Решение № 12445 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12445 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110117931 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу Р. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 1508.81лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2022г. – м.07.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 271.66лв.

– мораторна лихва за периода 01.05.2021г. – 24.03.2025г., 67.02лв. – дялово разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 14.18лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2022г. – 24.03.2025г.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния апартамент има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава исковите претенции и твърди, че претендираните суми са заплатени, като представя и доказателства в тази насока.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и 1 закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С молба от 02.06.2024г. /л.62/ ищцовото дружество сочи, че всички суми, предмет на исковите претенции са платени, като се претендират единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. Плащането на сумите намира опора в приложеното на л. 42 по делото платежно нареждане.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД, поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца разноски в размер 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу Р. Ф. Х., роден на 05.12.1954г., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 1508.81лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия, до обект с абонатен № 37****, представляващ ап. „Г“, находящ се в /адрес/, за периода м.09.2022г. – м.07.2024г., 271.66лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2021г. – 24.03.2025г., 67.02лв. – дялово разпределение за периода м.07.2022г. – м.04.2024г. и 14.18лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2022г. – 24.03.2025г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Р. Ф. Х., роден на 05.12.1954г., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100.00лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2