Решение № 1570 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1570 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110202275 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на Д. П. К., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 24-4332-012683/06.06.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП .

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Жалбоподателката твърди, че не е конкретизирано в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението. Не било конкретизирано в коя от законово изброените категории попада автомобилът.

Не била посочена правната квалификация по отношение на отнетите контролни точки. Според жалбоподателят е налице приложението на маловажен случай. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество развива доводи, идентични с тези, съдържащи се в първоначалната жалба.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. От същата са депозирани писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 25.05.2024 г. около 15: 10 часа жалбоподателят К. управлявал лек автомобил ,,***'' с рег. номер ,,***'',,***''А, собственост на С. П.а с ЕГН ********** в град София по бул. Христофор Колумб с посока на движение от бул. Цветан Лазаров към бул. Цариградско шосе бил спрян за проверка от служителите на ОПП СДВР И. Т. и М. Х., които установили, че по време на движение водачът не използва и не е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобилът. На водача бил съставен АУАН за констатираното нарушение.

Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и 1 правна квалификация на нарушението било издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-012683/06.06.2024 г., от Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з1632/02.12.2021 г., с което на Д. П. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДвП –глоба в размер на 50 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. и Х., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Т. доколкото същите са подробни, хармонични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с показанията на свидетеля Х.. От тях се извежда по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка. Свидетелите добросъвестно възпроизвежда лични възприятия, категорични са в обстоятелството, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение.

Поради тези съображения съдът намери нарушеното за доказано.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че не е допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН, каквото правомощие им дава и изрично чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник сектор към СДВР ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в рамките на предвиденото в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, според който наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. ". Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.

7, предл. 1 е предвидил наказание за виновните лица в абсолютен размер – "глоба" в размер на 50 лева.

Съдът намира, че свидетелите категорично заявиха обстоятелството, че жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е достатъчно доказателство за извършеното нарушение. Ето защо за съда то е доказано от 2 обективна страна, а наложеното за него наказание е законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от законодателя и съдът няма право да ревизира същото.

От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, по време на движение, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.

АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Съдът не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от обективната съставомерност на нарушението са намерили своето отражение в АУАН и НП, включително датата и мястото на нарушението, кое е привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, за какво нарушение, описано фактически.

Съдът не споделя довода за недостатъчна конкретизация на мястото на нарушението. В АУАН и НП е посочено като място на нарушението конкретен град, посока на движение, булеварди и улици. Вярно е, че не е посочен номера на улицата, а е посочено „,,***''“, но свидетелите в съдебно заседание посочват, че това е фабрика за лагери и, че друго на това място не се намира.

Ето защо, съдът намира, че така както е описано е достатъчно за да може жалбоподателят да разбере в какво е обвинен.

Не може да се сподели и възражението, че не било посочено към коя категория спада МПС, с което е извършено нарушението, доколкото в АУАН и НП става ясно, че се касае за лек автомобил /не със съкращение, както твърди жалбоподателят/.

Във връзка с оплакването за отнети 10 броя контролни точки следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на вътрешните работи правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от 17.12.2012 г.) да определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба , отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отнемането на точките е последица именно от влязло в сила наказателно постановление. Броят на контролните точки, които се отнемат е определен конкретно за отделните видове нарушения на правилата, установени със ЗДвП. Самите контролни точки и отнемането им не представляват административно наказание, нито принудителна административна мярка, а имат отчетно – статистическа функция за извършените от водача нарушения, по които има влязло в сила наказателно постановление. Евентуалните грешки при фактическото посочване в даденото НП на броя на отнетите контролни точки подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки не подлежи на проверка по реда на ЗАНН. Така в Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 138/2014 г.

Не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на атакуваното постановление, обстоятелството, че не е коментирано от АНО дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая съдът дължи произнасяне и по този въпрос, като обаче по конкретното дело не се констатират предпоставките за приложение на тази разпоредба. В случая 3 нарушението с нищо не се различава от този вид нарушения, същото касае безопасността на водача и на пътниците и непоставянето на обезопасителен колан засяга обществените отношения в степен, налагаща понасяне и на административнонаказателна санкция.

Движението с

МПС без обезопасителен колан застрашава живота и здравето на пътниците и водача и в случая единствено налагането на наказание би постигнало целите на чл. 12 от ЗАНН – специална и генерална превенция. Не се сочат никакви обстоятелства, които да навеждат на извод на ниска обществена опасност на деянието.

Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер от 66, 47 евро /130 лева/ с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 244332-012683/06.06.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Д. П. К., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 66, 47 евро /130 лв./ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4