Решение № 695 от 25.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17064/2022
- Вид
- Решение № 695
- Подписан
- 25.02.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 695 гр. Варна, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110117064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Б. С. И. Т.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ********** чрез процесуалния му представител – адв. Г. М., срещу А. В. К., роден на *********, гражданин на Р. Ф. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 535.40 евро, представляваща незаплатено възнаграждение за поддръжка и управление за 2020 г., определено съгласно чл. 2.1 от договора за поддръжка и управление, приложение № 2 към сключения между страните предварителен договор от 14.12.2007 г., във връзка с притежавания от ответника самостоятелен обект с идентификатор ****** находящ се в гр. О., местност „Ю.п.“, бл. **, ет. ** представляващ Апартамент № ***** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „Б. С. И. Т.“ ЕАД излага, че праводателят му „Б. С. И. Т. мениджмънт“ ЕООД на 14.12.2007 г. е сключил предварителен договор с ответника за покупка на апартамент ***** в който последният е поел и задължение да сключи договор за поддръжка и управление, по силата на който срещу възнаграждение е уговорено ищецът да извършва услугите, изчерпателно посочени в чл. 1.1 от договора, касаещи комплекса, в който ответникът притежава самостоятелен обект на правото на собственост, а именно организационното, техническото и административно управление на общите части и съоръжения на комплекса. Съгласно чл. 1.5 от договора влизането му в сила е обусловено от подписването на нотариален акт за покупко-продажба за имота на ответника. Поддържа, че уговорената такса за поддръжка се индексира ежегодно съобразно годишната инфлация, определена от НСИ, съгласно чл. 5.1 от договора. Годишната такса се заплаща 1 авансово, след издаване на проформа фактура, но не по-късно от 31 декември на предходната година. Посочва, че площта на собствения на ответната страна обект с идентификатор ****** е 49.33 кв. м., в това число и припадащите се идеални части от общите части на сградата, съгласно подписания нотариален акт за покупко-продажба, касаещ този имот. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил в цялост дължимите от него суми за 2020 г., По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.
В. К., чрез процесуалния му представител – адв. Г. Г.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че блокът, в който се намира собственият му имот, не съставлява „затворен комплекс“. При създаването му това е било обективно невъзможно, защото не е било законово уредено. Към настоящия момент също е така поради отсъствие на необходимите предпоставки. Посочва, че никога не е сключвал какъвто и да е договор за поддръжка и управление с ищцовото дружество. Счита за незаконно някой от етажните собственици да сключва подобни съглашения за чужди имоти и/или за общи части на сградата, в която е апартаментът му.
Признава, че е заплащал определени суми през годините на ищеца. Посочва, че е правил това на добра воля, защото знае, че като етажен собственик следва да участва в разходите по поддръжка на общите части на имота и е преценил, че фирмата влага усилия, труд и средства в поддръжката на тези общи части и двора. В никакъв случай и при никакви условия не е приемал наличие на договор между страните и плащане на подобно основание. Твърди, че през процесния период – 2020 г. обаче нещата са се променили. След началото на годината и обявяването на извънредното положение, свързано с Ковид пандемията, ищецът тотално е абдикирал. Поддържа, че не са полагани практически никакви грижи за общите части в двора и постройките. Охраната също не е била постоянна и на нужното ниво. Поради това е приел, че платеното от него за периода е достатъчно, предвид свършената работа и лошото състояние на обекта. Счита за напълно нелогично при намален обем на видове, количество и качество на извършените дейности да се искат поголеми суми, а именно това се опитва да постигне ищецът. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното на 04.02.2026 г. открито съдебно заседание процесуалните представители на ищеца – адв. А. Д. и адв. Г. М. поддържат становище за основателност на предявения иск и молят същият да бъде уважен. В предоставения от съда срок адв. Д. представя писмена защита.
Ответникът се представлява от процесуалния му представител – адв. С.
К., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в производството да установи твърдението си за наличие на валидна облигационна връзка с ответника по сключен договор за поддръжка и управление от 14.12.2007 г.; че е изправна страна по сключения между страните договор, а именно, че е изпълнил изцяло, в пълен обем, поетите от него задължения, съобразно договора; какъв 2 е размерът на дължимото възнаграждение за 2020 г.; че претендираното плащане е изискуемо, тоест да установи кога е падежът на задължението за заплащане на възнаграждението по договора.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правоунищожаващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че през 2020 г. ищецът е изпълнявал дейностите по поддръжка в намален обем по видове, количество и качество на изпълняваната работа.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на Апартамент № ***** съставляващ имот с идентификатор ****** находящ се в гр. О., местност „Ю.п.“, бл. **, ет. ** съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от *****2008 г.
В проведеното по делото на 04.02.2026 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните и обстоятелството, че процесният комплекс, в който се намира и апартаментът на ответника, отговаря на изискванията на комплекс от затворен тип по смисъла на ЗУЕС.
