Решение № 617 от 22.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Капка Павлова като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно търговско дело № 20241001000591 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 72262/25.06.2024 г., подадена от „Тракия МТ Солар“ ЕООД, гр. София, бул. „Сливница“ № 9, с ЕИК:206181004 чрез адвокат М. П. – САК срещу решение № 769/30.05.2024 г., постановено по търг. дело № 1081/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № 20240522184704 срещу отказ рег. № 20240513195938/15.05.2024 г., постановен по заявление А4 вх. № 20240513195938 за вписване увеличаване на капитала на „Тракия МТ Солар“ ЕООД от 2 938 750 лева на 9 208 740 лева чрез трансформиране на извършени допълнителни парични вноски в дялове от капитала, които да бъдат поети от едноличния собственик „Уинслоу Солар 2022“ АД.

Жалбоподателят счита решението за неправилно – крайните изводи на съда били необосновани, неправилно бил приложен материалния закон и било допуснато отклонение от приложимата съдебна практика, поради което моли апелативния съд да го отмени.

Излага съображения, че правилно съдът приел от фактическа страна, че били формирани решения за извършване на допълнителни парични вноски; че същите били реално извършени и че настъпил падежът на задължението за връщане на вноските. Неправилно обаче приложил материалния закон и интерпретирал разясненията на ВКС относно допустимостта увеличение на капитал на ООД да се извърши за сметка на суми, внсени като допълнителни парични вноски, изразени в решение № 467/16.07.2004 г. по търг. дело № 1866/2003 г. на І-во т.о. на ВКС. При правилно прилагане на закона и практиката, съставът на СГС следвало да съобрази, че доколкото били налице доказателства за възникване на вземането по вноските (решения на ЕСК за 1 извършването им); доказателства за реалното им плащане (платежни документи) и при липсата на законова забрана за разпореждане с тези вземания, то липсвала законова пречка за извършване на увеличаването чрез плащанията, направени от едноличния собственик на капитала по допълнителни парични вноски. Касаело се за парични плащания, т.е. за парична вноска – по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ на оценка подлежали единствено непаричните вноски, поради което не би следвало за парични плащания по допълнителни парични вноски да се прилагал особения ред за апорта на непарични вноски. Съгласно ТЗ в правомощията на едноличния собственик на капитала било да определи начина на погасяване на допълнителните вноски. Доколкото не съществувала законова забрана вземането по допълнителни парични вноски да бъде погасено чрез придобиване на дялове в капитала. Погасяването на вземането на допълнителните парични вноски чрез даване вместо изпълнение (datio in solutum) - погасяване на дълга към ЕСК срещу поемане на новоиздадени дялове от капитала на дружеството - било в интерес на дружеството, чийто капитал се увеличавал: погасявало се негово изискуемо задължение; намалявали се пасивите; увеличавало се имуществото, с което едноличният собственик на капитала отговарял спрямо кредиторите на дружеството. В тази връзка неправилни били изводите на съда, че могло да се окаже, че паричната вноска имала друга стойност, различна от номиналната или че увеличение срещу направените допълнителни вноски би застрашило интереса на кредиторите на дружеството – напротив, задлъжнялостта се намалявала и дружеството би било по-стабилно финансово.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията чрез юр.к. И. И. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от вписванията в търговския регистър по партидата на „Тракия МТ Солар“ ЕООД се установява, че Агенция по вписванията – Търговски регистър е сезирана със заявление А4 вх. № 20240513195938, подадено от адвокат М. П. – САК с изрично пълномощно от управителя на „Тракия МТ Солар“ ЕООД Я. С. М. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно: вписване увеличаване на капитала на „Тракия МТ Солар“ ЕООД от 2 938 750 лева на 9 208 740 лева чрез трансформиране на извършени допълнителни парични вноски в дялове от капитала, които да бъдат поети от едноличния собственик „Уинслоу Солар 2022“ АД.

Видно от приложения към заявлението протокол от 25.04.2024 г. съвета на директорите на „Уинслоу Солар 2022“ АД е взел решение с извършените допълнителни парични вноски в полза на „Тракия МТ Солар“ ЕООД, които не били погасени към 31.12.2023 г. и възлизали на общо 6 269 993.68 лева да бъде увеличен капитала на последното, като с новоемитираните дялове се погаси задължението за връщане на допълнителните вноски.

