Решение № 260065 от 26.10.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№260 065/26.10.20 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение в открито съдебно заседание на 26.08.2020 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА

НЕДЕВА при участието на секретаря

Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.д.№ 91/20 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след постановено на осн. чл. 293, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 270 ГПК решение № 179/06.02.2020 г. по т.д. № 2211/2018г. на Върховния касационен съд, второ т.о.,с което е обезсилено решение № 112/18.04.2018г. по в.т.д. № 122/2018г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 846/14.12.2017 г. по т.д. № 230/2017г. по описа на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск и евентуален иск за главницата за горницата над присъдените 17 985,78 лв. до размер от 27 898 лв. и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87 лв. до 248,48 лв. и е осъдил Н.Т. *** да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна сумата от 9 912,22 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата за разликата над 169,87 лв. до 248,48 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД и е потвърдено решението в частта досежно присъдената сума от 17 985,78 лв. по иска с правна квалификация по чл.284 ал.2 ЗЗД.

С първоинстанционното решение № 846/14.12.2017год., постановено по т.д. № 230/2017год. на ВОС, съдът частично е уважил предявеният от „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна срещу Н.Т. *** иск до размера от 17 985,78лв., подлежаща на връщане като получена без основание, чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане и акцесорния иск за лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД до размера от 169,87 лв., като е отхвърлил предявеният главен иск и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за главницата за горницата до първоначално претендираните 30 398 лв. и акцесорната претенция за лихвата до първоначално заявените 295,54 лв. като недоказани по основание и размер.

Постановеното решение е предмет на обжалване както следва:

Въззивникът „ДМ-Христови“ ООД обжалва решението по главния иск в отхвърлителната част за разликата от 17 985, 78 лева до 27 898 лева, както и решението по акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за разликата над 169, 87 лева до 248, 48 лева.

Въззивникът Н.Т.Т. обжалва постановения съдебен акт в осъдителната му част.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По основанието и правната квалификация на предявения главен иск:

След допускане на въззивното решение до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, с решение № 179/06.02.2020г. постановено по т.д. № 2211/2018г. на второ т.о Върховния касационен съд е обезсилил изцяло въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд поради недопустимост на същото предвид произнасянето по недопустим иск, при нередовност на исковата молба по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и преждевременно дадена правна квалификация на предмета на делото.

В съобразителната част на решението са дадени указания, които са задължителни за настоящата инстанция /арг.чл.294 ал.1 ГПК/. На посоченото основание, с Определение № 157/10.03.2020 год. съдът е оставил без движение предявената искова молба.

В изпълнение на указанията е постъпила молба вх.№ 2197/28.05.2020 год., с която ищецът е уточнил, че между страните е налице правоотношение, подчинено на правилата на чл. 284 ЗЗД. Процесните суми са получени във връзка с мандатното правоотношение и не са отчетени/предадени на доверителя – ищец, нито са разходвани за дружествени цели в рамките на учредения мандат. Ответникът дължи връщането им при съобразяване, че не разполага с правата да се разпорежда със средствата на доверителя нито в своя полза, нито в полза на дружество, което представлява /чл. 38, ал.1 ЗЗД/. Уточнени са още фактите и обстоятелствата по евентуалната претенция, основана на неоснователно обогатяване.

Препис от молбата е връчена на насрещната страна, която изразява становище за недопустимо изменение на предявения иск.

Изричните уточнения на страната, че претендираните суми са изтеглени от ответника в рамките на възникнало мандатно правоотношение, че разходването им във връзка с поръчката не е отчетено, обуславя извода за договорен произход на претенцията. На основание чл. 284, ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението за т.н. отчетна сделка има договорен произход, поради което предявената осъдителна претенция следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи възникването на мандатно правоотношение, по което ответникът е получил претендираните суми. В тежест на ответника е да установи разходването им във връзка с учредения мандат или задържането им на друго правно основание.

Възраженията на ответника за недопустимо изменение на претенцията са неоснователни. За уточненията на предявения иск по реда на чл. 129 ГПК не важат правилата за изменение на иска.

По допустимостта на съдебното решение по главната претенция:

ВОС е приел, че отношенията представляван - представител се уреждат от упълномощителната сделка, респективно ответникът следва да докаже валидно основание за задържане на изтеглените суми или връщането им в патримониума на упълномощителя. Приел е още, че ответникът в качеството на пълномощник е изтеглил процесните суми, но за част от същите разполага с валидно правно основание за задържането им – сключен между страните неформален договор, „наподобяващ гражданско дружество по ЗЗД“. Съдът е приел, че ответникът не е установил разходване на остатъка във връзка с учредения мандат, нито връщането му в патримониума на ищеца. С постановения диспозитив ВОС е уважил, респ. отхвърлил частично предявената главна претенция, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Неправилната правна квалификация обуславя недопустимост на постановеното решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. В настоящия случай ВОС се е произнесъл по заявеното спорно право и по всички твърдяни факти – наличие на упълномощителна сделка, по която ответникът е изтеглил парични средства от банковата сметка на дружеството, наличието на правно основание на ответника за задържането им или влагането им за дружествени цели. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване, идентична с определената от въззивния съд.

