Решение № 258 от 19.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500015 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано по въззивна жалба от Г. Х. Н., ЕГН ********** и по частна жалба от Ю. Д. Г., ЕГН **********, против Решение № 271/22.07.2024 г. по ГД № 755/2025 г. на РС-Костинброд.

С него е допусната съдебна делба между Г. Х. Н., ЕГН ********** и Ю.

Д. Г., ЕГН ********** при равни квоти от по 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот в с. Б., община К., с площ от 598 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 597 кв.м. представляващ ПИ с идентификатор № .............., с адрес с.Б., местност „Р.“, при съседи .............., .............., .............., .............. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед №РД-18 68/30.1.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, както и намиращото се в имота дървено бунгало от 15 кв.м. с идентификатор .............., с пристроена към него баня, дървена лятна кухня с площ около 16 кв.м./без идентификатор/;

2. Подземен гараж №36 на ниво-1 с площ от 20, 66 кв.м., заедно с 1

2,212% ид.ч. от общите части на сградата и 0,270% ид.ч. от правото на собственост върху терена с адрес гр.С., р-н „Т.“, ул. „Б. в.“ №..., ет. -., №.., представляващ самостоятелен имот в сграда с идентификатор .............. при съседи на етажа .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18 108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, и 0,227 % идеални части от правото на собственост върху терена, върху който е изградена сградата, целият с площ от 2080 кв.м., обозначен като УПИ .-.. и 0,027 ид.ч. от правото на собственост върху терена, върху който е изградена сградата, целият с площ от 2390 кв.м., обозначен по скица, като УПИ .-..;

3. Гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м., заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните гаражи, заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С., район „Т.“, ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“,

№27, ет.1, гараж 19 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта .............. при съседи на същия етаж .............. под обекта .............., .............., над обекта .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от 30.8.2022 г.

Отхвърлено е искането за допускане до делба на фургон от 15 кв.м., разделен на две стаи/без идентификатор/, който следва да се намира в поземлен имот в с. Б., община К. с площ от 598 кв. м. по нотариален акт, а по скица от 597 кв. м. представляващ ПИ с идентификатор .............., с адрес с. Б., местност „Р.“.

Оставено е без уважение искането на Г. Х. Н., ЕГН**********, да се задължи Ю. Д. Г., ЕГН********** да и заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на

Гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м., заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните гаражи,заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С., район „Т.“, ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“, №27, ет.1, гараж 19, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № .............. при съседи на същия етаж .............. под обекта .............., .............., над обекта .............., съгласно кадастралната карта и 2 кадастралните регистри одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от 30.8.2022 г.

Постановено е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна делба гараж №19 на първия етаж на сградата кота 0, c площ от 30,68 кв.м., заедно с 0,64% ид.части от общите части на сградата без подземните гаражи, заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху гр.С., район „Т.“, ж.к. М. л., ул.“Ш.Ш.“, №27, ет.1, гараж 19 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта .............. при съседи на същия етаж .............. под обекта .............., .............., над обекта .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед № РД-18108/13.12.2016г.на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо обекта от 30.8.2022г., да се ползва от Г. Х. Н., ЕГН**********, считано от момента на влизане на обжалвания акт в сила до окончателното извършване на делбата.

Постановено е на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна делба п одземен гараж №36 на ниво-1 с площ от 20, 66 кв.м., заедно с 2,212% ид.ч. от общите части на сградата и 0,270% ид.ч. от правото на собственост върху терена с адрес гр.С., р-н „Т.“, ул. „Б. в.“ №..., ет. ., №.., представляващ самостоятелен имот в сграда с идентификатор .............. при съседи на етажа .............., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед №РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, че наред с неговото придобиване страните са придобили в съсобственост и 0,227 % идеални части от правото на собственост върху терена, върху който е изградена сградата, целият с площ от 2080 кв.м., обозначен като УПИ .-.. и 0,027 ид.ч. от правото на собственост върху терена, върху който е изградена сградата, целият с площ от 2390 кв.м., обозначен по скица, като УПИ .-.., да се ползва от Ю. Д. Г., ЕГН**********, считано от момента на влизане на обжалвания акт в сила до окончателното извършване на делбата.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която е оставено е без уважение искането на Г. Х.

Н., ЕГН**********, да се задължи Ю. Д. Г.,

ЕГН********** да и заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на Гараж №19, тъй като такава искова претенция не е отправяна. Касае се до 3 писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.

С частната въззивна жалба въззивникът Ю. Д. Г. развива подробни съображения за неправлност на решението в частта относно привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.

В срока за отговор на частната жалба въззиваемата оспорва основателноста на частната жалба.

С Молба с вх. № 3497 / 31.03.2025 г. страните са релевирали искане съдът да обезсили постановеното от него решение в частите относно Поземлен имот в с. Б., община К., с идентификатор № .............. и фургон от 15 кв.м., доколкото са постигнали извънсъдебно споразумение.

