Решение № 1185 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505841 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2686 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 27568/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено, че К. А. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2138,17 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2018 г. до м. 04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, мезонет № 3,, с абонатен номер 174559; сумата 387,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г.; сумата 14,90 лева – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70894/2021 г. на СРС.

Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия над уважения размер от 2138,17 лв. до пълния предявен размер от 2323,60 лв. и за периода от м.05.2018 до м.07.2018 г. вкл. като погасени по давност; за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 387,47 лв. до пълния 1 предявен размер от 407,45 лв., както и за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,60 лв. за периода от 312.2018 г. до 26.11.2021 г.

Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението в частите, с които предявените искове са уважени, е обжалвано от ответника К. И. като неправилно, необсновано и постановено при съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Оспорва се извода на съда за наличие на валидна облигационна връзка между страните в процесния период по доставка на топлинна енергия. Изтъква се, че от представените писмено доказателства било видно, че ответницата не е абонат на „Топлофикация София” ЕАД и няма подписан писмен договор с „Техем Сървисис” ЕООД. Установено било, че ответницата е вещен ползвател на имота, но собственикът на този имот е поискал откриване на партида на негово име, като такава партида е била открита и всички изравнителни сметки са били издадени на негово име. С оглед на това и съобразно т.1 от ТР № 2/17.05.2108 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК, жалбоподателката счита, че тя не е потребител на топлинна енергия и не е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, а такъв е собственикът на имота, който е подал молба за откриване на партида на негово име и владее имота. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило искове за признаване за установено, че К. А. И. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70894/2021 г. на СРС, както следва: сумата 2323,60 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „******* аб. № 174559, за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата 407,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г., сумата 14,90 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., сумата 2,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 26.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, както и че ищцовото дружество е доставяло в горепосочения имот топлинна енергия в периода от м. 05.2018 г. до м.

04.2020 г., но ответницата не е заплатил астойността на доставената топлинна енергия, 2 както и цената на услугата дялово разпределение, извършвана от лице по чл. 139 от ЗЕ в периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г. За посочените суми ведно с претендираните обезщетения за забава ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 70894/2021 г. на СРС заявлението било изцяло уважено и искът за установяване съществуването на вземанията по заповедта бил предявен в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК.

С подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата оспорва изцяло предявените искове. Излага възражение, че между нея и ищеца не е налице облигационна връзка, свързана с предоставяне на претендираната топлинна услуга.

Твърди, че с нот. акт № 168, т. 1, рег. № 2226, дело № 163/1999 г. тя и О.И. са дарили процесния апартамент на сина им А.И.. Сочи, че с молба-декларация от 30.11.1999 г. приобретателят А.И. е поискал откриването на партида при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот, каквато партида е открита на негово име. От счетоводното откриване на партидата на името на абоната А.И. се установявало писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между ищеца и А.И.. Ответницата изтъква, че при наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и трето лице, каквото е А.И., е без значение, че ответникът К. И. е била титуляр на вещно право на ползване върху имота. Поддържа, че основанието за облигационната обвързаност на ищеца и третото лице А.И. не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С оглед на това счита, че през процесния период единствено А.И. е страна по облигационното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот.

Излага и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем сървисис” ООД, което заявява становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случая се установява от представения нотариален акт № 168/26.11.1999 г., че процесният недвижим имот е бил прехвърлен от ответницата К. И. и съпруга й О.И. на техния син А.О. И. чрез дарение, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота.

По делото е приета молба-декларация вх. № 7980/30.11.1999 г. от А.О. И. до „Топлофикация София” ЕАД с искане да бъде открита партида на негово име за процесния апартамент, който ползва за собствени жилищни нужди, като е посочил, че само той е ползвател на имота. Така представената молба-декларация не е оспорена от ищеца. Върху молбата има отразяване на новия абонатен номер за имота – 174559.

Установено е от заключението на СТЕ и от представените от „Техем сървисис” ЕООД индивидуални справки и протоколи за отчет, че клиент с абонатен номер 174559 е А.О.

И..

При тези данни – наличие на вещно право на ползване върху имота и направено от собственика искане до топлопреносното дружество за откриване на индивидуална партида за имота на негово име, респ. откриването на такава партида от топлопреносното дружество на негово име, и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че клиент на топлинна енергия е собственикът А.И.. Ответницата е носител на вещното право на ползване на имота, но собственикът му А.И. е този, който ползва имота с нейно съгласие и е отправил 4 изрично искане до топлопреносното дружество за откриване на индивидуална партида за имота на негово име, декларирайки, че ще ползва същия за свои жилищни нужди. С подаването на молбата-декларация и откриването от дружеството на партида на името на А.И. между тях е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за този имот и последният дължи заплащането й.

С оглед на горното ответницата не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, поради което същите са неоснователни.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваната част от първоинстанционното решение следва да бъде отменена и постановено отхвърляне на исковете в тези им части.

С оглед отхвърлянето на исковете първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивницата искане за разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да й заплати разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2686 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 27568/2022 г. на Софийски районен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ, с които е признато за установено, че К. А. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2138,17 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2018 г. до м. 04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, мезонет № 3, с абонатен номер 174559; сумата 387,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г.; сумата 14,90 лева – цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70894/2021 г. на СРС, както и в частта, с която К. А. И. и осъдена за разноски, И ВМЕСТО ТОВА 5