наддаването за процесната публична продан стриктно е спазен указания от ГПК ред. Самата продан също е проведена при спазване на процедурата за тайно и устно наддаване. Поради това н може да се приеме, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена. Напротив, точно обратното, проданта е проведена при спазване на всички изисквания и имотът е възложен по найвисоката предложена цена.

Издаденото постановление за възлагане е правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба от С. Т. М., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по и.д. № 2022819040056 по описа на ЧСИ Л. М., с рег.№ 819, с район на действие ПОС, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2026г., съставляващ 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Пловдив, с адм. адрес гр. Пловдив, бул. ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5