Решение № 17048 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17048 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: РАДОС. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДЕСИС.А ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110157334 по описа за 2024 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес ревандикационен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023 г. от

1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,

2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К* и Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*, като собственици в режим на СИО 3. Н. В. Б., роден на * г. в гр. Враца, гражданин на Република **********с паспорт № * г.,

4. В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К*, срещу

1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ма*, 2. А. С.* Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „* 3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*, с която са предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, с искане да се признае за установено по 1 отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както следва:

1.

1.

В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-продажба от Столична общИ., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство Па* В.

Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от Столична общИ.

В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от * както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищците на съответните идеални части от този ПИ.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор *, при квоти, както следва: ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11 % ид. ч., ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч., ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч. и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.

Твърди се, че ищците са учредили на „Б*” АД право на строеж за имота с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.

Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII, peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите: заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч. от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.

Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място, твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б*” АД, въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по 2 отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху гореописания имот на ищците.

Претендират разноски в производството.

С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части от терена, върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.

Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на основание наследство от съпруга Па* В.; Н. В. Б. - на основание покупкопродажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от *;

Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ УПИ с идентификатор *, като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект, а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите 60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.

Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.

С втора уточнителна молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. ищецът посочва, че ответниците са се снабдили с н.а. за тераса с площ от 68.71 лева.

Твърдят, че тази тераса не е част от сградата, а от УПИ. Правният спор е именно за част от дворното място, върху което е построената терасата.

Твърдят, че тази тераса е част от терена и ищците са собственици на тази част.

Формулират следния петитум: да бъдат признати за собственици на съответните идеални части от УПИ с идентификатор * г., както и ответниците да бъдат осъдени да предаден владението върху съответните идеални части.

В срок по чл.131 ГПК, ответниците подава отговор. Изцяло оспорва ревандикационния иск. Не оспорват, че ищците са собственици на идеални части от терена, представляващ ПИ *. Твърди, че този иск е лишен от правен интерес. Твърди, че искът за предаване на владението върху ид. ч. от УПИ е лишен от правен интерес, защото спорът е за реална част от терена – терасата, 3 а не за целия УПИ. Твърдят, че владеят на годно правно основание терасата, а не изобщо идеалните части на ищците върху терена. Твърдят, че ищците и ответниците притежават по 12.98 % ид. ч. от земята за всяка страна.

По същество считат исковете за неоснователни, защото са придобили терасата на годно правно основание – покупко-продажба от 19.06.2017 г. която е прилежаща към заведение за бързо хранене № 1, заедно с 3.30 % ид. ч. от общите части на сградата, с прилежащите към заведението за бързо хранене, равняващи се на 16.23 кв. м. и заедно с 2.87 % ид. ч. от правото на строеж върху ПИ. Твърдят, че след въвеждане в експлоатация на сградата са придобили 12.98 % ид. ч. от правото на собственост върху ПИ. Позовава се на технически проект, част „Архитектурен“, съгласно който терасата е нанесена като прилежаща част към заведението. Подът на терасата е изпълнен по проект с каменна настилка и общата площ е 68.71 кв. м. Терасата е била включена в площоопределянето. Позовава се на т.59 от § 5 от ДР на ЗУТ, съгласно която терасата представлява обект на строежа по ЗУТ и е изпълнена, съгласно одобрения проект. Твърди, че процесната тераса не представлява обща част, а площ от терена, която е самостоятелна обособена. Твърдят, че ищците имат право да ползват единствено частта от терена, отбелязана в приложения технически проект част „Архитектура“, като тераса ОЧ-08, граничеща с процесната тераса, тъй като само тази част представлява обща част. Твърди, че съгласно договора за суперфиция, терасата е част от построеното и строителят е собственик на нея. Твърди, че процесната тераса представлява тяхна индивидуална собственост. Твърди, че процесната тераса и общата тераса ОЧ-08 са разделени с поставена ниска ограда, която разграничава двата обекта. Твърди, че незастроената част от ПИ представлява част от строеж по смисъла на ЗУТ, определена още при учредяване на ЕС като тераса, която е индивидуална, а не обща. Твърди, че е идентична ситуацията с терасата към обект *.6.3. Само ОЧ 08 е обща тераса.

Считат, че претенциите на ищците да ползват терасата на ответниците е неоснователна. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Двете страни се явяват в о.с.з. Поддържа ИМ и ОИМ. Молят да се уважат техните искания.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, 4 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска

Следва да се уточни, че производството по делото три пъти е прекратявано поради нередовност на исковата молба. Това е така, защото настоящият съдебен състав констатира, че в обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) ищецът въвежда спорен предмет – тераса, която е част от ПИ и ответниците неоснователно я ползват. Следователно спорът е за реална част от ПИ, което следва да се посочи в петитума на ПИ. От друга страна, ищците в петитума искат ответниците да предадат владението върху съответни ид. ч. от ПИ, а не реална част от ПИ, която реална част съответства на терасата. Ето защо съдът приема, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум. Но съгласно задължителните указания по чл.

130, ал. 2 ЗСВ, които са дадени в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, а именно, че производството по реда на Глава XXI ГПК е при пълен въззив и въззивният съд проверява всяко едно от основанията за връщане на ИМ, както и чл. 278, ал. 3 ГПК, дадени в съдебните актове по в. ч. гр. д. № 4269/2026 г., 68/2025, 3672/2025 г. по описа на СГС, то исковата молба е редовна и допустима. Настоящият съд следва задължително да се произнесе по така предявения иск.

По основателността на иска

По делото е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС (Rei vindicatio), с който ищците да бъдат признати за собственици на съответните ид.ч. от процесния ПИ, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху тези идеални части. Ищците твърдят, че ответникът ползва и владее тераса, която е част от ПИ, а праводателят на ответника не е бил собственик на тази тераса, за да я прехвърли. Твърди, че след като терасата е част от ПИ, то ответникът няма основание да я ползва и владее.

Разпоредбата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е 5 правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решения.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 47691/17.11.2025 г., приет за окончателен при липса на възражения от страните, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е указал на ищците, че по иска с правно основание чл. 108 ЗС носят доказателствената тежест да установят правото си на собственост върху посочените от тях ид. ч. от процесния ПИ, на въведеното от тях придобивно основание – покупкопродажба, наследство, построяване в собствен имот, както и фактът на владение от ответниците на същата част от ПИ.

В тежест на ответника е да установи наличие на валидно правно основание, въз основа на което владее спорната площ.

По делото са представени писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът напълно кредитира, с изключение на посочените подолу. Тези, които съдът кредитира напълно, не са оспорени от страните, поради което при липсата на оспорване, съдът приема за установени и безспорни фактите и обстоятелствата, които са материализирани в неоспорените документи.

На 14.10.1913 г. е съставен н.а. (нотариален акт), според който * С.* *в продава на Л* и А* недвижим имот – дворно място от 208 кв. м. и построената в него масивна къща с площ от 67.80 кв.м., находяща се в гр. София, ул. Р*, кв. 386, парцел XV, местността Буката, при съседни: улица Р*, Г*, К* и Х* и С* (Л.9-10 от делото).

По делото няма доказателства, а и въпроси към СТЕ не са назн*и в този смисъл, дали описания в н.а. от 1913 г. имот е идентичен. Предвид факта, че страните не оспорват представения н.а., ищците се позовават на него, ответниците не го оспорват, то съдът приема, че така описания имот в н.а. от 1913 г. е идентичен с процесния.