Решение № 733 от 08.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Стара Загора, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д.С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20265530100699 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за обезпечен потребителски кредит №***/18.12.2024г. сключен с „Кредирект“ ЕООД София. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева. Договора е сключен при ГПР в размер на 64,25 % и ГЛП в размер на 50,00% , при срок на кредита от 9 месеца.

Счита, че действително приложения в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от този, който е посочен в договора за кредит. Това е така, защото съгласно договора се дължи “неустойка” по смисъла на чл.13, ал.5 от Договора за кредит в случай, че ищцата предостави обезпечение или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията, поставени в него.

В чл. 6 от процесния договор, е уговорено, че страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/и. Въпреки това, в деня на сключване на Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 18.12.2024 година се сключва и споразумение за консолидиране на плащания. Съгласно споразумение за консолидиране на плащания № ***, сключено във връзка с Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 18.12.2024 година, на основание чл. 365 във вр. с чл. 107 ЗЗД, плащанията по Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 18.12.2024 година се консолидират, като поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в договорения срок към общата сума за връщане в размер на 1 000,00 лева се добавя и сума в значителен размер, 1 като точното число не може да посочи, тъй като не разполага нито с договора, нито с погасителния план, представляваща „неустойка“, дължима при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като по този начин вноската по кредита нараства в размер в пъти по -голям от първоначално уговорения.

По този начин, по Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 18.12.2024 година, *** дължи заплащане на „неустойка“ на кредитора за това, че не е предоставила обезпечение след сключване на процесния договор.

Кредитодателят, залагайки като клауза чл.13, ал.5 в договорите за потребителски кредит всъщност цели заблуда на потребителя и постигане на свръхпечалба за себе си.

Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства

Кредитодателя и уврежда

Кредитополучателя. С такава клауза в договорите си Кредирект ЕООД цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целите договори, тъй като по смисъла на чл.11 от ЗПК във връзка с чл.19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до недействителност на последния. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Това се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 6 от всеки от процесиите договори, последните е следвало да бъдат обезпечени с поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на конкретни условия. По Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 18.12.2024 година е уговорено неустойката да бъде в размер нa 634,56 лв., а по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1304965 от 18.05.2025 година, неустойката е в размер на 3273,24 лв. Неустойката по процесния договор се дължи пропорционално към всяка вноска по кредита, като не е изрично посочена в погасителния план. Единствено в погасителния план след консолидацията е посочена крайната сума за вноска, която се дължи във връзка с договора, в която е включена и дължимата „неустойка“.

Съгласно чл. 6 от процесния договор, условията, на които следва да отговарят поръчителите са следните: При един поръчител - осигурителният доход на поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя.

При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на 2 договора за кредит. При отпуснат кредит на кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от кредитополучателя. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; При отказ на Поръчителя/ите да предостави/ят съгласие за проверка на осигурителните му доходи в НОИ, удостоверението на осигурителният му/им доход се доказва пред кредитора с представяне на служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Счита, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. Цитира съдебна практика.

Заявява, че изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в договора е уговорено в случай на непредставяне на обезпечение — дължимост на неустойка, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. Тоест се кумулира в месечната вноска и „неустойката“, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за 3 неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Освен това „неизпълнението“ на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение, отговарящо на конкретни условия вдига лихвения процент на кредитите на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрит разход по кредита.

Предвид неизпълненото изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл.23 ЗПК счита, че се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

Сочи също, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/.

В заключение, посоченият годишен процент на разходите в процесния договор за кредит не отговаря на действително приложеният такъв, тъй като уговорената „неустойка“ 4 представлява възнаграждение /разход/, което не е калкулирано в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такова. Поради обстоятелството, че освен лихвен процент има и други дължими комисионни /такси/ по кредита, нараства и стойността на годишния процент на разходите. Въпреки това и с цел да се спази изискването на ЗПК за нормативно определения максимум на ГПР, не всички компонентите от него не са калкулирани в него, респективно и не са обявени на потребителя в чл. 3, т. 5 от договора. Това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като считам, че това обстоятелство води до нищожност на договорното съглашение.