Решение № 190 от 23.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Русе, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И. а като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520200307 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С НП № 18-2400319/04.02.2025г., издадено от Директор на Д“ИТ“-Русе против „Ривър Сървиз“ЕООД с ЕИК 117533388, представлявано от Г. Ц. Д. с ЕГН – **********, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 и на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказани „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Срещу НП е подадена жалба от „Ривър Сървиз“ЕООД, чрез адв.Н.Д. – АК – Русе /упълномощен/ която е допустима, подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В нея се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, издателя на

НП

/респ. административнонаказващият орган/, редовно призовани, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе са редовно призовани, не изпращат представител и не релевират становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне н а АУАН бл.№ 18-2400319/21.08.2024г. против ю.л.-жалбоподател, за допуснато нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ . Нарушението се изразявало в това че на 12.07.2024г., при извършване на проверка по документи в сградата на ДИТ- Русе в гр. Русе на „Ривър Сервиз" ЕООД с ЕИК:

117533388, св.Г.Г. е констатирал следното :

На 09.02.2023г. работникът Г. Д. Д. с ЕГН: ********** е полагал труд като „общ работник“ в пристанище на „Ривър Сервиз“ЕООД в гр.Русе, без да 1 е имал сключен писмен трудов договор с работодателя „Ривър Сервиз" ЕООД.

При предходната проверка на дружеството (приключила с протокол №2305237/29.03.2023г.), във връзка с настъпила злополука, пред АНО бил представен Трудов договор №100/09.02.2023г., сключен с Г. Д. Д., в който над имената на работника има подпис. На 24.06.2024г. в Д“ИТ“ - Русе бил подаден сигнал с вх.№24082041 от А. Г. Д., чрез пълномощник адвокат Д. Н..Част от сигнала бил Протокол за извършена съдебно- почеркова експертиза №46/23 18. В т.1 на заключението от ВР в СПЕ било посочено, че „Подписът, положен за „РАБОТНИК (СЛУЖИТЕЛ):“ в копие на Трудов договор №100/09.02.2023г. между „Ривър Сервиз“ЕООД и Г. Д. Д. не е изпълнен от лицето Г. Д. Д. с ЕГН **********.“.

Поради гореустановеното св.Г. преценил, че трудов договор №100/09.02.2023г. е неистински документ и работникът Г. Д. Д. с ЕГН :

********** е полагал труд на 09.02.2023г. без да е имал сключен писмен трудов договор с работодателя „Ривър Сервиз“ЕООД. В АУАН било посочено, че нарушението е от 09.02.2023г. Въз основа на АУАН с бл.

№042433/04.04.2022г. било издадено и обжалваното НП № 22-1085004127/30.01.2025г.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.Г.Г., който пресъздава отразеното в АУАН, както и подробности относно начина на извършване на проверката.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации отразени в АУАН и НП, се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно.

Съдът констатира, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се установи по категоричен начин коя е датата на извършване на нарушението, която АНО и издателя на НП приемат за да се направи обоснован извод дали е налице нарушение по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 09.02.2023г., когато е бил евентуално сключен процесния трудов договор. От друга страна в АУАН и НП се коментира, че нарушението било установено на 12.07.2024г., когато била извършена една от адм. проверки по документи.

От друга страна, както в НП, така и в АУАН се посочва, че на 24.06.2024г. в Д“ИТ“ - Русе бил подаден сигнал с вх.№24082041 с приложен към него Протокол за извършена съдебно- почеркова експертиза №46/23 - 18. В т.1 на заключението от ВР в СПЕ било посочено, че „Подписът, положен за „РАБОТНИК (СЛУЖИТЕЛ):“ в копие на Трудов договор №100/09.02.2023г. между „Ривър Сервиз“ЕООД и Г. Д. Д. не е изпълнен от лицето Г. Д. Д. с ЕГН **********.“. Именно подаването на този сигнал и на тази дата 24 .06.2024г. пък било основание да се извърши адм. проверка на 12.07.2024г., според която нарушението било извършено на 09.02.2023г. Горните констатации били отразени и в обжалваното НП.

Според разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН – „ Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.“.

Видно от доказателствата по делото, АУАН е съставен на 21.08.2024г. - близо 1 год. и 6 мес. след твърдяната дата на извършване на нарушението – 09.02.2023г.

Следва да се отбележи, че съда прави този извод и поради изрично 2 посочване в АУАН и НП, че издателя на НП приема, че датата на извършване на нарушението е именно 09.02.2023г., но за нарушителя е от изключително значение да узнае еднозначно и коректно, коя е датата на евентуално извършеното от него нарушение, като в противен случай той не може да се защитава пълноценно в адм. производство, в случая да се позовава или не на преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Предвид посочените съображения съдът счита, не от АНО са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до значително нарушаване правото на защита на жалбоподателя, които са самостоятелни основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Предвид изхода на делото Съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разноски предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие са в точно посочения минималнопредвиден размер на горепосочените разпоредби.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 18-2400319/04.02.2025г., издадено от Директор на Д“ИТ“-Русе против „Ривър Сървиз“ЕООД с ЕИК 117533388, представлявано от Г. Ц. Д. с ЕГН – **********, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 и на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказани „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище гр. София, да заплати на „Ривър Сървиз“ЕООД с ЕИК 117533388, представлявано от Г. Ц. Д. с ЕГН – **********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3