Решение № 42 от 15.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Русе, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520103044 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, гр. София, чрез юрк. Г. С., с която са предявени установителни и осъдителен искове срещу И. Л. Р., от гр. К., с настоящ адрес гр. Русе, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания по Договор за потребителски кредит № 40008298254 от дата 02.03.2022 г., сключен за срок от 18 м. между страните, и Анекс № 1 от 11.10.2022 г., с който се отлага 1 вноска с нов погасителен план за 19 м., както следва: 1/ 492 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума от общо 800 лв., като се признава, че ответника е заплатил осем вноски и частично от девета общо 307,99 лв., 2/ вземане по чл.

79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 87,26 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г., начислено в общ размер 278,32 лв., от които 41,00 % годишен лихвен процент, 0,11 % лихвен процент на ден и 48,75% годишен процент на разходите, като признава, че ответника е заплатил сумата 191,06 лв.; ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението /27.06.2024 г./ до изплащане на вземането, като признава, че ответника е заплатил сумата 200,06 лв. по лихвите за забава, по които е започнало начисляване след изтичане на срока по погасителния план 01.10.2023 г., съгласно чл. 12/12.1 от ОУ, за които вземания е издадена Заповед № 620/12.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1160/2024 г. на РС К., срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК; 4/ Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД 1 във вр. с т. VI от Договора за потребителски кредит, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, сключен за сумата 280 лв., като се признава, че са платени 140,04 лв. и се претендира сумата 139,96 лв., за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г.; и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Флекси“ сключен за сумата 440 лв., като се признава, че са платени 219,96 лв. и се претендира сумата 220,04 лв. за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г.

І.По отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за сумата 492 лв. - главница по Договор за потребителски кредит и Анекс. Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД е предоставило на И. Л. Р. сума в размер не по – малък от претендираната главница, а ответника се е задължил да я върне съобразно уговорените условия, в срок от 19 месеца; настъпване на основания, водещи до предсрочна изискуемост на кредита в претендирания като главница размер.

Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 1160,55 лв., от които 307,99 лв. по главницата.

ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 87,26 лв. – неплатена възнаградителна лихва. Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника претендираната по първия иск сума, а ответника се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване на сумата начислено в общ размер 278,32 лв., от които 41,00 % годишен лихвен процент, 0,11 % лихвен процент на ден и 48,75% годишен процент на разходите. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 191,06 лв. възнаградителна лихва от общо платената сума 1160,55 лв.

ІІІ. По отношение на установителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението /27.06.2024 г./ до изплащане на вземането, се признава, че ответника е заплатил сумата 200,06 лв. по лихвите за забава, по които е започнало начисляване след изтичане на срока по погасителния план 01.10.2023 г., съгласно чл. 12/12.1 от ОУ, за които вземания е издадена Заповед № 620/12.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1160/2024 г. на РС К.. Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава, както и момента на настъпване на изискуемостта на главното вземане.

IV. По отношение на осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с т. VI от Договора за потребителски кредит, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, сключен за сумата 280 лв., като се признава, че са платени 140,04 лв. и се претендира сумата 139,96 лв., за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г.; и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Флекси“ сключен за сумата 440 лв., като се признава, че са платени 219,96 лв.

2 и се претендира сумата 220,04 лв. за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. К. Х., която оспорва исковете, като допустими, но неоснователни, не оспорва, че е сключен с ищеца договор за кредит, счита договорът за кредит за нищожен, поради противоречие с изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. На осн. чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, твърди, че следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, респ. внесените до момента суми в размер на 1160,55 лв. за погасяване на задълженията му по кредита следва да се съобразяват като такива погасяващи главницата.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на 02.03.2022 г. в гр. Русе е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40008298254, между „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, като Кредитор и И.

Л. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, като Кредитополучател, при следните параметри: Отпусната е сума на кредита: 800,00 лв., със срок за изплащане 18 месеца. Размера на месечната вноска по кредита е 59,90 лв., с дата на погасяване 1-во число на месеца за всяка вноска. Уговорен е Годишен процент на разходите /ГПР/: 48,75 % и Годишен лихвен процент /ГЛП/: 41,00 %, както и Лихвен процент на ден: 0,11 %. Общо дължима сума по кредита е 1078,32 лв. Параметрите уговорени за закупените допълнителни услуги са както следва: Възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е 280,00 лв.

Възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ е 440,00 лв. Размера на вноската по закупените допълнителни услуги, на месец е 40,00 лв. Общото задължение по кредита с добавени към него допълнителни услуги е: 1798,32 лв. Общия размер на месечната вноска: 99,90 лв.

Не е спорно, че кредитът е усвоен на 02.03.2022 г., когато от “Профи кредит България“ ЕООД са превели, чрез системата EasyPay на И. Л. Р., сумата от 786,32 лв. и 13,68 лв. преведени на застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, тъй като Кредитополучателя е пожелал да сключи застраховка по кредита /т. V от ДПК/ към „УНИКА Живот“ АД, с премия 13,68 лв. в негова полза.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – икономическа експертиза се установява, че направените вноски и общо платената сума по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40008298254 от 02.03.2022 г. е 1160,55 лв. Годишния процент на разходите без включване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, е 48,52 %. Годишния процент на разходите с включване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, е 226,97 %.

В т. 15 от Договора за кредит са уговорени „допълнителни услуги“, които са изброени както следва: „Фаст“ – получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит до 1 час; „Флекси“ – получава 3 право да променя едностранно погасителния план, при изпълнение на специфични изисквания; възможност да отлага и намалява определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж;

Ищецът на 27.06.2024 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което посочил, че ответникът направил 8 погасителни вноски и изпаднал в забава, като последната погасителна вноска е била на 01.10.2023 г.

По ч.гр.дело № 1160/2024 г. на РС К. е издадена на 12.07.2024 г. Заповед № 620 за изпълнение на парично задължение по л. 410 от ГПК за сумата 492,01 лв. главница на основание Договор за потребителски кредит № 40008298254 от 02.03.2022 г., за сумата от 87,26 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г., за сумата от 42,48 лв., представляваща законна лихва, дължима от 01.10.2023 г. до датата на изтичане на погасителния план 26.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 27,64 лв. и юрисконсултско възнаграждение 50 лв.

Отхвърлено е заявлението на

“ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, за сумите: 139,96 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължимо до 01.10.2023 г., сумата 220,04 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължимо до 01.10.2023 г., сумата 400 лв., неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, поради наличие на неравнопрани клаузи.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Кредитополучателят И. Л. Р. е получил сумата 800 лв. по Договор за кредит от 02.03.2022 г., между страните и дължи връщането на остатъка от главницата, след като е направил погасителни вноски и изпаднал в забава. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 1160,55 лв., от които 307,99 лв. по главницата и претендира остатък от 492 лв. По сключения договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника претендираната главница, а ответника се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване на сумата начислено в общ размер 278,32 лв., от които 41,00 % годишен лихвен процент, 0,11 % лихвен процент на ден и 48,75% годишен процент на разходите. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 191,06 лв. възнаградителна лихва от общо платената сума 1160,55 лв. и претендира остатък от 87,26 лв. Ответника е заплатил и сумата 200,06 лв. по лихвите за забава, по които е започнало начисляване след изтичане на срока по погасителния план 01.10.2023 г., съгласно чл. 12/12.1 от ОУ, за които вземания е издадена Заповед № 620/12.07.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1160/2024 г. на РС К..

Не се спори между страните и ищеца признава, че за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, сключен за сумата 280 лв., са платени 140,04 лв. и се претендира сумата 139,96 лв., за периода 01.02.2023 г. до 4

01.10.2023 г.; и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Флекси“ сключен за сумата 440 лв., се признава, че са платени 219,96 лв. и се претендира сумата 220,04 лв. за периода 01.02.2023 г. до 01.10.2023 г.

Исковете за „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, са за вземане което не съществува, по следните съображения:

Предоставяния „пакет от допълнителни услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но заобиколя ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Допълнителните услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и водят до недействителност на договора. Видно от заключението на вещото лице годишния процент на разходите с включване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, е 226,97 %. По тези съображения вземането по договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, не съществува, като договорът за кредит се явява недействителен.