Определение № 159 от 13.01.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр.

Варна, .01.2020г.

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА

ЦАНКОВА като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело №2466/2019г., намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Т.К.М. срещу решение №5003/19.11.2019г., постановено по гр.д.№ 10900/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен, предявения от него срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск за признаване за установено между страните, че Т.К.М. не дължи сумата от 370,28лв., представляваща дължими суми за консумирана и неплатена електроенергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“№11, вх.1, интернет клуб, с кл.№ ********** и аб.№ **********, за периода 23.09.2010г.

– 19.04.2013г., сумата от 168,71лв., представляваща лихва за забава от датата на падежа на всяка фактура до 20.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението – 03.09.2015г., 25лв. разноски за държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.11.2015г. по ч.гр.д. № 10963/2015г. по описа на ВРС, на основание чл.439 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че погрешно са отразени фактите, които са ценени като прекъсващи давността действия, а в действителност липсва извършване на такива действия. Посочените в решението изпълнителни действия са извършени по друго изпълнително дело, с други страни, а не по образуваното срещу ищеца през 2016г. изпълнително дело. Счита, че съдът неправилно е приел, че в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение, не се прилага специалния тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Според въззивника, по отношение на задължения, установени със заповед за изпълнение е неприложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което и давността за процесното вземане не е пет години. Посочва също, че съгласно практиката на ВКС, заповедта за изпълнение не се приравнява по последиците си на съдебно решение, постановено в исков процес, поради което и следва да се прилага давностния срок, определен според основанието, на което са възникнали вземанията. По подробно изложени доводи и съображения, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба от „Енерго-Про

Продажби“ АД , с който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.

Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 17.03.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: