Решение № 4137 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110124468 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Т. И., с която е предявен срещу ответника Администрация на Министерски съвет конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № Н-195/29.02.2024 г. на Главния секретар на Министерски съвет.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор с ответника, заемала длъжността „главен специалист“ в отдел „Сигурност на информацията“, считано от 03.02.2014 г.

Сочи, че на 29.02.2024 г. й е връчена Заповед Н-195/29.02.2024 г. на Главния секретар на Министерски съвет, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че М. И. е нарушила Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като на 22.12.2023 г. е проявила непристойно отношение към колега, изразило се във физическа и вербална агресия.

Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, с оглед обстоятелството, че работодателят не е спазил предвидения в закона 2месечен срок за налагане на наказанието и не е спазил процедурата за даване на обяснения от служителя .

Оспорва извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, като сочи, че ищцата има колегиални и добронамерени отношения 1 с всички служители от администрацията на Министерския съвет, винаги се е отнасяла към прекия си ръководител и колегите си в отдела с нужното уважение. Намира, че изложената в заповедта фактическа обстановка е изопачена и е резултат на тенденциозно отношение към нея.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери за доказано по делото извършването на дисциплинарно нарушение, счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ, доколкото наложеното от работодателя наказание е несъразмерно на извършеното нарушение.

Предвид изложеното, намира, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно, като моли съдът да го отмени.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Администрация на Министерски съвет е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Сочи, че ищцата М. Т. И. е била в трудово правоотношение с Администрацията на Министерския съвет (АМС) в периода от 03.02.2014 г. до 20.05.2024 г. Потвърждава, че е трудовото правоотношение е възникнало, считано от 03.02.2014 г., въз основа на трудов договор № H-047/30.01.2014 г., по силата на който ищцата е заемала длъжност „главен специалист" в Звеното по сигурността на информацията. Сочи, че със Заповед № H-758/16.05.2024 г. на и.д. главен секретар на Министерския съвет трудовото правоотношение на М. Т. И. е прекратено, считано от 20.05.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Оспорва твърденията на ищеца за налагане на наказанието извън законовите срокове и за неспазване на предвидената в чл. 193 КТ процедура.

Сочи, че главният секретар на Министерски съвет е уведомен по електронен път за дисциплинарното нарушение на 08.01.2024 г., а наказанието е наложено на 29.02.2024 г. – т.е. преди изтичане на двумесечния законов срок. Изтъква, че двумесечният законов срок следва да бъде удължен с дните на ползван от служителя разрешен отпуск, както следва – 4 дни платен годишен отпуск и 15 дни – отпуск поради временна нетрудоспособност.

Сочи, че преди налагане на наказанието на служителя са изискани писмени обяснения, както от него, така и от всички служители, имащи отношение към случая. Сочи, че ищцата е депозирала такива обяснения на 08.02.2024 г., към които е приложила и разпечатка от пет електронни писма, като работодателят е съобразил така депозираните сведения при налагане на наказанието.

Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение от страна на ищеца на задължения, описани в Етичния кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, с които ищцата е запозната.

Намира заповедта за мотивирана и обективна, като сочи, че във връзка със създалата се конфликтна ситуация в отдела, работодателят е наложил дисциплинарно наказание не само на М. И., но и на другите двама главни 2 специалисти – К.З. и В.М..

Поддържа, че при налагането на наказанието работодателят е съобразил липсата на предходни дисциплинарни наказания и семейното положение на ищцата, поради което е избрал да наложи наказание „предупреждение за уволнение“, а не следващото се наказание „дисциплинарно уволнение“, отговарящо по тежест на допуснатото дисциплинарно нарушение.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл.

357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Така предявеният иск съдът намира за допустим, независимо, че по делото се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 20.05.2024 г.

Обстоятелството, че в хода на делото трудовото правоотношение е прекратено не води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му.

Характерно за дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" е, че те са дисциплинарни наказания с морално съдържание.

Поради това, практическото значение на отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото правоотношение, е преди всичко морална. В същия смисъл е и Определение № 100/20.01.2014 г. по гр. дело № 3722 по описа за 2013 г. на IІІ гражданско отделение на ВКС.

