Решение № 67 от 12.07.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 145/2021
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 12.07.2021
- В сила
- 30.07.2021
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175,ал.1,т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Ловеч , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20214310200145 по описа за 2021 година С наказателно постановление № 20-0906-001280/06.01.2021 г. на Николай Васков Недялков, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева на Д. Ц. Б., ЕГН:**********, за това, че на 29.12.2020 г. в 13:25 часа в гр.Ловеч, на бул.»България» до входа на бившата казарма, с посока на движение към центъра, управлява ***** с рег.№ *****, собственост на Ц.Д. Б., ЕГН: ********, като не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР от униформен служител на МВР и не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, с което е извършил: 1.Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и 2.Водач на МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 6 контролни точки на водача.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.
Ц. Б., който го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно и 1 неправилно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42, т.4 и 5 от ЗАНН, чл.43 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, които са нарушили правото му на защита, като излага подробни съображения. Твърди, че не е извършил твърдяното нарушение по чл.103 от ЗДвП, както и че НП не съдържа никакви аргументи относно размерите на санкциите и моли съда да отмени НП или ако не приеме изложените доводи, да приеме, че се касае за маловажен случай.
В с.з.жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – сектор ПП при ОД на МВР- Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на разпитаните свидетели С.Д. и Г.Г., от становището на жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.12.2020 г. бил съставен Акт № 341758 за установяване на административно нарушение от св. С.Д., в присъствие на св.Г.Г. срещу Д. Ц.
Б., за това, че на 29.12.2020 г. в 13:25 часа в гр.Ловеч, на бул.»България» до входа на бившата казарма, с посока на движение към центъра, управлява ***** с рег.№ *****, собственост на Ц.Д. Б., ЕГН: ********, като не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР от униформен служител на МВР и не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, с което е извършил: 1.Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и 2.Водач на МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения, като е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свидетел – Ц.И.Й.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от представената по делото заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на Вътрешните работи.
2
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат отразените в акта констатации, като дават подробни обяснения за извършената проверка и констатираното нарушение.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при изяснена фактическа обстановка, съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са налице безспорни доказателства за извършените нарушения и виновно поведение от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на МПС при подаден сигнал от контролен орган да спрат в най-дясната част на платното за движение или на указаното от органа място и да изпълняват неговите указания. Съответно санкцията за неговото неизпълнение е отразена в чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП. Видно от цитираната разпоредба изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подадения сигнал да е ясен и да е възприет от водача и същият да не е спрял, бездействие обективиращо, че не е изпълнил нареждането на контролния орган. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на контролните органи е бил подаден ясен сигнал за спиране на автомобила, като св.Д. е бил извън патрулния автомобил, на разстояние няколко метра от автомобила на жалбоподателя, когато е подал сигнал за спиране със стоп палка, тъй като е възприел, че водача на автомобила е без обезопасителен колан. Безспорно се установява от разпита на св.Д. и обстоятелството, че жалбоподателят е възприел сигнала за спиране, тъй като когато е видял стоп палката е обърнал главата си на другата страна, като дори е направил опит да тръгне в друга посока - на дясно, а не към центъра, но тъй вече се е пристроил в лявата пътна лента, а в дясната е имало друг автомобил не успял и е продължил движението си посока центъра. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че жалбоподателят след подадения му сигнал за спиране е минал е покрай полицейските служители и е продължил движението си, което е станало причина да го последват с патрулния автомобил със светлинен и звуков сигнал, с цел да го спрат и да извършат проверка, като поради интензивното движение са успели да го спрат пред военния клуб. Показанията на св.Д. и Г., както и представените писмени доказателства по един безспорен и категоричен начин обосновават извода, че 3 жалбоподателят е бил водач на посочения автомобил, като по време на движение не е използвал обезопасителен колан и не се е подчинил на подадения му сигнал за спиране, подаден по надлежния ред със стоп – палка по образец от униформен служител на МВР, т.е. че е извършил нарушенията, за които е санкциониран. Ето защо съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са изяснени всички обстоятелства, касаещи елементите на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя. В случая събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин опровергават тезата на жалбоподателя, че не е спрял за проверка, тъй като не му е подаван сигнал за спиране.
Съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения. На първо място неоснователно е възражението за това, че след съставяне на АУАН същият не е бил предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише и че не му е връчен екземпляр от същия. Видно от съставения АУАН и от свидетелските показания, АУАН е бил предявен на нарушителя, но същият е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на свидетел, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН. В АУАН изрично е отразено, че нарушителят отказва да подпише акта и да попълни разписка за неговото връчване. Поради изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателят за допуснати нарушения при съставяне и връчване на акта, след като същият сам се е отказал от правото си да се запознае със съдържанието на акта, да го подпише и да получи препис от него.
Съдът не споделя и останалите възражения, касаещи липса на описание на нарушенията и посочване на законовите разпоредби, които са нарушени, тъй като видно от АУАН и НП е направено пълно, точно и ясно описание на нарушенията, посочени са дата и място на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, като е налице идентичност между описание на нарушенията и дадената им правна квалификация.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция приема, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.103 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП, правилна е и правната квалификация на двете нарушения и основанието за налагане на санкциите. Относно размера на наложените 4 наказания, тъй като в конкретния случай и за двете нарушения са наложени минималните наказания, предвидени в закона, то не е необходимо излагане на аргументи от страна на наказващия орган. Такива се изискват само когато наказанието е определено в по-висок от минималния размер. Поради изложеното е неоснователно възражението за нарушение на чл.27 от ЗАНН, както и това за явна несправедливост на наложените наказания. Колкото до искането на жалбоподателя да се приеме, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, то също е неоснователно както с оглед данните за извършени нарушения по ЗДвП от жалбоподателя, за което свидетелства представената справка за нарушител, така и поради това, че не са налице многобройни или смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Такива обстоятелства не се и сочат от жалбоподателя.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
П О ТВЪ РЖ ДА ВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906001280/06.01.2021 г. на Николай Васков Недялков , Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № I-з-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки на Д. Ц. Б., ЕГН:**********, за нарушения на чл.103 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6