Решение № 213 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330106956 по описа за 2025 година

Произовдството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Г. Г. Т., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 237,95 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за битово-гореща вода, топлинна енергия и сградна инсталация, за периода 01.05.2022 г. – 31.01.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „**“ № **, ет. **, ап. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 37,74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2022 г. – 01.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10338 от 03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 20852 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „**“ № **, ет. **, ап. **, има качеството на 1 клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.05.2022 г. – 31.01.2024 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за битовогореща вода, отопление и сградна инсталация, включваща главница за периода 01.05.2022 г. – 31.01.2024 г. в размер на 237,95 лева, както и обезщетение за забава в размер на 37,74 лева за периода 02.07.2022 г. – 01.12.2024 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20852 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Г. Т. – адв. Б., с който се изразява становище, че липсват изложени твърдения за какво е разпределена топлинната енергия.

Искът се оспорва по основание, като се навеждат съображения, че липсват доказателства ответницата да е собственик на процесния обект.

По делото е постъпила молба вх. № 89516/21.08.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив от „Нелбо“ АД, с която посоченото дружество претендира да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца. В молбата се излагат съображения, че ищецът е възложил на третото лице да изпълнява услуга по дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния обект. Поради изложеното при евентуален неблагоприятен изход от спора, би могло да се ангажира неговата гражданска отговорност.

С Определение № 12348/26.09.2025 г., постановено по делото, като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано Нелбо АД, ЕИК:

175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хайдушка гора № 58.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 20852 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България 2

Топлофикация” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10338 от 03.12.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект, находящ се на адрес: гр. П., ул. „**“ № **, ет. **, ап. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период - в. „**“ и в.

„**“ /л. ** - л. **/. Общите условия са публикувани от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, чийто правоприемни се явява „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, което обстоятелство представлява ноторен факт и се установява при извършена справка в Електронен търговски регистър. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и 3 публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия, в която насока не се споделят направените възражения в отговора на исковата молба, че общите условия не обвързват потребителите на ищеца, доколкото са публикувани от друго юридическо лице.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответницата Т. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот се изяснява от приобщеното по делото Заявление за услуга – смяна на клиент на топлофициран обект, декларация за започване на продажба на топлинна енергия, подписани лично от ответника, и приложеното към тях удостоверение за наследници на Г. С. Т., издадено на ** г. от Община П.. Поради изложеното несъмнено ответницата се явява носител на правото на собственост върху процесния обект, като изрично е заявила, че желае да получава топлинна енергия за него. В това си качество на клиент на топлинна енергия, тя е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. В. Ш., се установява, че за периода 01.05.2022 г. 30.01.2024 г. абонатната станция, обслужваща сградата, където се намира процесния обект, находяща се в гр. П., ул. „**“ № **, ет. **, ап. **, е работила, като същата е подава топлинна енергия за отопление и битово-гореща вода.Абонатната сттанция в частта си за отопление е спряна през февруари 2023 и същата топлоподава само за битово-гореща вода. Подадена била общо 117,576087 MWh топлинна енергия, от които били отчислени разходи в размер на 5,364464 MWh за сметка на ищеца. През процесния период 01.05.2022 г. – 30.01.2024 г. в ап. 1 има монтирано едно отоплително тяло тип радиатор, снабдено с ИРУ за визуален отчет на потребеното количество топлинна енергия. За имота има подадена информация, че е необитаем до месец 4 декември 2023 г. и топлинна енергия не е начислявана. Изчисляемият обем бил в размер на 137 куб. м. През имота на ответника не преминава щранг – лира. В имота има монтирано едно средство за дялово разпределение на топлинна енергия и един брой водомерно устройство за визуален отчет на изразходваното количество топла вода за БВГ. Подадени са данни в „Нелбо“ ЕАД, че имотът е необитаем и начисления за БТВ не са правени до месец декември 2023 г. След това е констатирано, че водомерното устройство е с изтекла метрологична годност и начисленията до края на процесния период са били за едно лице по 140 л. на денонощие. За имота са прилагани изискванията на т. 6.7, вр. т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, за компонента БВГ – на едно лице по 140 л. на денонощие от месец декември 2023 г. до края на процесния период. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за процесния период е общо 0,393240 MWh, в това число 0,393240 MWh за отдадена сградна инсталация, 0,00 MWh за отопление и 0,00 MWh за битово-гореща вода. Няма разлика между разпределено от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца.

Предвид горепосоченото заключение, то се изяснява, че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството отдадена топлинна енергия от сградната инсталация. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал.

3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Във връзка с начислената топлинна енергия за сградна инсталация от правна страна следва да се има предвид следното:

С Решение от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС се отменя разпоредба на чл. 6.1.1. от Методиката, Приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, 5 по силата на която се начислява топлинна енергия за сградна инсталация.

Посоченото решение е оставено в сила с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д № 85/2024 г. на ВАС, петчленен състав. Съгласно чл.

195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В тази насока в ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС от 03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г., съдът приема, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.01.2024 г. Методиката се явява действащия подзаконов нормативен акт.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, вече е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) с решение по преюдициално запитване относно съответствие на национално законодателство с Директива 2012 / 27/ Е – чл. 9 параграф 3 , а именно Решение от 23.10.2025 г. по дело № С760/2023 г. , което е задължително при тълкуване на относими правни норми и за настоящия въззивен състав на основание чл. 633 ГПК. В същия съдебен акт на СЕС е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда – етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички топлопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, но СЕС подчертава – само доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на индивидуалното потребление. Освен това СЕС приема, че математическата формула, посочена в т.6.1.1. от методиката, по която се изчислява т. нар. дялово разпределение в сметките за парно, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27. В решението си СЕС сочи и конкретни пропуски във формулата за дялово разпределение: „В случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно – освен ако 6 не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши – че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина“.