Решение № 213 от 11.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000503511 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.01.2020г , допълнено с решение от 29.06.2020г, постановени по гр.д. № 13412/2018г СГС, ГО, І-13 състав е осъдил Д. Б. А. да заплати на“Ес Си Телеком“ЕАД на осн. чл.92 от ЗЗД договорна неустойка в размер от 250 000евро, частично претендирана от 448 000евро, дължима се по силата на договор за прехвърляне на акции от 11.01.2017г – чл.8,ал.3, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2018г и на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 8472евро, мораторна лихва върху главницата. С решението съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС по делото се обжалва с въззивна жалба от ответника Д.А., представляван от адв. Г. , изцяло, с оплакване за недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС е следвало да спре производството по делото поради висящност на друг спор, с предмет същия договор, поради идентичност на делата. Поддържа, че решението по другото дело като по-рано заведено би сформирало сила на пресъдено нещо, обвързваща съда по настоящото дело. Поддържа, че съдът е излязъл извън заявените факти от страните като спорни, което се явява нарушение на диспозитивното начало. Поддържа по същество, че решението на СГС не е мотивирано, че съдът не се е произнесъл по възражения на ответната 1 страна- в частност възражението за нищожност на неустоечната клауза. Поддържа, че мотивите на съда във връзка с действителността на неустоечната клауза и наличието на елементите от състава на чл.92 от ЗЗД противоречат на материалния закон и на практиката на съдилищата по сходни казуси. Моли въззивния съд да обезсили решението на СГС, евентуално да го отмени и да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове . Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Ес Си Телеком ЕАД оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа, че решението е съобразено с искането до съда, че няма връзка между настоящото дело и посоченото от въззивника друго дело по спор, касаещ същия договор. Поддържа, че възражение за нищожност на неустоечна клауза в отговора на ИМ не е направено.

Поддържа, че въззивните оплаквания на въззивника са неоснователни, а решението на СГСправилно. Моли решението на СГС да бъде оставено в сила .

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът Д.А. се представлява от адв. Г., която поддържа въззивната жалба на ответника. Поддържа и молба от 10.02.2021г, с която въззивникът заявява възражение за нищожност на процесния договор, като поддържа, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и противоречи и заобикаля закона. Поддържа още, че договоръэт е нищожен поради привидност, а неустоечната клауза е сключена при липса на съгласие. Моли решението на СГС да бъде отменено. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззиваемата страна се представлява от адв. Г., която оспорва жалбата по съображения изложени в отговора на ВЖ. Поддържа,че част от възраженията за нищожност, развити от въззивника в молба от 10.02.2021г са нови и преклудирани. По същество поддържа, че неустоечната клауза е валидна, че обезщетява вредите на ищеца в техния пълен размер.

Поддържа,че въззивникът може да претендира обезщетение при изпълнение на неустоечното задължение от неговия съдлъжник. Оспорва твърдението, че неустоечната клауза е нищожна поради заобикаляне на закона. Поддържа, че ако неустойката бъде заплатена прехвърлянето на акцииите от ищеца на ответника би се дължало безвъзмездно.

Счита, че възражението за нищожност на неустойката поради привидност е недоказано.

Моли въззивния съд да потвърди решението на СГС. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е неправилно по съображения, които могат да бъдат извлечени от съдържанието на въззивната жалба на ищеца.

Въззивникът поддържа във въззивната си жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо поради това, че съдът не е спрял производството по делото поради наличие на друго висящо дело, решението по което има значение за настоящото дело и поради произнасяне в нарушение на диспозитивното начало.

Тези оплаквания на ответника-въззивник са неоснователни.

По делото не се установяват предпоставки, съгласно чл.229 от ГПК, които да са давали основание на първоинстанционния съд да спре производството по делото. Наличието на спор между други страни във връзка с изпълнението на същия договор, част от съдържанието на който е процесната неустоечна клауза , не е основание за спиране на производството по делото. За настоящото дело няма значение, още повече преюдициално, как би се разрешил спора по висящо дело между други страни. Преюдициалността изисква да се установи, че решението по едно висящо дело има значение за правилното разрешаване на настоящия спор. Решението по т.д. 617/2018г по описа на Пловдивдски окръжен съд няма такова значение за правилното решаване на настоящия спор. Установяването на факта дали един солидарен длъжник дължи неустойка не обвързва с идентични изводи установяването на факта дали друг солидарен длъжник дължи същата неустойка.

Неоснователно е и оплакването за произнасяне на съда в нарушение на диспозитивното начало. Видно от формирания диспозитив на решението на СГС съдът се е произнесъл по искането на ищеца да бъде осъден ответника да заплати неустойка в претендиран размер. На така изложения диспозитив отговарят и мотиви на съда изложени в смисъл, че неустоечната клауза е валидна и обвързваща страните.

