Решение № 389 от 04.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000440 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Б.и.“ АД срещу Решение № 49/ 10.06.2024 г. по т. д. № 38/ 2023 г. на ОС – Хасково в частта, в която е осъден да заплати Д. М. Г. обезщетение за неимуществени вреди от претърпяното на 25.04.2021 г. ПТП над сумата от 5000 лв., както и мораторна лихва за периода 29.12.2021 г. до 29.03.2023 г. над сумата от 666. 07 лв.

Жалбоподателят е останал несъгласен с определения от окръжния съд размер на обезщетението за неимуществени от 18 000 лв., като счита същия за твърде завишен. Излага доводи, че с оглед претърпените увреждания, които са леки по характер, справедливия размер на обезщетението следва да се определи на 5000 лв. Предвид изложеното иска да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск за неимуществени вреди над сумата от 5000 лв., а искът за законни лихви – над сумата от 666. 07 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца Д. М. Г., който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и иска да се остави 1 без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Д. М. Г. е предявил против ЗД „Б.и.“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за сумата от 25 425. 40 лв., от които 25 000 лв. за неимуществени вреди и 425. 40 лв. за имуществени, както и иск по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ за лихви за забава в размер на 3 166. 66 лв.

Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 5 000 лв., а претенцията за имуществени вреди – изцяло за сумата от 425. 40 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, поради което по отношение на предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното ПТП вреди е налице сила на пресъдено нещо. Висящността на производството е запазена само по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди над уважената част.

Оплакванията във въззивната жалба касаят единствено определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, както се навеждат доводи, че с оглед получените увреждания същото е твърде завишено. Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо състояние на пострадалия.

В случая, видно от приетата съдебномедицинска експертиза, ищецът Д.

2

М. Г. в резултат на процесното ПТП е получил разкъсно - контузна рана на главата, контузия на врата - болка и преходно изтръпване на ръцете. Вещото лице сочи, че посочените травми не са причинили затруднение в осъществяване на присъщите функции на организма, включително и на двигателната функция. Раната на главата представлявала нарушаване на анатомичната цялост на кожата в описания участък. Болките във врата и споделеното преходно изтръпване на ръцете не е било съпроводено от затруднение в движението на ръцете и врата. При направеното ЕМГ изследване във връзка с оплаквания от изтръпване на ръцете е установена редукция/отслабване на електропроводимостта на нервните коренчета на нивото на 5-6 шиен сегмент на гръбначния мозък. Тези оплакванията според вещото лице са последица от дегенеративни промени в структурата на гръбнака и нямат отношение към автомобилната травма от 25.04.2021 г., като травмата е провокирала преходни оплаквания от болки във врата и чувство на изтръпване на ръцете, без обективно установими промени в неврологичния статус и двигателната дейност. Вследствие от раната на главата, обработена хирургически и зашита с хирургични конци, е налице белег на кожата. Според експертизата към датата на изготвяне на заключението не се откриват усложнения, които да се дължат на травмата от 25.04.2021 г. Срокът за възстановяване от травмата около 20 дни. Дисковите хернии и спондилозните изменения в шийния отдел на гръбнака, установени с КТ изследване още на 05.05.2021 г., са възникнали преди пътния инцидент на 25.04.2021 г. и имат дегенеративен характер, като нямат връзка с автомобилната травма.

Автомобилната травма на фона на вече съществуващите дегенеративни промени е провокирала чувството на болка във врата и изтръпването на ръцете, което е дало повод да се извърши изследването, което установява наличието на вече съществуващите дегенеративни промени.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че процесният инцидент е провокирал оплаквания, които са свързани със заболяването от дискова херния, но до този момент не са имали отчетливо проявление. От проведеното ЕМГ изследване е установена нарушена проводимост на сетивния неврон, довело до чувство на тръпнене на ръцете, което влошава качеството на живот на ищеца. Посоченото оплакване е вследствие на контузията на врата, която е засегнала шийните прешлени на ниво С5 – С6. Вещото лице сочи, че не може да се фиксира срок за възстановяването им.

