Определение № 2198 от 09.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 05.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501806 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. и В. С., и двамата от гр. *** - против Определение № 2113/04.06.24г. по т.д. № 801/24 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането им /по чл. 420 ГПК/ за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 20968/19.07.23 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24757/23 г. на СРС. Сочат се аргументи за неправилност на съдебния акт, а от САС се иска отмяната му и постановяване на спиране на незабавното изпълнение.

Насрещната страна - "Маршал Кредит Груп" ООД с ЕИК: 175066780, гр. София /чрез пълномощник/ заявява в писмено становище по чл. 276, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.

САС в настоящия си състав, прецени, че частната жалба е в срок и е допустима, но по същество - неоснователна - поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по делото. Тя се изразява в това, че третото лице Ю. Д. е предоставил на две търговски дружества и на съдлъжниците Т. С. и Вл. С. /за които няма спор, че са управители на двете дружествазаемополучатели/ търговски заем с размер на главницата 250 000 евро и неустойка в размер на 98 100 евро. Не се явява спорно и това, че Ю. Д. е продал вземанията си по тази сделка на "Маршал Кредит Груп" ООД с договор за цесия, за която длъжниците са били редовно уведомени от предишния кредитор.

Не е спорно също така, че "Маршал Кредит Груп" ООД е претендирал в производство по чл.

422 ГПК пред СГС, за което е образувано т.д. № 801/24 г. установяване на вземанията си по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. 24757/23 г. на СРС, само относно вземането за неустойка в размер на 98 100 евро, начислено върху 1 падежиралото, но неплатено вземане по договора за паричен заем и съответните лихви.

Длъжниците Т. С. и В. С. са поискали от СГС спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 20968/19.07.23 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24757/23 г. на СРС, аргументирайки се с нищожността на клаузата за неустойка, нейната прекомерност, това, че уговорката за неустойка нарушавала добрите нрави и други съображения по съществото на материалноправния спор между страните в производството.

САС, ГО, седми състав прецени следното:

Съгласно чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Настоящата инстанция намери, че не е налице нито една от предпоставките на посочения текст от процесуалния закон за спиране на незабавното изпълнение на процесната заповед за незабавно изпълнение, тъй като длъжниците не представят надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, нито изявяват готовност да внесат такова обезпечение, дори и в размер от до 1/3 от вземането. ОТ друга страна обаче, не е налице и хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на незабавното изпълнение и при липса на гаранция, понеже няма доказателства, че вземането не се дължи или че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, както и че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. Такива изводи не могат да се направят от представеното от длъжниците Споразумение от 25.01.24 г. с цесионера "Маршал Кредит Груп" ООД /л. 38 и 39 от исковото дело/, в което има направени отстъпки от кредитора, но до 02.03.24 г. Същевременно, молителите С. не доказват наличието на някоя от предпоставките по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на незабавното изпълнение и при липса на парична гаранция, като защитата им се основава единствено на материалноправни възражения против вземането за неустойка на цесионера /вж. отговор на искова молба на л. 31-36 от исковото производство/, което обаче не е достатъчно за постановяване на акт за спиране на незабавното изпълнение на процесната Заповед № 20968/19.07.23 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 24757/23 г. на СРС. Ето защо, не са налице предпоставките за такова спиране на незабавното изпълнение по реда на чл. 420 ГПК, което обуславя неоснователност на подадената по САС частна жалба.

Предвид изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2113/04.06.24г. по т.д. № 801/24 г. на СГС.

Настоящето определение не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3