Решение № 18646 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18646 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110112321 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. А. Б., персонален номер ***********, гражданин на ********* роден на ********** година, притежаващ лична карта ***************** г. от кмета на *****, валидна до ********** г., срещу „**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***************** за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 16 200 лева (шестнадесет хиляди и двеста лева), представляващо платена без основание от ищеца сума, с която е покрито парично задължение по два броя фактури на „**********“ ЕООД, ЕИК **********, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 04.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Сочи се, че ищецът и законният представител на ответника са брат и сестра. В началото на м. ноември 2020 г. МТ се свързала с ищеца и се оплакала, че управляваното от нея дружество „**********“ ЕООД, ЕИК ********** било в затрудненофинансово положение и не можело да погаси задълженията по сключен с „******“ ЕООД, ЕИК ******** договор, по който била издадена фактура с № ********** от 27.10.2020 г. с получател „**********“ ЕООД на стойност от 10 800 лева.

Твърди се, че на 06.11.2020 г. ищецът превежда сумата от 10 800 лева, по фактура № ********** по банков път, по сметка на доставчика „*********“ ЕООД, като в основанието е посочено номера на фактурата. Твърди се, че месец по-късно ТТ се свързала отново с ищеца, като споделила, че дружеството продължава да е във финансово затруднение и не може да погаси остатъка от подписания договор. На 23.12.2020 година ищецът превел по банковата сметка на „*********“ ЕООД сумата от 5 400 лева по издадена фактура с получател „**********“ ЕООД и основание Договор от 27.10.2020 г.

Поддържа се, че в продължителен период от време управителят на ответното дружество е отклонявал многократно въпросите ищеца за процесната сума, като същият е излагал доводи, че дружеството е финансово затруднено и не разполага със средствата, които е следвало да възстановят.

Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.

Сочи се, че на 27.10.2020 г. ответникът сключва договор с търговско дружество „*********“ ЕООД с предмет изготвяне на подробен устройствен план за промяна на предназначението на земеделска земя за поземлени имоти. Ответникът се съгласява да заплати на „*********“ ЕООД възнаграждение в размер на 35 040 лева. Твърди се, че ответникът имал планове за бъдещо строителство, за което уведомил ищеца и по същото време страните са постигнали договорка, обективирана в изпратения от ответника на ищеца проект на договор за заем, съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в определен максимален размер по реда и в сроковете съгласно Приложение 1 към изпратения договор за заем, като една част от заемната сума, а именно сума в размер на 35 040 лева, заемодателят Б. предоставя директно по банковата сметка на „*********“ ЕООД. С получаването на сумата от страна на „*********“ ЕООД, заемът се считал за предоставен за частта, изплатена от заемодателя по реда на предходното изречение.

Сочи се, че това задължение на заемодателя е частично изпълнено само по отношение на посочената в исковата молба сума- 16 200 лева. Останалата част до пълния размер на възнаграждението на „*********“ ЕООД е платено от ответника.

Поддържа се, че заемодателят (но само при изпълнение на всичките си задължения по договора за заем) имал право на избор за връщане на заетата сума- или по сметката си, или по реда на чл. 1, ал. 5 от изпратения проект на договор за заем- заемодателят може да избере да придобие право на собственост и/или право на строеж върху реални обекти, които Общо са със застроена жилищна площ от 620 кв. м. и представляват 4 апартамента по 80 кв. м. и 2 апартамента по 150 кв. м. в жилищен комплекс, който ще бъде построен в собствените на заемателя недвижими имоти в *****************

При условие на уважаване на исковата претенция се прави възражение за прихващане със сумата от 16 200 лева, представляваща дължимо от ищеца на ответника обезщетение за ползване на собствен на ответника поземлен имот с идентификатор № ********* за периода януари 2022 г. – юни 2022 г.

Твърди се, че през лятото на 2021 г. ищецът установява фактическа власт върху актив на ответника - ЦПМ в ********, представляващ поземлен имот с идентификатор № *********.

