Решение № 12404 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12404 гр. С., 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110151091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Предявени са от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу С. В. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 920,33 евро (с левова равностойност 1 800 лв.), представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456876/07.10.2023 г. (потвърден от потребителя на 09.10.2023 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до окончателното плащане, както и 207,54 евро (с левова равностойност 405,92 лв.), представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2023 г. до 03.06.2024 г., за които суми по ч. гр. д. № 35839/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2024 г.

Ищецът „И.Ф.“ ЕООД твърди, че между него и ответника С. В. С. съществува облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456876/07.10.2023 г. (потвърден на 09.10.2023 г.), сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между страните се регулират от общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, публикувани на електронен адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че договорът се сключва след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, в който ответникът е маркирал полето „Съгласен съм с общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Твърди, че на електронната си поща ответникът е получил договор, чието сключване той е потвърдил чрез получаване на съобщение на предоставен от него телефонен номер с четирицифрен уникален код, който следва да се 1 въведе в специален линк, посочен във втори получен от него имейл, като преди извършване на паричния превод се провежда и телефонен разговор с клиента. Заявява, че в конкретния случай процедурата по сключване на договора чрез електронна платформа по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ е спазена, като на ответника е отпусната главница в размер на 1 800 лв., която на основание чл. 2, ал. 2 от договора същият е усвоил по посочена банкова сметка в „Б.

ДСК“ АД. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 24 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 75 лв. за периода от 06.11.2023 г. до 26.09.2025 г., като същите са дължими ведно с възнаградителна лихва при уговорен лихвен процент от 40,15 %, която за периода от 07.10.2023 г. до 03.06.2024 г. възлиза в размер на 405,92 лв. Сочи, че падежът на всички вноски е настъпил, но въпреки това ответникът не е заплатил същите, поради което ищецът претендира посочените суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. В. С., чрез назначения си особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да е подписвал договора за кредит и да е получил сумата по него. Оспорва съдържанието на представения договор за кредит и общи условия, като сочи, че същите изобщо не са били предоставяни на ответника, не се е запознал с тях и не ги е приемал. Счита, че не са спазени правилата на ЗЕДЕУУ за подписване на договора, тъй като страните не са постигнали съгласие на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен.

Евентуално счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като ответникът не е могъл да влияе върху съдържанието на договорните клаузи, съответно същите са неравноправни – чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10, т. 11 и т. 12 ЗПК с доводи, че договорът е сключен с шрифт, по-малък от 12, не е представен погасителен план и условията за издължаване на кредита, ГПР не съответства на действителните разходи по кредита. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна като накърняваща добрите нрави. Оспорва вземанията по договора да са обявени за предсрочно изискуеми. Възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В допълнително становище от ищцовото дружество се поддържа, че договорът за кредит не е нищожен, тъй като в него няма клауза за неустойка. Поддържа, че с писмо от 04.11.2024 г. КЗП е уведомило ищеца, че клаузите за неустойка в договорите му са неравноправни и е бил предоставен срок да се заяви дали „И.Ф.“ ЕООД признава това обстоятелство. Подчертава, че ищецът е признал клаузата за неравноправна и е обявил това на сайта си, поради което към настоящия момент клауза за неустойка в процесния договор вече няма и поради това тя не е включена в ГПР.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото като доказателство е представен договор за предоставяне на кредит № 456876/07.10.2023 г., със страни „И.Ф.“ ЕООД и С. В. С., съгласно който ищецът в качеството си на кредитор е предоставил на ответника сумата от 1 800 лв. – потребителски 2 кредит по продукт „Бърз на вноски“, а последният се е задължил да върне сумата при условията на сключения между страните договор на 24 месечни погасителни вноски с падежи от 06.11.2023 г. до 26.09.2025 г., за което е съставен погасителен план. Уговорено е между страните, че срокът за погасяване на договора за кредит е 720 дни при годишен лихвен процент 40,15 % и годишен процент на разходите 48,44 %. Предвид това е посочено, че общо дължимата сума от потребителя е 2 542,56 лв., а в случай на непредоставяне на обезпечение – общо 3 239,16 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата в деня на сключване на договора, чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на „И.П.“ АД. В договора е включена клауза – чл.

3, съгласно която за обезпечаване на вземането потребителят се задължава в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора обезпечение, като при неизпълнение на това задължение по аргумент от чл. 3, ал. 2 от договора ответникът дължи заплащане на неустойка в размер на 696,60 лв., която се начислява в деня, следващ неизпълнението и се заплаща с погасителните вноски. В чл. 3, ал. 1 са посочени и видовете обезпечение: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 - 2 542,56 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1 000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.Ф.“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В договора е инкорпориран погасителен план при предоставено обезпечение и погасителен план при непредоставено обезпечение. Приложени към исковата молба са и общите условия на „И.Ф.“ ЕООД.