Това обстоятелство се установява още и от приетото по делото без възражение от страните заключение на вещото лице инж. Г. Г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено.
Според легалната дефиниция на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС /в редакцията на текста преди изменението му през м. септември 2023 г., относима към процесния период/, „жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на контролиран достъп за външни лица.
Съгласно заключението, в ПИ с идентификатор ****** има монтирани над 16 камери за видеонаблюдение, а в западната част – пет врати с контролиран достъп за автомобили. В имота се намират четири сгради – А, В, С и Д – жилищни, със смесено предназначение. В комплекса има действащи басейни, фитнес център, сауна и джакузи. Те не могат да се ползват от външни посетители, а само от пребиваващите в комплекса. В комплекса има изградена и действаща система за видеонаблюдение, както и физическа охрана. Тоест, налице са всички изисквания на закона, за да се заключи, че процесният комплекс представлява „жилищен комплекс от затворен тип“ по смисъла на ЗУЕС.
Ирелевантно в случая е дали с всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса възложителят е сключил отделни договори за поддръжка, доколкото наличието на такива е неотносимо към изискванията за „жилищен комплекс от затворен тип“. Ето защо и направените в този смисъл възражения на процесуалния представител на ответника, релевирани едва в писмената защита, съдът намира за неоснователни.
Основният спорен въпрос между страните е именно дали между същите съществува валидно облигационно правоотношения по силата на сключен договор за поддръжка и управление на комплекса, в който е разположен и собственият на ответника недвижим имот.
3
Представен е и предварителният договор, сключен между страните от 14.12.2007 г. за продажбата на апартамент ****** в който в чл. 2.2 е уговорено, че страните се задължават да подпишат договор за поддръжка и управление на комплекса във формата, приложена към настоящия договор като Приложение 2, /като купувачът се съгласява, че името на дружеството, което управлява имота, може да се промени при завършване на обекта/. Този договор за поддръжка и управление ще влезе в сила с подписването в нотариална форма на окончателен договор за покупко-продажба на Апартамента /“Нотариален акт“/.
Представен е и самият нотариален акт от *****2008 г., по силата на който ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент.
Да, действително, така уговореният договор за поддържка и управление, който следва да влезе в сила с подписването на нотариалния акт, не е подписан от страните. Прави впечатление обаче, че ответникът в нито един момент не е оспорил съдържанието на предварителния договор, на договорката по чл. 2.2 от същия, коментирана по-горе в изложението, съответно, че със сключването на предварителния договор му е предоставено и Приложение № 2, в което всъщност се съдържат отделните клаузи на договора за поддръжка и управление.
В същото време обаче не е спорно, а и от представената електронна кореспонденция между страните се установява, че същият този договор е изпълняван в продължение на над 10 години, съответно постъпвали са плащания от страна на ответника с посочено основание „такса поддръжка/management fee, апартамент ****** /тоест апартамент ***** собствен на ответника/“, съобразно изискваните от него и издавани проформафактури от ищеца. Включително за процесната 2020 г. ответникът е извършил частично плащане на задължението си по договора.
Всичко посочено и особено изпълнението на задълженията за плащане на уговореното възнаграждение водят до обоснования правен извод, че ответника е имал съзнание за обвързаността си от договор за поддръжка на комплекса, в който се намира собственият му жилищен имот. Клаузите на договора за ясно разписани в представеното му Приложение № 2 към предварителния договор.
Следва да се отбележи и че от страна на ищеца бе представен предявен от собствениците на 16.08.2021 г. /след процесната 2020 г./ колективен иск за неправилно изпълнение на услугите и споразуменията за управление на комплекс Y. Б., гр. О., който е подписан и от представител на собственика на Апартамент ****** – този на ответника. Това обстоятелство също доказва наличието на договорната обвързаност между страните, призната по недвусмислен начин от ответника.
Необосновани в този смисъл са възраженията в писмения отговор, че извършените плащания са не във връзка със сключения от него договор за поддръжка и управление, а израз на добра воля, защото знае, че като етажен собственик следва да участва в разходите по поддръжка на общите части на имота и е преценил, че фирмата /ищецът/ влага усилия, труд и средства в поддръжката на общите части и двора. Тези твърдения са както житейски нелогични, така и в противоречие с доказателствата, че през годините ответникът е заплащал сумите, посочени именно в издаваните от ищеца проформа-фактури. Самият ответник е изисквал представянето на последните, за да може да извършва плащанията, което се установява от представената от 4 ищеца електронна кореспонденция. Включително за 2020 г. е извършил частично плащане на задълженията си, като е заплатил сумата 230 евро, което обстоятелство също не е спорно между страните по делото.
Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e8038a1-e6b4-4861-88ac-11e8003258c7