Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 09.01.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1951/2023
Вид
Решение № 20
Подписан
09.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Хасково, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101951 по описа за 2023 година

Предявен е от Н. О. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, съдебен адрес: ***********, представлявано от адв. К. К. Г. – управител против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане на сумата в размер на 2503,00 лева (след допуснато изменение на размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 13.12.2023 г.), представляваща разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищцата лек автомобил марка *********** в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2023 г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП – 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 03.07.2023 г. в гр. Хасково настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП), вследствие на което бил увреден лекият автомобил, собственост на ищцата. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП от 03.07.2023 г., в който било отразено, че виновен за катастрофата е „Участник № 1".

Поддържа се в исковата молба, че процесното ПТП настъпило при следния механизъм: На 03.07.2023 г., около 15:00 ч., на бул. „България" до зеленчуковия пазар, в гр.

Хасково настъпила катастрофа, при която Б. В., в качеството си на водач на лек автомобил 1 марка ***********Р, поради несъобразяване с дистанцията и преминавайки от дясна в лява лента, удря движещият се по бул. България /в лявата пътна лента/ лек автомобил марка ***********, управляван от Н. М.. В резултат на така настъпилото ПТП върху автомобила, собственост на ищцата - Н. О. М., били нанесени значителни материални щети. Двамата участници в катастрофата съставили двустранен констативен протокол за ПТП (ДКП), като водачът, управлявал лек автомобил марка ***********, признал своята вина за настъпилия инцидент. Видно било от двустранния констативен протокол за ПТП, че виновният за катастрофата водач, имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество.

Предвид гореизложеното, ищцата подала уведомление до ответника за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана преписка по щета, по описа на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД. На 03.07.2023 г. експерти на застрахователното дружество извършили оглед на уврежданията по лек автомобил марка ***********, за което бил съставен опис-заключение по щетата. Ищцата направила запитване към официален дилър за резервни части на автомобили с марка „***********", за стойността на резервните части, необходими за ремонта на лекия й автомобил. В отговор на запитването си, получила Проформа фактура № 81104776/27.07.2023 г., по описа на „Витоша Ауто" ЕООД, в която общата сума на необходимите за подмяна резервни части, възлизала на 11 196,20 лева.

Ищцата също така отправила запитване до автосервиз „Яни Ауто и КО" ЕООД за цената на труда и автобояджийските услуги, необходими за ремонтиране на автомобила й. В отговор на своето запитване получила калкулация - ремонт № bg 30 1220 от 16.08.2023 г., в която било посочено, че всички разходи за ремонт на лекия автомобил, възлизат на сумата от 1921,15 лева. При завеждане на застрахователната претенция пред ответното дружество, ищцата представила и данни за банковата си сметка. В тази връзка на 19.07.2023 г. ответното застрахователно дружество превело по посочена банкова сметка сумата в размер на 576,25 лева.

Така, според ищцата и с оглед на извършеното доброволно плащане, ответникът признал основателността на претенцията й, както и че пътният инцидент е настъпил по вина на застрахования при ответното дружество водач, като спорен оставал единствено размера на дължимото обезщетение, с който размер ищцата не била съгласна. Изплатеното от ответника обезщетение се явявало в занижен размер, тъй като ищцата не могла да възстанови дори и половината от нанесените й имуществени вреди. В процесния случай, ответното дружество ощетило ищцата със сумата в размер на 11 964,85 лева, представляващи разликата между действителния размер на вредите и изплатеното от ответника застрахователно обезщетение.

Предвид гореизложеното на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ и тъй като ищцата не била съгласна с размера на определеното й и изплатено застрахователно обезщетение, за същата възниквал правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за разликата между действително заплатеното от застрахователя и реално дължимото обезщетение, представляващо действителния размер на вредите съгласно чл.

2

386, ал. 2 от КЗ.

В исковата си молба ищцата конкретизира увредените детайли на процесния лек автомобил марка ***********, с година на производство 2008 г., тяхната степен и стойност, под формата на таблица, съобразно която общата стойност на ремонта на посочения л.а. възлиза на 12 541,10 лева.

По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 100 лева, предявен като частичен иск от сумата в размер от 12 541,10 лева, представляващи разликата между действителния размер на вредите и заплатеното й от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения и лек автомобил марка *********** в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2023 г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП – 03.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, проведено на 13.12.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.

