Определение № 822 от 03.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822 гр. Ловеч, 03.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20224300500480 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от С. П. С. от с. ***** против разпореждане от 01.12.2021 г. по изп. дело № 819/2017 г. по описа на ЧСИ В.

П., с което е отказал поисканото прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на запора върху лек автомобил, марка АУДИ, модел А 6, с рама №WAUZZZ4F16N019374, двигател № ВМК058774, peг. № OB 9151 ВА и моли да бъде отменен, като се дадат изрични указания на ЧСИ за прекратяване на производството и вдигане на запора на МПС.

Сочи, че в обжалвания акт е прието, че отказът е до погасяване на дължимите такси към ЧСИ В. П., както и до погасяване на задълженията към присъединените кредитори.

Излага, че производството е образувано по молба на кредитора „Юробанк България“ АД и с молба от 28.05.2021 г. дружеството е декларирало, че с оглед на обстоятелството, че задължението към взискателя е изцяло погасено, следва да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, т.2 от ГПК.

Твърдя, че таксите сами по себе си са начислени неоснователно, доколкото ЧСИ П. нито е събрала сумите, визирани в споразумението, нито с изпълнителното производство е станала повод за събирането им. Сочи, че тези суми не са постъпвали в сметките на ЧСИ и в тези на взискателя, а 1 взискателят ги е опростил. Позовава се на Решение № 640/04.10.2010г. по дело № 920/2009г. на ВКС, ГК, IV, г.о., според което такси към ЧСИ се дължат независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Налага довод, че в конкретния случай плащане няма, а е налице друг способ за погасяване на задължения опрощаване. Приема, че дори таксите да се дължат, то същите следва да са изцяло в тежест на взискателя и се позовава на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК „Когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя, разноските по изпълнението не могат да бъдат вменени в тежест на длъжника“. Застъпва тезата, че в тази хипотеза ЧСИ може да търси същите от взискателя, но е абсолютно недопустимо те да бъдат събирани от длъжника посредтсвом принудителните изпълнителни способи.

Жалбоподателят оспорва и размера на дължимите такси. Посочва, че съгласно Уведомление от 07.12.21 г. ЧСИ претендира за разноски в размер на 10 453.92 лева и счита, че тези суми са начислени без правно основание, без реално извършени действия и са прекомерни. Излага, че към разноските е включено и публично задължение в размер на 6 275.63 лева и същите са задължение на фирма „Евротранс Интернешънъл Груп“ ЕООД, с ЕИК *****, но не и на физическото лице С. С.. Счита, че при изоставяне на изпълнението в хипотезата на чл. 433, т.2 от ГПК, при положение че по изпълнителното дело няма постъпили суми, производството не може да продължи за събиране на публични задължения.

Излага, че взискателят „Юробанк България“ с молба от 28.05.2021 г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, т. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че задължението към него е изцяло погасено.

Налага аргумент, че взискателя по делото писмено е декларирал желанието си да изостави изпълнението, с което се отказва и от наложените обезпечения.

Сочи, че след налагане на запора на МПС, но преди присъединяване на останалите кредитори и преди възникване на публичните задължения, е сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 08.08.2017 г. с нотариална заверка на подписите peг. №3517 на нот. Бойка Маринова, №591, с който С. П. С. е прехвърлил процесното МПС на С.Н.П..

Излага, че по делото са налице и присъединени държавни вземания, които обаче са възникнали след датата на горепосочената покупко-продажба и не са противопоставими на приобретателя на процесното МПС - С.Н.П.. Счита, че 2 наложеният запор на МПС обезпечава само и единствено задълженията към първоначалният кредитор „Юробанк България“ АД, които към настоящия момент са изцяло погасени. Приема, че запорът не обезпечава събирането на таксите, начислени от ЧСИ. Излага, че към момента на сключване на договора за ПП на МПС тези такси не са съществували или са били значително по-малки и са заплатени изцяло от взискателя. Намира отказа на ЧСИ да вдигне запорът върху лек автомобил, марка АУДИ, модел А 6, с рама №WAUZZZ4F16N019374, двигател № ВМК058774, peг. № OB 9151 ВА за неоснователен.

По делото е постъпило писмено възражение от „ЗЛАТЕКС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с ЕИК *****, представлявано от управителя Н. М. З., в качеството на присъединен взискател, в което приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима или неоснователна.

Излага, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 435 от ГПК, законодателят изчерпателно е посочил действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване по съдебен ред. Сочи, че С. П. С. в качеството си на длъжник по изпълнително дебо № 819/2017 год. по описа на ЧСИ В. П. обжалва разпореждане на съдебния изпълнител за отказ да бъде вдигнат наложен по делото запор върху МПС, въз основа на депозирана от него изрична молба, като подобна хипотеза не фигурира в посочените в ал. 2 на чл. 435 от ГПК, която следва да е приложима. Налага довод, че обжалваното разпореждане от 01.12.2021 год. по изп.д. № 819/2017 год., с което ЧСИ В. П. отказва да вдигне запора върху МПС, собственост към датата на неговото налагане на длъжника /жалбоподател в това производство/, не представлява действие на съдебния изпълнител, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл. 435 от ГПК.