В заключение, обжалваният съдебен акт е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на главната претенция:

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са фактите, че управителят на дружеството „ДМ ХРИСТОВИ” ООД Д Хе упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 632 от 02.04.2016 г. на нотариус Диана Байлерян, с район на действие РС- Варна с рег. № 12, ответника Н.Т. да извършва определени фактически и правни действия, включително да представлява дружеството пред всички търговски банки в страната, включително да открива сметки на дружеството и да тегли суми от тях и да се разпорежда с тях, без ограничение в размера на сумите.

Установява се по делото, че в периода 02.04.2016 г.

– 27.12.2016 г. ответникът Н.Т. е теглил суми от банкова сметка, *** „ДМ ХРИСТОВИ” ООД в „БАНКА ДСК” ЕАД, които съгласно заключението по неоспорената ССЕ възлизат на 30 398 лева.

В счетоводството на ищеца са отразени като върнати от пълномощника 2 500 лева по банков път.

Представеното пълномощно и приемането на овластителното волеизявление чрез упражняването на правата по същото обективират наличието на договор за поръчка между страните по смисъла на чл. 280 ЗЗД. Ответникът – довереник се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. На основание чл.

284, ал.1 и ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнение на поръчката, да му даде сметка и да върне всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. По делото не се установява отчетна сделка за сумата от 27 898 лева.

Защитата на ответника е съсредоточена на първо място върху наличието на правно основание за задържане на претендираната сума, извличано от вътрешните правоотношения между страните. Ответникът излага, че в началото на 2016 год. се уговорил устно с Д ХМ да закупят съвместно две ППС на лизинг. Впоследствие се разбрали, един от автомобилите /ППС Scania А4Х2, рег. №

Х ХХХХ ХХи ремарке с рег. № А0614 ЕМ/ да бъде под управлението на Т., а вноските да се поемат от ответника в резултат на реализирани приходи от извършени транспортни услуги.

Разходно-оправдателните документи щели да се ползват от дружеството. Уговорили още, че в един по-късен момент „Т. 92” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е ответника, ще замести „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД, в правоотношението му с лизингодателя „ДМ ХРИСТОВИ” ООД в зависимост от наличието на финансови показатели за сключване на лизингова сделка. Договорът за заместване бил сключен на 21.12.2016 год.

Възраженията за наличието на „общ бизнес“ и за качеството на ответника като „неформален съдружник“ се поддържат и в допълнителния отговор на страната.

Страната излага, че посочените неформални уговорки се наложили от обстоятелството, че дружеството – ищец имало финансови показатели да сключи договори за лизинг. Ответникът нямал дружество, което да докаже платежоспособност пред лизингодателя.

Вложил лични средства в общото начинание, за което бил кредитиран чрез потребителски кредит и овърдрафт кредит.

Твърденията за наличието на общ, неформален бизнес се поддържат и в първото съдебно заседание, вкл. в хода на цялото съдебно производство.

По делото не се твърди съвместно участие в печалбата или загубите от дейността с ППС Scania А4Х2, рег. № Х ХХХХ ХХи ремарке с рег. № А0614 ЕМ. Насрещните възражения на страната, че по силата на неформални уговорки „свои" всички приходи и поема всички разходи от дейността с конкретен дружествен актив, изключват квалифицирането на отношенията като гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и следв. ЗЗД. Гражданското дружества е обединение на лица за осъществяването на обща стопанска дейност, в която съдружниците участват с дял в печалбата и загубите. Твърдяните отношения не могат да се квалифицират и като такива за „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 ТЗ. Договорът за скрито съучастие няма изрична уредба в закона. Дружеството със съучастие или прикрито, тайно дружество е онова дружество, при което няколко лица се уговарят съвместно да вършат търговия така, че тя да се извършва от името и за сметка на един или няколко съдружници, а останалите съдружници правят вноски в съвместната дейност и участват с дял в печалбата.

Възраженията следва да се квалифицират като такива за осъществяване на търговска дейност чрез „скрит пълномощник" или косвен представител по чл.292, ал.2 ЗЗД. В посочената правна фигура дружеството- ищец има качеството на довереник, мандатар. Ответникът /скрит упълномощител/ натоварва скрития пълномощник с поръчката да сключи от свое име, но за чужда сметка превозни сделки с конкретно ППС. За третото лице-съконтрахент превозвач е дружеството. Във вътрешните отношения между скрития упълномощител и довереника правата и задълженията възникват за неучастващата страна. Отчетната сделка се реализира чрез процесното пълномощно, оправомощаващо скрития упълномощител да се разпорежда с приходите.

Принципно страните не оспорват, че ответникът е сключвал превозни сделки преимуществено с ППС Scania А4Х2, рег. № Х ХХХХ ХХи ремарке с рег. № А0614 ЕМ. Не спорят и относно обстоятелството, че всички навла /приходи/ от търговската дейност с посочените активи са постъпвали по процесната банкова сметка. ***еца стр.2 от Молба – уточнение пред настоящата инстанция. Спорът е концентриран върху това кой е титуляр на приходите от коментираните сделки, респ. разполага ли с права ответникът да задържи и да се разпорежда с претендираните суми на основание, извличано от твърдяното вътрешно правоотношение по чл. 292, ал.2 ЗЗД.