1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск, като е увеличен размерът на същия на 2503,00 лева.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не релевира възражения по допустимостта на иска, но счита същият за неоснователен, както по основание, така и по размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между Т. Б. В. и ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, по силата на застрахователна полица № BG/30/122002208250, със срок на действие от 03.08.2022 г. до 02.08.2023 г., както и обстоятелството, че е извършен банков превод от него в полза на ищцата за сумата в размер на 576,25 лева.

Поддържа, че така определеното и изплатено от него обезщетение било справедливо и достатъчно, за да се приведе увредения л.а. в състоянието, в което се е намирал преди да настъпи пътния инцидент, без да са били налице каквито и да било козметични деформации.

Алтернативно, оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прекомерно и некореспондиращо със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС - труд, респ. материали и резервни части. Поддържа, че увреденото МПС можело да бъде отремонтирано на много по-ниска от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици.

Посочва, че понятието „средни пазарни цени“ не означавало „цени на официалния вносител“, а осреднените цени, определени на свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника.

На следващо място, ответникът твърди, че 15 - годишното МПС марка *********** не подлежало на гаранционно обслужване, съответно- отремонтирането му в официален сервиз не било резонно и икономически обосновано. Следователно, в случай на установяване на необходимост за доплащане на някаква сума, то тя следвало да се изчисли 3 по Методиката към Наредба № 24 от 8 март за задължителното застраховане по чл. 249 т.1 и 2 от КЗ, доколкото в процесната ситуация увреденото МПС не било ремонтирано и липсвали констатиращи ремонта му фактури.

Ответникът оспорва съдържанието на представената с исковата молба таблица, тъй като в нея степента на увреждане не кореспондирал с начина на ремонт, който бил скициран в съставения от служител на дружеството Опис-заключение.

В условията на евентуалност и при формиране на крайна сума за ремонтновъзстановителни дейности от 12 541,10 лева, ответникът поддържа, че същата би надхвърлила 70 % от действителната стойност на процесното МПС, поради което би била налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ.

Оспорва се и акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. В условията на евентуалност и при уважаване на главния иск, следвало да се съобрази началния момент, от който същата била дължима. Съобразно разпоредбата на чл.390, ал. 1 от КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, била представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Представянето пред застрахователя на доказателства за това имало значение за началния срок на забавата. Следователно, дължимостта на обезщетението по чл.405 от КЗ не била обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска (в този смисъл се сочат решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.). С оглед на това и доколкото вземането за лихва имала акцесорен характер спрямо главния дълг (в т. ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната лихва, следвало да се присъди считано от датата на представяне пред заслрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал. от КЗ. В настоящия случай, доказателства в тази насока не били депозирани.

С тези доводи ответникът моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, а в условията на евентуалност – за уважаването му в редуциран размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 853/26.05.2023 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 03.07.2023 г. се установява, че на посочената дата, около 15:00 ч., в ***********, до зеленчуковия пазар, в гр. Хасково се е състояло ПТП между лек автомобил марка ***********, управляван от Б. В., собственост на Т. В. и лек автомобил марка ***********, управляван и собствен на Н. М., при което последният е бил увреден. В двустранния констативен протокол за ПТП е отразено, че водачът на лек автомобил марка *********** признава вината си.

4

Не се спори между страните, а и се установява от представената справка от интернет страницата на Гаранционен Фонд и от застрахователна полица № BG/30/122002208250, че към датата на ПТП отговорността на виновния водач е била застрахована при ответника по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, тоест че гражданската отговорност на водача му е била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица BG/30/122002208250, със срок на действие от 03.08.2022 г. до 02.08.2023 г., валидна към датата на ПТП – 03.07.2023 г.

По делото са представени и Свидетелство за регистрация част II № *********** за л.а. „*********** ***********“ с рег. № *********** , според което същото е собственост на ищцата.

Ищцата е уведомила ответното дружество за претърпения инцидент още в деня на инцидента – 03.07.2023 г. като е предявила претенция за изплащане на обезщетение за щета по МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по полица № BG/30/122002208250. Вещо лице при ответното застрахователно дружество е извършило оглед на 03.07.2023 г. и на същата дата ответникът е съставил Опис-заключение по Полица № BG/30/122002208250, в което са отразени увредените детайли по лек автомобил „*********** ***********“ с рег. № ***********.