Решение № 4344 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4344 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110104102 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Д. Д. Б. срещу Община Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува изпълняемото право по изпълнително дело № 20228830400990 по описа на ЧСИ Петя И., рег. № 883 на КЧСИ, образувано въз основа на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МДАУ-2815-1/16.03.2022 г. за сумата от 739.99 лева, представляваща данък за МПС за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Е 46 318 ЦИ“, рег. № В 2450 ВМ, за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.

В исковата молба ищецът твърди, че е бил собственик на горния лек автомобил, който му е бил противозаконно отнет през м. юни 2018 г., което е установено с влязла в сила присъда по НОХД № 7874/2022г. по описа на СРС.

Твърди, че на 16.03.2022г., Община Варна е издала акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2815-1/16.03.2022 г., с който са установени задължения за данък МПС за времето след противозаконното отнемане на притежавания от Б. лек автомобил и от който същият по независещи от него причини е лишен от фактическа власт.

Излага, че въз основа на издадения акт е образувано изпълнително дело № 20228830400990 по описа на ЧСИ Петя И., рег. № 883 на КЧСИ.

Сочи, че е направил искане от Столична дерекция на ВР, Осмо РУ да му бъде издадено удостоверение, за това, че притежаванато от него МПС му е противозаконно присвоено. Въз основа на полученото на 07.06.2021г. от Осмо РУ- гр. София, удостоверение, 1 на 17.12.2021г. е прекратена регистрацията на лекия автомобил.

Твърди, че е подал молба до Община Варна, дирекция „Местни данъци и такси“ с искане да бъдат отписани задълженията за данък за м. юли 2018 г. до 2021г., включително, като посочва също, че е уведомил дирекцията, че по отношение на автомобила има влязла в сила присъда и същия не му е върнат.

Излага, че на 01.11.2023г., с оглед влязлата в сила присъда, е подал и още една молба до дирекция „Местни данъци и такси“ за преизчисляване на данъка до м. юни 2018г., включително.

С писмо от 15.11.2023г. от Община Варна, дирекция „Местни данъци и такси“ е постановен отказ за отписване на данъка за периода 07.2018г. вкл. до м. 12.2021г., позовавайки се на датата на прекратяване на регистрацията.

Излага, че видно и от влязлата в сила присъда, автомобилът е откраднат през м. юни 2018г., а не на 12.2021г., поради което към момента на издаване на акта от Община Варна 16.03.2022г., превозното средство не е било в негово владение и не е знаел за образуваното изпълнително дело.

Поддържа, че е предриел всички необходими действия по своевременното снабдяване с документи удостоверяващи обявяването на автомобила за издирване и отписване на регистрацията му, но по независещи от него причини такива са му издадени в един по-късен момент.

Поддържайки, че е налице спор за съществуването на паричното вземане, сезира съда с искане за установяване несъществуването му.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, Община Варна депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Излага, че наведените от ищеца твърдения, че с кражбата на лекия автомобил същия е бил лишен от фактическото упражняване на власт върху вещта, както и че кражбата е станала през 2018г., а не през 2021г. са ирелевантни за настоящото производство. Твърди, че единствения правнорелевантен факт е датата, на която е била прекратена регистрацията на откраднатото МПС, доколкото чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. В тази насока сочи, че съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на движение, а в случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство. Сочи, че партида 5305Т223576 за процесното МПС е закрита към 31.12.2021г., на основание прекратена на 17.12.2021г. регистрация на същото. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Прави искане за намаляване на разноските за адвокатски хонорар до минимума по НМРАВ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от 2 фактическа страна следното:

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесните задължения са предмет на изпълнително дело № 20228830400990 по описа на ЧСИ Петя И., рег. № 883 на КЧСИ, образувано въз основа на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2815-1/16.03.2022г., както и, че регистрацията на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Е 46 318 ЦИ“, рег. № В 2450 ВМ е прекратена на 17.12.2021г.

Видно от приложеното на л. 7 от делото заверено от страната копие от присъда № 147/28.03.2023г., постановена по НОХД № 7874/2022г., по описа на СРС, че със същата Николай Д. Коджабашев е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. юни 2018г., в гр. София, кв. „Левски“, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Е 46 318 ЦИ“, с рег. № В 2450 ВМ, собственост на Д. Д. Б..

Представено по делото е и издадено от СДВР удостоверение от 08.06.2021г., в който е удостоверен факта, че за противозаконното присвояване на процесния лек автомобил е образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК – 621/2019г. по описа на 08 РУ-СДВР, като превозното средство е обявено за общодържавно издирване с телеграма № 28977/14.10.2019г.

Към доказателствения материал по делото е приобщена и депозирана молба до дирекция „Местни данъци и такси“ от ищеца, с която същият е искал преизчисляване на данъка за процесния автомобил поради отнемането на същия през м. юли 2018г. и отказът на ответната община, обективиран в писмо от 15.11.2023г.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.

В настоящия случай ищецът е оспорил изпълняемото право с твърдения, че фактическата власт върху моторното превозно средство, върху който е начислен пътен данък, му е отнето през м. юли 2018г., който факт е установен с влязла в законна сила на 13.04.2023г. присъда. Фактът, че на противозаконното отнемане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Е 46 318 ЦИ“, рег. № В 2450 ВМ не е спорен между страните. Спорният по делото въпрос е от естество ли е този факт да погаси задължението за заплащане на данък върху лекия автомобил.

Съгласно нормата на чл. 52, т. 1 ЗМТД с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като нормата на чл. 53 ЗМДТ повелява, че данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 58 ЗМДТ предвижда случаите, при които превозното средство е освободено от данък. Според ал. 4 на цитираната норма, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. С допълнението на нормата със ЗИД на 3

ЗКПО, ДВ, бр. 98/2018г., в сила от 01.01.2019г., е регламентирано, че в случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство.

С оглед горната нормативна уредба се налага извода, че законът свързва дължимостта на данъка с правото на собственост върху превозното средство и с неговата регистрация за движение по пътната мрежа на страната. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на РБългария данъчни облекчения могат да се установяват само със закон. При това липса на изрична регламентация в чл. 58 ЗМДТ или в друга законова норма на възможност за освобождаване от данък върху пътни превозни средства на собственици, на които противозаконно е отнето или откраднато пътно превозно средство означава, че освобождаване от данък само на това основание е недопустимо. Противозаконното отнемане на моторното превозно средство може да доведе до освобождаване от данък, но само при наличие на още едно обстоятелство, а именно: прекратяване на регистрацията. В настоящия случай регистрацията на противозаконно отнетия лек автомобил е прекратена на 17.12.2021г., респ. данъкът върху превозното средство е дължим до м. 12.2021г., включително.

В заключение, предприетото от ищците отричане съществуването на правото на принудително изпълнение за вземанията за пътен данък за периода 2018г.-2021г. е неоснователно. Това обоснова неоснователност на иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед отправеното искане, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ****** срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“, № 43, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува изпълняемото право по изпълнително дело № 20228830400990 по описа на ЧСИ Петя И., рег. № 883 на КЧСИ, образувано въз основа на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МДАУ-2815-1/16.03.2022 г. за сумата от 739.99 лева, представляваща данък за МПС за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Е 46 318 ЦИ“, рег. № В ******, за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.

ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ******, да заплати на Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“, № 43, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.

4

3 и 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5