С Определение № 372/02.04.2025 г. по ВГД № 15/2025 г. на СОС, влязло в сила на 16.04.2025 г., е обезсилено Решение № 271/22.07.2024 г. по ГД № 755/2025 г. на РС-Костинброд в частите, с които:

-е допусната съдебна делба между Г. Х. Н., ЕГН ********** и Ю. Д. Г., ЕГН ********** при равни квоти от по 1/2 идеална част на Поземлен имот с идентификатор № .............., находящ се в с. Б., община К., с площ от 598 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 597 кв.м. представляващ ПИ с , с адрес с.Б., местност „Р.“, при съседи .............., .............., .............., .............. съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрена със заповед №РД-18 68/30.1.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, както и намиращото се в имота дървено бунгало от 15 кв.м. с идентификатор .............., с пристроена към него баня, дървена лятна кухня с площ около 16 кв.м./без идентификатор/;

- е отхвърлено е искането за допускане до делба на фургон от 15 кв.м., разделен на две стаи/без идентификатор/, който следва да се намира в поземлен имот в с. Б., община К. с площ от 598 кв. м. по нотариален акт, а по скица от 597 кв. м. представляващ ПИ с идентификатор .............., с адрес с. Б., местност „Р.“.

Производството по делото е прекратено в тези части.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Решението е валидно и допустимо.

Неоснователно се твърди частична недопустимост на първоинстанционния акт. Противно на доводите във въззивната жалба, съдът не се е произнесъл по непредявен иск. Видно от мотивите на решението, сочената като недопустима част от акта, с която е оставено без уважение искането на Г. Х. Н. да се задължи Ю. Д. Г. заплаща сумата от 300 лева месечно за ползването на Гараж №19, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта № .............., е част от произнасянето по искането на Г. Н. за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, а не представлява разглеждане на непредявен иск. Безспорно първоинстанционният съд търпи укор, тъй като не е дължал постановяването на изричен отхвърлителен диспозитив, а единствено е следвало в мотивите да констатира защо не са налице предпоставките за постановяване на привременно плащане за ползването на имота, но това не прави акта в тази част недопустим.

В обжалваната част решението е неправилно. Основателно се възразява от частния въззивник, че за определяне на привременни мерки по реда на чл.

344,ал. 2 ГПК е необходимо доказване на материалноправната предпоставка, че съсобственик не ползва имотите съобразно правата си. В теорията и съдебната практика се приема, че постановяването на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК предполага, че участниците в имуществената общност не се ползват от нея съобразно със своите дялове, а общите имоти се държат и ползват от един или няколко от правоимащите. В тези случаи, съдът, разглеждащ иска за делба, по молба на някой от невладеещите, разпределя привременно между съделителите държането и ползването на общите имоти съобразно с признатите с решението за допускане на делбата квоти, а когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имоти, надминаващи неговата квота, да плаща на ползващия по-малка част съответен дял от ползването, т. е. наем за ползваните части, надхвърлящи правата му.

В настоящия случай със сезиращата молба по чл. 344, ал. 2 ГПК Г. Н. е навела твърдения, че е лишена от ползване на процесните два гаража, тъй като гараж № 19 се ползва единствено от Ю. Д. Г., а гараж № 36 е отдаден под наем по договор, сключен между съделителя Г. и трето лице. С писмен отговор (вх.

№ 608/30.01.2024 г.) последният е оспорил твърденията, че лично ползва или 5 отдава под наем процесните имоти. Доказателства в подкрепа на твърденията на съделителката Н. не са ангажирани. При това положение е неясно каква е доказателствената основа, въз основа на която първоинстанционният съд е изградил извода, че тя е лишена от правото да ползва имотите съобразно правата си.

Въпреки горното, предвид новонастъпили във въззивното производство обстоятелства, а именно признанието на въззивника, че действително единствено той ползва гараж № 19, а гараж № 36 е отдаден под наем по договор, сключен между него и трето лице, то това обстоятелство следва да бъде прието за доказано, поради което искането не следва да бъде отхвърлено, каквото искане е направен с частната жалба, а следва да бъдат постановени привременни мерки. Съдът взима предвид това признание, тъй като други доказателства относно ползването на процесните вещи липсват, съответно не е оборено или разколебано от други доказателствени източници.

Не се споделят доводите в частната въззивна жалба, депозирана от Ю. Г., че предпоставка за основателност на искането за определяне на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК е съсобствеността да е възникнала от наследяване.

Въпреки че граматическото тълкуване на разпоредбата е възможно да доведе до подобен извод, в съдебната практика и правната доктрина, не съществува колебание, че разпоредбата следва да се тълкува разширително и привременни мерки могат да се постановят при наличие на съсобственост, без значение какво е основанието за възникването й. Следва да се посочи, че довеждане на тезата на частния въззивник до крайност (reductio ad absurdum), би означавало, че съдебна делба е допустима също единствено в случаите, когато е наличие съсобственост, основана на наследяване, поради употребата в чл. 344, ал. 1 ГПК на термина„сънаследник“.