В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че 1/ към момента на налагане на дисциплинарното наказание между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което същият заемал длъжността „главен специалист" в Звеното по сигурността на информацията при ответника, както и 2/ датата, на която му била връчена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните и з и с к в а н и я за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед от лице, разполагащо с работодателска власт, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието.

След установяване на формалната законосъобразност на акта, работодателят следва да докаже и реалното извършване на описаното в него 3 виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява от ангажираните писмени доказателства /л. 59-64 и л. 84/, че М. Т. И. е била в трудово правоотношение с Администрацията на Министерския съвет (АМС) в периода от 03.02.2014 г. до 20.05.2024 г., като същото е възникнало въз основа на трудов договор № H-047/30.01.2014 г. за длъжност „главен специалист" в Звеното по сигурността на информацията, и е прекратено, считано от 20.05.2024 г. по силата на Заповед № H-758/16.05.2024 г. на и.д. главен секретар на Министерския съвет, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Безспорно е, че по силата на оспорената Заповед Н-195/29.02.2024 г. на Главния секретар на Министерски съвет /л. 71/, връчена на същата дата, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Установява се от съдържанието на оспорената заповед, че работодателят е приел, че с действията си на:

- 22.12.2023 г. около 09.50 - 10.10. ч. по време на получаването на класифицирани документи от И.И., служител в служба "Комуникации" за криптографска защита и комуникаци към ДАНС, ищцата - главен специалист в отдел "Сигурност на информацията" в АМС, изразили се във влизане в словесен конфликт и нанасяне на удар - лек шамар на К.З. - главен специалист в отдел "Сигурност на информацията“ и в

- 22.12.2023 г., по-късно, при влизане в регистратурата на началника на отдела А.В., М. И., с крещене и изричане на обиди по адрес на колежките й К.З. и В.М., отнасящи се до възраст, образование, физически характеристики, умствени способности и др. подобни, и заплахи по отношение на К.З., както и - на 06.02.2024 г. – чрез част от текста на изпратеното от ищцата електронно писмо до А.В., отнасящо се до К.З., ищцата е допуснала, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в случая Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, а именно: ищцата е нарушила: 1/ принципа за поведение, посочен в чл. 2, т. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ - колегиалност и учтивост, придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните си задължения; 2/ изискванията на чл. 14, ал. 1, 2 и 3 КПСДА във взаимоотношенията с колегите служителите да проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда; в отношенията между служителите да не се допускат никакви форми на дискриминация; и 3/ изискванията на чл. 17, ал. 2 и 3 КПСДА служителите да не допускат на работното си място поведение, несъвместимо със закона и с правилата за поведение на КПСДА; да се стремят да избягват с поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им да целят да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си.

Установява се от представените по делото документи /л.85/, че Главният секретар на Администрацията на Министерски съвет – В.С., е уведомен на 08.01.2024 г. по електронен път за възникналия конфликт на 22.12.2023 г.– с имейл от А.В., началник на отдел „Сигурност на информацията“ /пряк ръководител на ищцата/.

4

Видно от представената по делото на л. 89 Заповед № 1030-24.07.2023 г., Министър-председателят е възложил на главния секретар на МС В.С. да сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношение със служителите в администрацията на Министерски съвет.

Установява се, че с писмо изх. № 02.04-72/07.02.2024 г., главният секретар, на основание чл. 193 КТ, е изискал писмени обяснения от служителя за извършени дисциплинарни нарушения на 22.12.2023, изразяващи се в недопустимо поведение на работното място, както следва: проявена физическа агресия спрямо една от служителките в отдел "Сигурност на информацията" и проявена вербална агресия към служителите в отдела, включително и към непосредствения ръководител на ищцата.

Установява се, че в предоставения от работодателя срок, на 08.02.2024 г., служителят е депозирал писмени обяснения /л. 91/, в които е взел отношение към случилото се на 22.12.2023 г., наличните междуличностни конфликти между служителите в отдела, причините довели до тях, вината на участващите лица. Като доказателства в подкрепа на думите си ищцата е приложила разпечатки от пет броя електронни писма, в това число и описаното от работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание писмо от 06.02.2024 г., изпратено от М. И. до прекия й ръководител А.В..