По заявлението е постановен процесният отказ № 20240513195938/15.05.2024 г. като 2 длъжностното лице по регистрация е изложило съображения, че допълнителната парична вноска представлявала вътрешен източник за финансиране на дружеството, поради което решението на ОС на съдружниците/едноличния собственик на капитала за извършването й не се отразявало в търговския регистър и в капитала на дружеството - аргумент от чл. 134, ал. 3 ТЗ. По правната си същност допълнителната парична вноска представлявала заем, даден от съдружника на дружеството, респективно – вземане на съдружника от дружеството. Срещу направената допълнителна парична вноска, съдружникът придобивал право на вземане към дружеството за сумата на вноската. За целите на увеличаването на капитала, съдружникът се задължавал да извърши вноска, била тя парична или непарична включително като апортира вземането си към дружеството за направената допълнителна парична вноска, но в този случай, следвало да бъдат спазени изискванията на чл. 72 и чл. 73 ТЗ – да се извърши оценка на вземането на съдружника/едноличния собственик, вноската да се опише в учредителния акт и да се заяви за вписване в търговския регистър, които изисквания не били изпълнени. С оглед неприложимостта на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице постановило обжалвания отказ за вписване на заявеното увеличаване на капитала по партидата на „Тракия МТ Солар“ ЕООД.

За да постанови решението си, с което е оставил без уважение жалбата на „Тракия МТ Солар“ ЕООД срещу така постановения отказ, градският съд, позовавайки се на разясненията по решение № 467/16.07.2004 г. по търг. дело № 1866/2003 г. на І-во т.о. на ВКС, е приел, че увеличаването на капитала за сметка на допълнителните парични вноски било напълно допустимо, но тъй като в случая увеличението не било станало за сметка на имущество на „Тракия МТ Солар“ ЕООД над вписания капитал (неразпределена печалба), а чрез записване на нови дялове от „Уинслоу Солар 2022“ АД срещу вземането му за връщане на допълнителните парични вноски, което само по себе си представлявало непарична вноска (субективно материално право на вземане), то спазването на процедурата по чл. 72 ТЗ било наложително, която процедура обаче не била спазена, в каквато връзка и съдът не следвало да дава указания за представяне на доказателства за изпълнението й, доколкото в жалбата се оспорвало приложението на чл. 72 ТЗ.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на градския съд като правилни, обосновани и законосъобразни, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ препраща изцяло към тях, а с оглед доводите по жалбата на „Тракия МТ Солар“ ЕООД отбелязва и следното:

Няма спор, с оглед и разясненията на ВКС по негово решение № 467/16.07.2004 г. по гр. дело № 1866/2003 г. на І-во т.о., че увеличаването на капитала за сметка на допълнителните парични вноски е напълно допустимо. В случая обаче следва да се има предвид, че увеличението не е за сметка на имущество на „Тракия МТ Солар“ ЕООД над вписания капитал (неразпределена печалба), а чрез записване на нови дялове от „Уинслоу Солар 2022“ АД срещу вземането му за връщане на допълнителните парични вноски, поради което е необходимо спазване на процедурата по чл. 72 ТЗ. Това е така, тъй като срещу новите дялове „Уинслоу солар 2022” АД не извършва плащане, а внася свое вземане, което макар да има за предмет конкретна парична сума само по себе си представлява непарична вноска (субективно материално право на вземане) и чл. 72 ТЗ е приложим. Правото на вземане има пазарна оценка и е възможно тя да не съответства на размера му, тъй като зависи от платежоспособността на задълженото лице. Затова е необходимо това право на вземане срещу което се записват новите дялове да бъде оценено от три вещи лица, съответно в устройствения акт да се съдържа описание на непаричната вноска, оценката, основанието на внесеното право на вземане (за връщане на извършени допълнителни парични вноски). В 3 настоящата хипотеза тези изисквания не са спазени и доколкото в жалбата се оспорва приложението на чл. 72 ТЗ не е необходимо съдът да указва представянето на доказателства в изпълнение на посочената процедура.

По тези съображения, доводите по жалбата на „Тракия МТ Солар“ ЕООД са неоснователни и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не следва да се присъждат разноски на Агенция по вписванията, тъй като съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на разноски в това производство (определения: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор, а производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и по правилото на чл. 541 ГПК разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София РЕШИ:

Потвърждава решение № 769/30.05.2024 г., постановено по търг. дело № 1081/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4