Решението на съда е допустимо, не е постановено при наличие на процесуални пречки по съществуването и надлежното упражняване на право на иск и следователно липсва основание за неговото обезсилване.

По същество Фактическата обстановка е правилно установена в обжалваното решение.

3

Безспорно е по делото , че на 11.01.2017г е подписан договор за прехвърляне на акции между Seguine Holding LLC, регистрирано съгласно законите на щата Делауеър, САЩ , като продавач и Ес Си Телеком като купувач и трети лица, между които Д. Б. А. като солидарен длъжник с предмет- продажбата на акциите на Seguine Holding LLC в Глобал комюникейшън нет АД на Ес Си Телеком ЕАД за сумата от 160 000 евро. В чл.7 от договора страните са уговорили право на купувача, след изтичане на четири месеца от сделката да поиска от продавача или от Д.А. да изкупят обратно продаваните акции срещу цена от 448 000 евро. Договорено е, че в случай, че купувачът упражни правото си да поиска обратно изкупуване продавачът или солидарния длъжник се задължават да сключат с купувача договор за прехвърляне на акциите в съответна форма. Договорено е, че купувачът може да упражни правото си да поиска изкупуване до 15.01.2022г. Съгласно чл.8.3. от договора при неизпълнение на задължението на продавача Seguine Holding LLC и/или на солидарния длъжник А. да изкупят обратно продаваните акции същите дължат Ес Си Телеком неустойка в размер на 448 000евро, като след получаване на неустойката купувачът се задължава да прехвърли обратно на продавача или на солидарния длъжник продаваните акции със съответното джиро, като страните се разбират, че продавачът и солидарния длъжник не дължат заплащане на други суми. В чл.10 от договора е постигнато съгласие за солидарна отговорност на продавача и солидарен длъжник Д.А. по отношение на задължението за заплащане на договорената неустойка. Договорът е подписан от всички страни, подписите не са оспорени.

Безспорно е по делото , че продавачът е прехвърлил на купувача договорените акции , както и че договорената цена по сделката е заплатена.

На 24.01.2018 год. ищецът е поканил Seguine Holding LLC да изкупи обратно прехвърлените акции. Поканата е нотариална, адресирана до дружеството чрез адвокат Н. Н. на адрес в гр.*** и получена от последния на 30.01.2018 год.

Няма спор, че дружеството продавач не изкупува обратно акциите от Ес Си Телеком ЕАД.

Видно от представеното решение по т.д. № 617/2018г по описа на Пловдивски окръжен съд Ес Си Телеком ЕАД е предявило иск против друг солидарен длъжник по договора от 11.01.2017г за заплащане на договорената неустойка по чл. 10 от договора от 11.01.2017г, който иск е отхвърлен на осн. чл.187е, ал.3, изр.1 от ТЗ.

При така установеноото фактическо състояние по спора между страните съдът прави следните правни изводи:

Ищецът претендира изпълнение на договорно задължение - заплащане на договорена неустойка между страните , съгласно чл. 8.3и чл.10 от договора и на осн.чл.92 от ЗЗД, като претендира частично изпълнение на поетото по договора задължение.

В отговора на ИМ ответникът Д.А. оспорва задължението си като сочи, че претендираната 4 неустойка всъщност представлява заплащане на цената по договора за обратно изкупуване на акции. Поддържа, че договорът между страните е нищожен поради противоречие с добрите нрави и несправедливост на договорената цена на обратно изкупуване на акции.

Счита, че задействането на клаузата за заплащане на неустойка нарушава принципа на справедливост на договорните отношения , поради нееквивалентност на престации на страните. Поддържа още,че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на солидарния длъжник за заплащане на договорената неустойка.

Претенцията за заплащане на договорна неустойка изисква установяване на съглашение в договор между страните, което да определя обезщетение за настъпили вреди на едната страна от неизпълнение на договорно задължение на другата страна в предварително определен или определяем размер. Неустойката има обезпечителна функция, тъй като обезпечава изпълнението на договора.Има обезщетителна функция, тъй като предварително установява размера на обезщетението за вредите от неизпълнението , за които неустойката е уговорена. Може да има и санкционни последици.

В случая, според настоящия съдебен състав в договора от 11.01.2017г няма договорена неустоечна клауза.

Процесният договор има смесен характер, като в частта, с която е договорено правото на купувача да поиска обратно изкупуване на акциите, които е закупил след заплащане на цената и простото изтичане на договорен срок и съответното задължение на продавача и солидарните му длъжници да сключат договор за обратно изкупуване при уговорени условия- при цена на обратното изкупуване от 448 000евро-представлява по съществото си предварителен договор за сключването на окончателен такъв с предмет- обратното изкупуване на акции. Действително в договора е предвидено, че ако продавачът или неговите солидарни длъжници не изпълнят задължението си да изкупят обратно продаваните акции на договорената цена те дължат заплащането на неустойка. Това обаче, което е наречено неустойка не отговаря на горепосочените функции на неустойката.