Решение № 14456 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14456 гр. С., 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110108778 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК *********, против Ж. Л. Т., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 244204. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2093,98 лева главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 346,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 26.09.2023 г., както и суми за дялово разпределение, от които 30,40 лв. главница за периода от 01.12.2020г. – 30.04.2022 г., и сумата от 6,80 лв. лихва за периода от 15.02.2021г. – 26.09.2023г., вкл. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 20.10.2023 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 57 822/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК относно дължимостта на претендираните суми са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С 1 оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „/фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Ж. Л. Т., ЕГН **********, дължи на /фирма/ сумата в размер на 2093,98 лева главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 346,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 26.09.2023 г., както и суми за дялово разпределение, от които 30,40 лв. главница за периода от 01.12.2020г. – 30.04.2022 г., и сумата от 6, 80 лв. лихва за периода от 15.02.2021г. – 26.09.2023г., вкл. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 20.10.2023 г. до окончателното им изплащане.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в срок отговор от ответника.

Третото лице – помагач „/фирма/ изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище № 53 от 27.05.1986 г., том XIII, нот. дело 2453/86 г. се установява, че М.И.А. е придобила право на собственост върху апартамент № 171, находящ се в гр. С., /адрес/. От представената справка от ГИС-С. се установява, че посоченият адрес в момента се намира в ж.к. *********.

От представеното удостоверение за наследници на М.И.А., починала на 14.01.2009 г., се установява, че нейн единствен наследник е дъщеря – Ж. Л. Т. – ответник по настоящото дело. Следователно тя е станала собственик на процесния апартамент на основание наследствено правоприемство.

Прието по делото е и заявление-декларация от Ж. Л. Т. от 04.03.2015 г., с което изразява желание партидата на процесния топлоснабден имот да бъде променена на нейно име.

Представен е Протокол от 26.08.2002 година от Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищна сграда бл. 146 в ж.к. *********, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с /фирма/ и „/фирма/ от името на етажната собственост за предоставяне на услугата топлинно счетоводство и е предоставен списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

От Договор № 3198/29.08.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. *********, бл. 146, е възложено на „/фирма/ да достави и монтира термостатни вентили и термостатни разпределители за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на „/фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи фактури за процесния апартамент, съдържащи изравнителни сметки за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., както и справка, издадена от ищеца за дължими суми от ответника за периода 12.2020 г. – 07.2022 г.

2

Представени са от третото лице-помагач индивидуални справки за дялово разпределение за имота, както и документи за годишен отчет за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от /фирма/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., публикувани във вестник *********.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът, като прецени изложените от страните фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ ищецът следва да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на лихвата за забава възлиза на претендираната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответникът не излага конкретни възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на /фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не се установява ответникът да е предложил, нито договорил специални условия с топлопреносното предприятие.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 3 монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1, 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и отказ от присъединяване следва да е квалифицирано.

В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.