Излага, че жалбоподателят невярно сочи, че обжалвания отказ се отнася и до отправено от негова страна искане за прекратяване на изпъл‐ нителното производство, като от подадената от С. С. Молба с вх. № 56517/22.11.2021 год., по която ЧСИ се произнася с обжалвания в това производство отказ, е отправено искане само и единствено за вдигане на наложения запор върху МПС - Ауди А6. Счита, че ЧСИ В. П. изобщо не е бил 3 сезиран с претенция за прекратяване на воденото изп.д. № 819/2017 год. и е недопустимо настоящата съдебна инстанция да бъде сезирана с подобна претенция и да се произнася по допълнителна претенция.

Сочи, че към жалбата са приложени писмени доказателства, които се отнасят до друго изп. дело - изп.д. № 780/2017 год. и единствено относима към настоящия спор е въпросната молба с вх. № 56517/22.11.2021 год., а другите доказателства са неотносими и следва да бъдат изключени.

Излага, че ако съдът счете жалбата за допустима, то следва да я остави без уважение, като неоснователна.

Посочва, че преди депозиране на молба по чл. 433, т. 2 от ГПК от първоначалният взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е поискало прекратяване на изп.д. № 819/2017 год. по описа на ЧСИ В. П. поради пълната си удовлетвореност по извънсъдебен ред, към цитираното изп. дело са присъединени още няколко взискателя, един от които е и „ЗЛАТЕКС“ ООД.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 457 от ГПК, в качеството си на присъединен взискател, представляваното от него дружество „ЗЛАТЕКС" ООД има същите права и може да се ползва от същите обезпечения, наложени по искане на първоначалния взискател в хода на воденото изпълнително дело, дори и същите да са извършени преди самото присъединяване. Излага, че е безспорен факта, че въз основа на извънсъдебно и доброволно плащане, вземането на първоначалния взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД е удовлетворено, без за това да са постъпвали каквито и да е средства по самото дело, които да послужат за погасяване на дълговете и на присъединените взискатели, а в това число и такси на ЧСИ. Налага довод, че изхождайки от това обстоятелство и с оглед висящността на вземането на „ЗЛАТЕКС“ ООД като присъединен взискател, то напълно основателно, въпреки депозираната от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД молба за прекратяване поради удовлетворяване на претенцията, изп.д. № 819/2017 год. по описа на ЧСИ В. П. следва да продължава своя ход до удовлетворяване на всички парични вземания по него, вкл. и тези на съдебния изпълнител.

Позовава се на разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК и приема, че е погрешното схващането на жалбоподателя, че с подадената молба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД изоставя изпълнителните действия и подобно изявление е в противоречие на всякакви правни схващания /теоретични и 4 законодателни/. Сочи, че въпреки желанието на С. С. да намери приложение в настоящия случай на текста на чл. 79, ал.1, т. 2 от ГПК, то тук напълно основателно и в синхрон с буквата на закона се явява хипотезата, предвидена в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Излага по пункт втори от жалбата, че публичните задължения не представляват разноски в изпълнителното производство и С. С., като солидарен длъжник по воденото изп.д. № 819/2017 год. по описа на ЧСИ В.

П., наред с Динко С. и „Евро транс интернешънъл груп“ ООД отговарят за направените по делото разноски във връзка и по повод воденото дело, а по отношение на другите присъединени взискатели - съобразно конкретните задължения.

Намира за неоснователен пункт трети от жалбата. Сочи, че изхождайки от факта, че запорът върху въпросното МПС е наложен преди датата на извършеното разпореждане с него /08.08.2017 год./, то безспорно става ясно, че на практика длъжникът е извършил законово нарушение и подобно поведение не следва да бъде толерирано, още по-малко да се черпят права от него. В този смисъл в чл. 452, ал. 1 от ГПК изрично е посочено, че „Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори“. Позовава се и на разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК.

Съгласно този текст, с оглед факта, че няма основания за прекратяване на производството по изп.д. № 819/2017 год., то се вменява ангажимент на съдебния изпълнител служебно да вдигне запора/възбраната е случай на „изпълнение на задължението и събиране на разносните по изпълнението“.

Счита, че настоящия случай обаче не е такъв, предвид непогасените разноски към ЧСИ и неизпълнени задължения към другите присъединени по изп.д. № 819/2017 год. взискатели, в това число и „ЗЛАТЕКС“ ООД. Сочи, че движима вещ, детайлно описана в депозираната жалба, предмет на това производство следва да се ползва за удовлетворяване претенциите на останалите присъединени взискатели, както и разноските на ЧСИ В. П. по изп. дело № 819/2017 год.

По делото е постъпило становище по жалба от адв. Г. В. Б., процесуален представител на „Б.и-91“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, в което излага, че горепосочената жалба е 5 неоснователна, изложените в нея твърдения са бланкетни и необосновани, поради което моли да бъде оставена без уважение и претендира направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360. 00 лева.

Излага, че обтоятелствата, че наложеният запор върху въпросното МПС е поискан от взискателя „Юробанк България“ АД, който впоследствие е поискал и прекратяване на изп. дело № 819/2017 г., няма отношение спрямо присъединените взискатели по делото. Налага довод, че предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК или за вдигане на запора не са налице - след като не всички взискатели са поискали прекратяване на изпълнителното производство или отмяна на обезпечителната мярка, производството не може да бъде прекратено и извършването на изпълнителните действия следва да продължи. Сочи, че последиците от присъединяването на взисктел се изразяват в това, че присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК има същите права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и него.

Посочва, че е налице и задължителна практика на ВКС – определение № 756/22.12.11 г. на ВКС по ч.г.д.№.641 /I V г.о/, в която изрично се сочи, че защитата на взискателя възниква от момента на присъединяването и присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател /арг. чл.457 ал. 1 ГПК/.