Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 10.01.2023, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 336/2022
Вид
Решение № 3
Подписан
10.01.2023
В сила
10.01.2023
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. В., 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20221300500336 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника поради отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство -чл.435 ал.2 т.6 ГПК/.

Образувано е по жалба на Е. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу постановление от 31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20188980402027 на Частен съдебен изпълнител С. Н. при Окръжен съд - В., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Поддържа се ,че същото е неправилно и незаконосъобразно поради следното:

Излага се, че с Решение № 23 от 29.08.2016 г. по търговско дело № 26/2016 г. на Окръжен съд - В., вписано в Търговския регистър на 29.09.2016 г. с № 20160929105011, постановено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на длъжника в качеството му на ЕТ „Е.Е.- Е. К.” (с предишен ЕИК ..), било открито производство по несъстоятелност срещу него и бил обявен в несъстоятелност. Със същото решение било допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото, а производството по несъстоятелност било спряно на основание чл. 632, ал. 1 от 1

ТЗ.

С Решение № 126 от 08.11.2017 г. по търговско дело № 26/2016 г. на Окръжен съд- В. вписано в Търговския регистър на 10.11.2017 г. с № 20171110150645 , постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, било прекратено производството по несъстоятелност и жалбоподателят бил заличен от Търговския регистър като ЕТ „Е.Е. - Е. К.” с ЕИК... Нито един от кредиторите , вкл. и „Б. П. Б.“ АД / с правоприемник Ю. Б. АД/, не заплатил необходимите за издръжката на производството по несъстоятелност разноски, на основание чл. 629 б от ТЗ.

Поддържа ,че Е. М. К. с ЕГН ********** и ЕТ „Е.Е. - Е. К.” с ЕИК .. са един и същи правен субект.

Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия ако изначално липсва имущество, формиращо масата на несъстоятелност, както и възможност за нейното попълване, да се отрече приложението на чл. 739, ал.

1 ТЗ в хипотеза на чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ означава да се узакони възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания, възникнали до приключване на производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от длъжник - едноличен търговец имущество. Това не само противоречало на универсалния характер на производството по несъстоятелност, но и създавало дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма. Когато производството по несъстоятелност бъде прекратено с решение по чл. 632, ал.

4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасявали на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Съгласно тълкувателното решение на ВКС било без значение дали задълженията са натрупани в качеството на физическо лице или в качеството на едноличен търговец. И в двата случая същите се погасявали на основание чл. 739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

2

В тълкувателното решение било отречено становището, изразено в Решение № 101/06.12.2018 г. по гражданско дело № 315/2018 г. на Окръжен съд - В. Т. цитирано в обжалваното постановление за отказ на ЧСИ В. Т.

Сочи,че в тази връзка с молба вх. № 15025/22.08.2022г., след постановяване на горецитираното Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, поискал от ЧСИ С. Н. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20188980402027, тъй като ВКС изрично е постановил, че нормата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ е приложима и в този случай, но с обжалваното постановление било отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Отбелязва, че с Решение № 48 от 20.05.2022 г. по административно дело № 55/2022 г. на Административен съд - В. бил отменен отказ с изх.№210005178-0031778/14.12.2021г на Главен публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП - В. Т., за прекратяване на производството по изпълнително дело № 5140000182/2014г., образувано срещу жалбоподателя.

Сочи ,че незаконосъобразно ЧСИ В. Т. отказва да се съобрази със задължителните указания, дадени от ВКС с това тълкувателно решение. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления били задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Поддържа ,че задълженията му по изпълнителното дело са погасени на основание чл. 739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Цитираното тълкувателно решение на ВКС било изрично в този смисъл .

Иска се да бъде постановено решение,с което да се отмени Постановление от 31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20188980402027 на Частен съдебен изпълнител С. Н. при Окръжен съд - В., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство образувано спрямо длъжника Е. М. К. с ЕГН **********, в качеството му на физическо лице.

Взискателят „С.Г.Г.“ЕАД е представил писмени възражения, в които изразява доводи относно неоснователността на жалбата.Поддържа се, че Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на Върховен 3 касационен съд, Търговска колегия, на което жалбоподателят се позовава е постановено след прекратяване на производството по несъстоятелност и е неприложимо в конкретния случай, тъй като не му е придадено обратно действие. Сочи се още, че отговорността на физическото лице продължава да съществува, независимо дали е загубило качеството си на търговец, както и че в случаите на чл.632 от ТЗ постановяването на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност не е достатъчно условие кредиторът да предяви вземанията си, тъй като не съществува възможност да се изготви списък на вземанията на кредиторите от синдик, поради което и не може длъжникът да възразява, че вземането не е предявено в производството по несъстоятелност.

ЧСИ Н. е изложил мотиви, в които поддържа ,че жалбата е неоснователна.

Сочи, че се въвежда материалноправно възражение като основание за прекратяване на изпълнителното производство, по което съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася, а единствено съд в исков процес.

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Изпълнително дело № 20188980402027 на частен съдебен изпълнител С.

Н. при Окръжен съд - В., е образувано на 05.12.2018г. по подадена молба от „Б. П. Б.“ АД срещу М. Е.ов К. и Е. М. К.,съгласно изпълнителен лист №107/06.04.2016г., издаден на основание влязло в сила решение №381/07.10.2015г. по т.д.№608/2013г. на ОС Б..

По делото е постъпила молба от длъжника Е. М. К., с която се иска изпълнителното производство по същото да бъде прекратено, тъй като с решение № 126/ 08.11.2017г. по търговско дело № 26/2016г. по описа на ВОС /приложено към молбата/, вписано в Търговския регистър на 10.11.2017г., е заличен ЕТ „Е.е. - Е. К.“, ЕИК ...

Съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение с мотива ,че се въвежда материалноправно възражение като основание за прекратяване на изпълнителното производство, по което съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася, а единствено съд в исков процес. Изложил е , че в действащото законодателство , с изключение на нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК не се предвижда възможност съдебния изпълнител да се произнася по материалноправни възражения, поради което с обжалваното постановление 4 съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20188980402027 образувано срещу Е. М. К., ЕГН **********, гр. В.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното :

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и като такава е допустима.

Същата обаче, е неоснователна поради следното :

Императивната разпоредба на чл.433 ал.1 ГПК,е тази, която визира основанията за прекратяване на изпълнителният процес, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати делото. Основанията са посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване. В жалбата не се сочи нито едно от посочените основания, а жалбоподателят се позовава на основание, посочено в Търговския закон чл.739, ал.1, вр. с чл.632, ал.4 погасяването на вземането.Това основание обаче не е сред изчерпателно посочените в чл.433 ал.1 ГПК основания. Фактите и обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят следва да бъдат установени по надлежния ред, тъй като не е в правомощията на съдебния изпълнител да се произнася налице ли е погасяване на задължението.

Водим от горното и на основание чл.437 ГПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу постановление от 31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20188980402027 на Частен съдебен изпълнител С. Н. при Окръжен съд - В., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6