Решение № 367 от 14.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Перник, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720105025 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Т. Н., срещу Г. А. Г.А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, изменени по реда на чл.214 от ГПК, както следва:

Предявен УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 650,59 лева с еврова равностойност от 332,64 евро за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. **** за периода от 26.02.2021 г. до 12.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 25.04.2024 г. до окончателното плащане, и лихва в размер на 83,55 лева с еврова равностойност от 42,72 евро за периода 09.05.2021 г до 01.12.2023 г., както и ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ, предявени при условията на

1 обективно кумулативно съединяване, ответника да бъде осъден да плати на ищеца главница в размер на 1301,79 лева с еврова равностойност от 665,59 евро за периода от 26.02.2021 г. до 12.09.2023 г. за доставени ВиК услуги доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр.

****, ведно със законна лихва от датата на заявлението – 25.04.2024 г. до окончателното плащане, и лихва в размер на 167,09 лева с еврова равностойност от 85,43 евро, за периода 09.05.2021 г. до 01.12.2023 г.

Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответницата чрез адв. В. е подала отговор на исковата молба, в който ответницата е признала дължимостта на процесните суми по предявените искове. В отговора е направила искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство, досежно непредявената част от сумите, предмет на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение. В отговора е противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез адв. Н., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адв. В., който поддържа отговора на исковата молба и направеното в него признание на иска, като моли съда да редуцира сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, срещу размера на което е противопоставил възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу която ответника е подал възражение, като и предявените осъдителни искове са допустими в производството по реда на 2 чл.422 от ГПК.

По основателността:

Няма спор между страните, че по между им е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за водоснабден имот, находящ се в гр. ****. Не се спори, че и през процесните периоди собственик на водоснабдения имот е ответницата, която е потребявала предоставените и от ищеца ВиК услуги.

В депозираните по делото отговори на исковата молба ответницата е признала дължимостта на процесните суми.

С оглед на заявеното от ответницата в съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като признае за установено, че ищецът дължи на ответника процесните суми, за които в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1334 от 29.04.2024 г., по ч.гр.д. № 2144/2024 г. на ПРС, както и сумата за главница по предявения осъдителен иск.

Що се касае до претендираната лихва за забава по предявения осъдителен иск, то същата се дължи от ответницата, считано от датата на искането за допускане на изменение на осъдителния иск по реда на чл.214 от ГПК, а именно, считано от 23.01.2025 г., тъй като претенцията за главница не е 3 била предмет на проведеното спрямо ответницата заповедно производство.

Едва с депозиране на становището с искане за допускане на изменение на предявените искове, ответницата е узнала за предявения спрямо нея осъдителен иск, и от този момент същата е изпаднала в забава. Ето защо и претендираната лихва за забава следва да бъде присъдена, считано от датата на депозиране на становището с искане за допускане на изменение на предявения иск, а именно от 23.01.2025 г., като се отхвърли искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – 25.04.2024 г., като неоснователно, тъй като в тази му част признатото право противоречи на закона и морала.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък ищеца претендира разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство от 25,18 евро, сумата от 86,53 евро – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство; В исковото производство ищецът претендира заплатена държавна такса в размер на 60,69 евро, адвокатско възнаграждение в размер на 319,20 евро, 180,00 евро – депозит за вещо лице, такси за издаване на съдебни удостоверения в размер на 7,68 евро, такси за издаване на удостоверения заплатени при Община Перник от 8,69 евро, както и сумата от 15,34 евро – държавни такси за въззивно обжалване.

Ответницата в отговора на исковата молба е поискала от съда сторените по делото разноски да останат за сметка на ищеца с оглед направеното в отговора на исковата молба признание на исковете.

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.

4

В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение. Това е така, защото ответницата и признала исковете в отговора на исковата молба, то сумите предмет на исковете са дължими от ответницата, не са заплатени преди завеждане на исковете, респ. преди подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което и двете кумулативни предпоставки за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК не са налице, поради което и ответницата следва да понесе разноските, както за заповедното производство, съразмерно с предявената част от вземането, така по исковото производство, като се съобрази цената на предявените установителни и осъдителни искове.

Ответницата е противопоставила и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, както по проведеното заповедно производство, така и по исковото производство, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

При преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът следва да вземе предвид вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като минималните възнаграждения, регламентирани в Наредбата към чл.36 от Закона за адвокатурата, не са задължителен елемент на тази преценка.

Подаването на заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение не се отличава с особена фактическа и/или правна сложност, предвид попълването на бланково заявление, макар, че заявлението е било подадено срещу трима длъжници. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство от 169,24 лева е прекомерно, и същото следва да бъде намалено до размер на 50,00 лева, с еврова равностойност от 25,56 евро.

Исковото производство също няма особена фактическа и/или правна сложност, като защитаваният материален интерес, не е висок. По делото макар и проведени шест открити съдебни заседания, то при първоначалното разглеждане на делото, в първите две открити съдебни заседания не са 5 събирани доказателства, а след връщане на делото от ПОС, са проведени общо четири съдебни заседания, отлагането на едно от които е поради неявяване на процесуален представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание и несвоевременно вземане на становище по депозирания от ответницата отговор на исковата молба. В тази връзка в тези две съдебни заседания не са събирани доказателства.

Делото няма фактическа и/или правна сложност, решено е в шест съдебни заседания, като доказателствата по делото са събрани в две от проведените открити съдебни заседания. От друга страна защитавания от ищеца материален интерес не е особено висок, макар, че ищеца е предявил два обективно кумулативно съединени искове – установителен и осъдителен.

Съдът като взе предвид горното, и като взе предвид размера договореното между ищеца и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение от 319,20 евро, намира, че същото е прекомерно, тъй като това адвокатско възнаграждение е относимо само към предявения от ищеца установителен иск. Този извод следва от обстоятелствата, че с първоначалната искова молба ищецът е предявил само и единствено установителен иск.

Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение са представени само и единствено към исковата молба, от където и следва извода, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД са заплатили на адв. Н. само и единствено адвокатско възнаграждение за предявяване на установителния иск, не и по предявения осъдителен иск, който е предявен след изменение на установителния иск по чл.214 от ГПК и няма представени доказателства за заплатено по него адвокатско възнаграждение. В тази връзка и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 160,00 евро, който размер съдът намира за подходящ. Съразмерно с размера на установителния иск, след неговото изменение по чл.214 от ГПК, то на ищеца следва да бъде присъдено заплатено от него адвокатско възнаграждение по исковото производство в размер на 53,33 евро.