Първоначалният претекст за влизане в лабораторията е желанието на ищеца да ползва базата за дейността си (Б. бил управител и едноличен собственик на капитала на няколко търговски дружества, всичките е основна дейност търговия с цветя), като е искал да се убеди, че може да монтира фотоволтаични панели. Достъпът е предоставен от ответника ми с цел проверка, но ищецът запазва ключа за имота. От началото на 2022 г. Б. се настанява в центъра и започва да го ползва. От този момент до края на октомври 2023 г. ищецът ползвал имота, без ответникът да го достъпва. Ответникът многократно канил ищеца да бъде подписан договор за наем, да бъде плащана наемна цена, ищецът отказвал, но продължавал да ползва имота на „**********“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 16 200 лева, представляващо платена без основание от ищеца сума, с която е покрито парично задължение по два броя фактури на „**********“ ЕООД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и с предявено при условията на евентуалност компенсаторно възнаграждение за прихващане със същото правно основание, с което се иска прихващане между претенцията на ищеца в размер на 16 200 лева и претенцията на ответното дружество за заплащане на сумата от 16 200 лева, представляваща дължимо от ищеца на ответника обезщетение за ползване на собствен на ответника поземлен имот с 2 идентификатор № ********* за периода януари 2022 г. - юни 2022 г., до размера на помалкото.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Съобразно посочената разпоредба и съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение с № ********* г., приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза на „******“ ЕООД сумата от 16 200 лева, наличие на задължение от страна на „**********“ ЕООД към „******“ ЕООД за същата сума, което е погасено със заплащането на сумата, а в тежест на ответника е възложил да установи плащане на претендираните суми на ищеца или основателността на правоизключвашото си възражение - наличие на договорни отношения между страните по договор за заем.

По възражението за прихващане на ответника с правно основание чл. 59 ЗЗД съдът е указал на същия, че следва да установи, че ищецът е ползвал без правно основание поземлен имот с идентификатор № ********* през посочения период - януари 2022 г. - юни 2022 г., и така е лишил ответното дружество от възможността то да го ползва по предназначението му, както и връзката между обедняването и обогатяването и размера на сумата, с която е обеднял, ищецът следва да установи, че имущественото разместване е с правно основание.

За доказване на претендираните права и релевираните възражения по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и са допуснати съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза.

По делото са представени фактура с № ********** от 27.10.2020 г. с получател „**********“ ЕООД и с доставчик „*********“ ЕООД, на стойност от 10 800 лева с ДДС, и с основание плащане по договор от 27.10.2020 г. (л. 10 от делото) и фактура с № *********** от 07.12.2020 г. с получател „**********“ ЕООД и с доставчик „*********“ ЕООД, на стойност от 5 400 лева с ДДС, и с основание плащане по договор от 27.10.2020 г.

(л. 12 от делото).

Видно от представените по делото 2 броя преводни нареждания за кредитен превод (л. 11 и 13 от делото) ищецът Б. Б. е превел по банкова сметка на „*********“ ЕООД сумите по горепосочените две фактури.

По делото е представена справка-извлечение от търговски регистър по партидата на „**********“ ЕООД, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Видно от партидата на дружеството „**********“ ЕООД, ЕИК ********** е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на питала е ******************** Б.В.

(чуждестранно юридическо лице с идентификация ******************), а управител е МА ТТ, като между страните не се спори, че последната е сестра на ищеца.

Видно от представения по делото договор от 27.10.2020 г. (л. 46-50 от делото) между „***********“ ЕООД, в качеството му на изпълнител и „**********“ ЕООД, в качеството му на възложител, е сключен договор с предмет изготвяне на подробен устройствен план за промяна на предназначението на земеделска земя за поземлени имоти с идентификатори ********************** по КК на ********, местност **********, община **********, като е уговорена обща стойност за изпълнение на услугите в размер от 29200 лева.

3

По делото са представени и неподписани и недатирани договор за паричен заем и Приложение № 1 към него, в които от една страна като заемодател е посочен ищецът Б.

************ Б. (без посочване на други негови данни), а от друга като заемател ответното дружество „**********“ ЕООД, като заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сума в размер на до 144 000 лева, с равностойност в евро 73626 евро. В чл. 3 от договора е посочено, че предаването на заемната сума ще се извърши по банков път на части по реда и в сроковете съгласно Приложение № 1 към договора, като видно от т. I от същото е предвидено, че част от заемната сума, а именно сумата от 35 040 лева с вкл. ДДС, заемодателят ще предостави от името и за сметката на „**********“ ЕООД директно към „*********“ ЕООД.

Съдът не обсъжда останалите представени по делото писмени доказателства, доколкото намира, че една част от тях са неотносими към предмета на повдигнатия правен спор, а друга част се отнасят за установяване на обстоятелства, за които е допуснато събиране на гласни доказателства и изготвяне на експертизи.

За установяване на фактите, че ищеца е канил многократно ответника да възстанови процесната сума, както и отношението на страните при заплащането й, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищеца – *************** Д..

Разпитана св. ******* заявява, че познава ищеца и че от 2018 г. работи като администратор в негово търговско дружество. Свидетелства, че в края на 2020 г. е била пряк свидетел на телефонен разговор на ищеца с неговата сестра *****, в който е чула, че последната иска финансова помощ от ищеца, като той плати задължение към трето лице – „*********“ вместо дружеството „**********“ ЕООД, както и на друг телефонен разговор през 2021 г., в който сестрата на ищеца отново го е помолила за парични средства за същото дружество, но този път ищецът поискал тя да поеме ангажимент за тяхното връщане.