3

За установяване на претърпените болки и страдания от страна на ищеца като свидетел е разпитана съпругата му Й.А. Г.а. Сочи, че след инцидента съпругът й бил в болницата 5 нощи. Изпитвал болки и бил с огромна рана на челото. Няколко нощи не спал. Имал изтръпване в крайниците, като болките му продължавали и досега и вземал болкоуспокояващи. Лекарите казали, че от удара, който бил камшичен, получил прискрипан нерв и дискова херния. От катастрофата на главата имал голям белег на челото, от който продължавал да изпитва неудобство. Белегът все още не бил заличен, като бил около 6 - 7 см.

Имал и болки в главата и изтръпвания. Периодично ходел на кинезитерапевт, защото постоянно имал болки в краката и ръцете. Не можел стой седнал продължително време, тъй като от удара нерва му се прищипвал и затова на работното му място му направили право бюро, за да работи прав. Промяна имала и във психическото състояние. След инцидента станал нервен, не бил спокоен както преди. Музиката и шумните места го изнервяли, като му пречела и светлината. Емоционално не бил стабилен. Притеснявал се от белега, който го потискал, като при всяко поглеждане в огледалото си спомнял преживяното.

При така установените факти настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 18 000 лв. е съобразено с характера, тежестта, броя на получените телесни увреждания, степента и срока на възстановяване. Действително травмата на главата, изразяваща се в нарушаване анатомичната цялост на кожата, не е тежка по характер, тъй като не е застрашила живота на ищеца, но следва да се отчете, че вследствие на проведената хирургична интервенция е останал белег в лявата половина на челото с линейна форма и дължина от 5 см., който несъмнено действа подтискащо както с оглед неговия загрозяващ ефект, но така също и като неприятен спомен от станалото тежко пътнотранспортно произшествие. Вярно е, че според съдебномедицинската експертиза дегенеративните промени в структурата на гръбнака (дискова херния и споднилозни изменения в шийния отдел на гръбнака) на ищеца са с давност отпреди пътното произшествие, но също така се установи наличието на пряка причинна връзка между болките във врата, изтръпването на ръцете и пътният инцидент. В тази насока са констатациите в експертизата и устните разяснения на вещото лице, че посочените оплаквания са следствие на установената редукция/ отслабване електропроводимостта на нервните 4 коренчета на нивото на 5 – 6 шиен сегмент на гръбначния мозък, която е резултат от претърпяната шийна травма от удара на главата на ищеца в предното стъкло. Според експерта болките във врата и изтръпването на ръцете все още не са отзвучали напълно. Горното се потвърждава и от показанията на св. Й.А. Г.а – съпруга на ищеца, която сочи, че болките му продължавали и до сега, бил на болкоуспокояващи, периодично ходел на физиотерапия. Макар и болките във врата и изтръпването на ръцете да не са довели до затруднение в движението на ръцете, с оглед данните, че не можел да стои седнал продължително време, е несъмнено, че тези оплаквания са оказали негативно отражение на начина му на живот в личен и професионален план, което е провокирало редица негативни емоции и чувства – отчаяние, тревога и чувство на непълноценност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че така определеното обезщетение в размер на 18 000 лв. е съобразено с броя и тежестта на получените травматични увреждания, както и със социално – икономическата ситуация в страната към датата на ПТП (25.04.2021 г.), поради което не са налице основания за неговото намаление.

При това положение обжалваното решение следва да се потвърди и в частта, в което е уважен акцесорният иск за лихви за забава върху присъденото обезщетение от 18 000 лв. за времето от датата на предявяване на застрахователната претенция (29.12.2021 г.) до подаване на исковата молба (29.03.2023 г.) в размер на 2397. 84 лв.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал.

3 ГПК въззивникът ЗД „Б.и.“ АД следва да заплати на въззиваемия Д. М. Г. направените по делото разноски за адвокат. В тази връзка следва да се обсъди възражението на жалбоподателя за прекомерност на изплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. Като взе предвид обжалваемия интерес от 13 000 лв., обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, а спорът е концентриран единствено по отношение справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция, съответстващ на фактическата и правна сложност на спора, следва да се определи на 1000 лв., 5 до който да се намали.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/ 10.06.2024 г. по т. д. № 38/ 2023 г. на ОС – Хасково в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати на Д. М. Г. разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6