Определение № 21 от 29.03.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Варна , 26.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица А. Тончева

Десислава С. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица А. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600100 по описа за 2021 година при произнасянето си взе предвид:

Производството по Глава двадесет и втора от НПК е инициирано с частна жалба на осъдения С.П. срещу определение по ЧНД №196/2021 година, с което състав на Окръжен съд-Варна не е уважил молбата му за условно предсрочно освобождаване. Оспорва се обосноваността и законосъобразността на акта. С доводи за полагане на труд от 05.12.2019 година, за своевременно връщане в МЛС при прекъсване на наказанието, за смекчаване на режима, награждаване и осъзнаване на грешката, жалбоподателят твърди, че е изпълнил фактическия състав на института по чл.70 от НК и затова желае отмяна на обжалваното определение и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието по ЧНД №1437/2019 година по описа на Окръжен съд-Варна.

Настоящият въззивен състав, прие частната жалба за допустима, но по същество за неоснователна.

С атакуваното определение законът е приложен правилно, т.к. не е налице факултативният критерий за постановяване на УПО по отношение на л.св.С.П..

Доказателствените източници по чл.439а от НПК, сочат следното:

Л.св.С.П. изтърпява наказание от две години и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, наложено му с вл.с. на 11.02.2020 година определение по ЧНД №1437/2019 година по описа на Окръжен съд-Варна, за реална еднородна съвкупност от две престъпления по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 от НК, за които деецът е осъден с влезли в сила актове по НОХД №№1261/2019 година и 1392/2019 година по описа на Окръжен съд-Варна.

Наказанието е с начало от 25.11.2019 година и съобразно справка (л.24 от ЧНД) към настоящия момент обективният критерий по чл.70, ал.1, 1 от НК е изпълнен.

В началото на наказанието и в съответствие с чл.154, ал.1 от ЗИНЗС е проведена диагностика на рисковете при л.св.П.. Същите са отразени в доклад по чл.154, ал.2 от ЗИНЗС, който доказва дефицити у осъдения по отношение на осъзнаване на правонарушението, начин на живот и обкръжение, както и умения за мислене.

1

Чрез доклад по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС от 02.06.2020 година става ясно, че л.св.С.П. показва желание и силна мотивация за промяна на криминогенните си нагласи, отчита допуснатите грешки. Тези положителни прояви са послужили за замяна на режима на л.св.П. от строг в общ (заповед №21/15.09.2020 година на началника на Затвора-Варна ).

Текущ доклад от 27.01.2021 година отчита незначителна корекция в отношението на осъдения към правонарушението, съпътствана от стремеж за самооневиняване и омаловажаване на личната роля в противоправността. Все още усвоените негативни механизми в общността са актуални, което предполага лесна податливост на П. към тяхната провокация. Не се констатира съществен напредък и в останалите две дефицитни зони начин на живот и обкръжение, както и умения за мислене, като проявите на лишения от свобода в течение на индивидуалната социално-възпитателна работа се третират като повърхностни и незасегнали склонността да търси бързи решения за удовлетворяване на потребностите си, без задълбочен анализ на житейските ситуации и умението за извеждане на алтернативи.

Становището на въззивния състав е, че горепосочените писмени доказателства не оставят място за съмнение от необходимостта за продължаване на социалната работа и възпитателна дейност с осъдения, т.к. дефицитните зони не са отработени, не е затвърдена нагласата за законосъобразен начин на живот. В пряка връзка с този извод е индивидуалният план по чл.156 от ЗИНЗС (л.12 от ЧНД), съдържащ редица целенасочени мероприятия за личната корекция на С.П., които директно доказват потребността от продължаване на социално-възпитателна работа, за да се постигне индивидуалната цел на наказанието.

В положителен план се възприемат петте награди и полагането на труд от осъдения с начало 06.12.2019 година. Писмени доклади в досието доказват, че той е отговорен към поставените задачи, отличава се с добра дисциплина и изпълнителност. Обстоятелствата имат отношение към чл.66 от ЗИНЗС, в частност оценката по чл.154, ал.1 от ЗИНЗС (л.10 ЧНД) доказва, че л.св.П. постъпва с отработен трудов ресурс в затвора.

В обобщение, доказателствата по делото обосновават извод за текущ процес на поправяне у л.св.П., проследим през спазването на режимните изисквания, законосъобразно поведение в пенитенциарна среда и известен напредък по факторите, провокиращи противоправно поведение. Този процес, както мотивирано е посочила проверяваната инстанция, има пряко отношение към прогресивната система при изпълнение на наказанието, все още актуална, поради липсата на категорични доказателства за завършено превъзпитание на лишения от свобода. Превъзпитанието е пряка цел на наказанието, постига се чрез преизграждане на личността посредством разграждане на съществени негативни характеристики и замяната им с позитивни такива. Обсъдените по-горе текущи доклади в убедителна степен сочат, че този процес не е завършен, а последният годишен план на присъдата предвижда конкретни мероприятия за укрепване на индивидуалната автономия (мислене и нагласи) на осъденото лице.

Всички положителни характеристики, на които се позовава жалбоподателят в частната си жалба (полагане на труд, награждаване, изменение на режима), се обхващат от системата по чл.66 от ЗИНЗС, но все още са недостатъчни да утвърдят с категоричност факултативния критерий по чл.70 от НК. Извън тях, връщането в предвидения срок при прекъсване на наказанието е задължение на лицето, неизпълнението на което би го постави в ситуация на извършителство на престъпление от общ характер по чл.297 от НК.

Недоказаната в убедителна степен готовност за законосъобразен живот, неминуемо води до извод, че реинтеграцията в настоящия момент ще се яви преждевременна.

С оглед изложеното, въззивният състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №№196/2021 година, с което състав на Окръжен съд-Варна не е уважил молбата на л.св.С. П. П. за условното му предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3