Приложени като доказателства от ищеца са и изпращани от негово име писма чрез имейл, адресирани до ответника С. С. на посочения в договора за предоставяне на кредит № 456876/07.10.2023 г. имейл за кореспонденция, от които е видно, че същият е бил канен да заплаща вноски по договора за кредит.

От представеното от „Б. ДСК“ АД писмо с изх. № 14-ИСК-06040/28.04.2026 г. във връзка с определение на съда № 14146/17.04.2026 г., с което е допуснато разкриване на банкова тайна, се установява, че на 09.10.2023 г. по сметка с IBAN BG09STSA******** с титуляр С. В. С., ЕГН **********, е постъпил превод в размер на 1 800 лв. от сметка IBAN BG06STSA********** с наредител „И.Ф.“ ЕООД с основание „дог. за заем номер 456876“, за което е представено и извлечение от банковата сметка на ищеца.

По делото е представено и Писмо № Ц-03-9131/04.11.2024 г., с което Комисия за защита на потребителите е уведомила „И.Ф.“ ЕООД, че във връзка с решение на КЗП, т. 36 от Протокол № 37/04.11.2024 г., въз основа на извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи в типовите договори на дружеството, е било установено, че текстът на чл. 3, ал. 2 от 3 същите представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 20 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца - кредитор и потребителя, води до неоправдано високи финансови задължения за потребителя и снема от търговеца отговорността за неизпълнение на възложените му по закон задължения. Съгласно писмото дружеството следва в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото да отстрани неравноправните клаузи от съдържанието на всички договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени и да предостави на КЗП екземпляри от коригираните договори.

По делото е представена разпечатка от интернет сайт www.minizaem.bg от 20.11.2024 г., съдържаща изявление на „И.Ф.“ ЕООД към потребителите по договори за кредит, във връзка с писмото на КЗП, като е посочено, че „От договора отпадна изискването клиентите да предоставят обезпечение, изразяващо се в предоставяне на поръчител или банкова гаранция. Отпаднаха и последиците от непредставяне на обезпечение, а именно че ще се начислява неустойка“.

Предвид оспорването на ответника относно сключването на процесния договор за кредит по делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът изцяло кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвена и обоснована. От експертизата се установява, че кандидатстването за кредит онлайн се осъществява чрез сайта на ищеца – https://www.minizaem.bg/, като с плъзгачи се задават конкретните параметри на кредита и с натискането на бутон „вземи сега“ се преминава към следваща стъпка – екран с преддоговорна информация и изискване за декларация за обработка на личните данни, без която не се допуска продължаване на действията. Вещото лице посочва, че в случаите, в които потребителят има вече регистриран профил, той не изпълнява част от стъпките.

Натискайки бутона „напред“ потребителят потвърждава параметрите на договора и се съгласява с „декларация за обработка на личните данни“. Съгласно описаното от вещото лице при извършване и на тази стъпка се пристъпва към попълване на информация за имената, ЕГН, данни за лична карта, номер на мобилен телефон и семейно положение на потребителя, както и въвеждане на допълнителни данни като месторабота, адреси и желан начин за получаване на сумата по кредита. В последната стъпка потребителят създава профил в системата на ищеца с потребителско име (имейл адрес) и парола.

Потвърждаването на самоличността на клиента се прави чрез телефонно или видеообаждане до клиента. На клиента се изпраща и имейл съобщение с линк за потвърждение на договора, а самото потвърждаване се прави с код за потвърждение, изпратен като СМС съобщение до телефонния му номер. Вещото лице е посочило конкретно въведените за ответника лични данни, включително начин на плащане – по банкова сметка с IBAN BG09STSA******** в „Б. ДСК“ ЕАД. При проверката си експертът е констатирал, че в конкретния случай е изпълнена процедурата по кандидатстване за кредит № 456876 – на 06.10.2023 г. в 23:30:19 часа са изпълнени стъпките за кандидатстване за кредит, впоследствие е създаден договор за заем с номер 456876 в системата на ищеца с данни на ответника. Вещото лице е посочило, 4 че ответникът има профил в системата на дружеството, като са му изпращани имейли в хода на процедурата. На ответника е изпратен СМС за активиране на процесния договор за кредит и кодът от този СМС е въведен, съответно договорът е бил активиран – на 07.10.2023 г. в 10:36:01 часа. На 09.10.2023 г. в 10:12:41 часа от посочен IP адрес договорът е потвърден, като е активиран линкът, който е бил изпратен до имейл адреса, посочен от ответника. На този линк е бил въведен кодът за потвърждение на договора, изпратен до телефонния номер, посочен от ответника. Допълнително сключването на договора е потвърдено устно по време на телефонен разговор с оператор на ищеца, съдържащ се в представения по делото аудиозапис.