Решение № 4 от 26.02.2025, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Решение № 4/26.02.2025 г., постановено по АНД № 39 по описа за 2025 г. на Районен съд – Исперих, VIII състав

Производството е образувано по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), по внесен в съда Акт за констатиране на дребно хулиганство № А1/25.02.2025 г., съставен от СТ. С. М. – младши инспектор при РУ на МВР – Исперих, срещу М. А. Ч., ЕГН **********, за това, че на 25.02.2025 г., около 10.20 часа, в с. Х., обл. Разград, ул. „Александър Стамболийски“, в сградата на кметството, в присъствието на свидетелите М.

П. Т. и Е. И. А., е отправила неприлични изрази по адрес на В.С.Й., наричайки я „долна циганка“, „мърша“, „курва“, отправила закани и заплахи за саморазправа, като я е дърпала за ръката и я е заплашвала, че ще я хвърли през стъпалата, използвала е нецензурни изрази и псувни на публично място в сградата на кметството на с. Х..

Съдебното производство се е развило по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ, с участието на нарушителката, актосъставителя и свидетелите.

Нарушителката е била запозната с правото си на защитник и на отвод, като изрично е заявила, че не желае да ползва защитник и няма искания за отводи или за други доказателства.

Нарушителката М. А. Ч., разпитана в съдебно заседание, не оспорва по същество извършването на деянието, но дава обяснения за повода, довел до конфликта – спор във връзка с разчистване на път до нейния имот, необходим за изхранване на отглежданите от нея животни. Тя признава, че е нарекла пострадалата В. ЙО. „мърша“, но отрича да я е наричала „курва“, и изразява съжаление за случилото се, като сочи, че се е афектирала и не е успяла да се въздържи.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – Акт за констатиране на дребно хулиганство № А1/25.02.2025 г., писмени сведения от свидетелите В. ЙО., М. Т. и Е. А., характеристична справка за нарушителката – и на гласните доказателства, събрани чрез разпита на нарушителката, актосъставителя и свидетелите в съдебно заседание, съдът приема за установено следното:

Нарушителката М. А. Ч. живее в с. Х., обл. Разград, и отглежда домашни животни. На 24.02.2025 г. в кметството на селото възникнал спор между нея и секретарката на кметството В. ЙО. във връзка с осигуряването на снегорин (трактор) за разчистване на пътя до имота на нарушителката, което било необходимо за снабдяване на животните с фураж. На следващия ден, 25.02.2025 г., около 10.20 часа, нарушителката отново влязла в сградата на кметството и подновила спора с ЙО. по повод неотворения все още път. В хода на разправията, в присъствието на свидетелите М. Т. и Е. А., Ч. отправила по адрес на ЙО. обидни и нецензурни изрази – наричайки я „долна циганка“, „мърша“ и „курва“, отправила закани, че ще я хвърли през стъпалата, хванала я за ръката и косата и се опитала да я извлече навън от помещението.

Свидетелят Т. се намесил физически, за да раздели двете жени и да предотврати ескалацията на конфликта. Скандалът продължил и извън сградата на кметството, като нарушителката отправила закани и към 1 идентифицираната от нея кметица на селото. За случилото се бил уведомен актосъставителят СТ. М. – районен инспектор в РУ на МВР – Исперих, обслужващ с. Х., който се явил на място и след като извършил проверка сред присъстващите, съставил акт за констатиране на дребно хулиганство.

Изложената фактическа обстановка се установява по еднопосочен и непротиворечив начин от обясненията на нарушителката, показанията на свидетелите Т., А. и ЙО., както и от съдържанието на съставения акт и приложените писмени сведения. Известни несъответствия в показанията се отнасят единствено до точния брой и вид на употребените обидни думи (в частност дали е било изречено конкретно думата „курва“), но не разколебават извода за осъществено от обективна страна деяние, съставляващо непристойна проява по смисъла на закона, доколкото и по признанието на самата нарушителка тя е отправила обидни квалификации („мърша“) към пострадалата на публично място, а останалите свидетели последователно и независимо един от друг сочат и по-тежки изрази и физическа саморазправа (дърпане за ръка и коса, закани за хвърляне през стъпалата).

Съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, както и в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради по-ниската си степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

В случая е безспорно установено, че деянието е извършено на публично място – в сградата на кметството на с. Х., в работно време, в присъствието на секретарката на кметството и на други лица, посещаващи административната сграда. Отправените от нарушителката изрази по адрес на пострадалата – унизителни определения, засягащи етническата принадлежност и честта и достойнството

– съставляват неприлични и оскърбителни изрази по смисъла на закона. Съпътстващото ги физическо посегателство (дърпане за ръка и коса) и отправените закани за саморазправа допълнително характеризират деянието като грубо нарушаващо обществения ред и спокойствието на гражданите, намиращи се на публично място.

Същевременно, предвид ограничения кръг засегнати лица, липсата на причинени трайни вредни последици и краткотрайния характер на инцидента, съдът намира, че степента на обществена опасност на деянието е по-ниска от типичния случай на престъпление по чл. 325 от НК, поради което правилно е квалифицирано и следва да бъде квалифицирано като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

От субективна страна деянието е извършено умишлено – нарушителката е съзнавала общественоопасния характер на своето поведение, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала тяхното настъпване, съответно съзнателно ги е допускала, отправяйки обидните изрази и закани в разгара на конфликта, провокиран от личен, битов спор относно разчистването на път до нейния имот. Обстоятелството, че поводът за конфликта е бил свързан с грижа за отглежданите от нея животни, не изключва вината , а може да бъде взето предвид единствено при индивидуализация на наказанието като мотив за деянието.

Възраженията на нарушителката, че не е употребила конкретно думата „курва“, не намират опора в събраните доказателства – показанията на 2 свидетелите ЙО., Т. и А. са последователни и взаимно допълващи се в тази насока, а и самата нарушителка не отрича да е отправяла обидни думи и да е прибягнала до физическа саморазправа. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и обясненията на нарушителката в частта, в която те не си противоречат, като намира фактическата обстановка за напълно изяснена.

Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, за извършено дребно хулиганство съдът налага наказание глоба от 100 до 500 лева (или наказание задържане в поделенията на МВР до 15 денонощия). При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази конкретните обстоятелства по делото.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете направеното от нарушителката частично признание на деянието, изразеното от нея съжаление за случилото се, обстоятелството, че конфликтът е бил провокиран от битов спор, свързан с грижа за отглежданите от нея животни, както и липсата на настъпили трайни вредни последици от деянието.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази характера на отправените изрази, засягащи етническата принадлежност на пострадалата, съпътстващото ги физическо посегателство и отправените закани за саморазправа, които обстоятелства сочат на по-висока степен на обществена опасност на конкретната проява в сравнение с типичния случай на дребно хулиганство, изразяващ се единствено в словесна проява.

При съвкупната преценка на изложените обстоятелства съдът намери, че наказанието следва да бъде наложено при превес на смекчаващите обстоятелства, поради което определи наказание глоба в минималния, предвиден в чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ размер от 100 (сто) лева, като намери, че така определеното наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение, ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на нарушителката и ще въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на нея, така и по отношение на останалите граждани.

Предвид изложеното съдът постанови решението си, с което призна нарушителката М. А. Ч. за виновна в извършване на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ наложи административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Исперих, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253310200039 по описа за 2025 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА М. А. Ч., ЕГН **********, родена на 17.03.1976г. в гр.

Дулово, обл. Силистра, български гражданин, неженена, осъждана, основно образование, безработна, с постоянен адрес с. Хърсово, общ. Самуил, обл.

Разград, ул. „Осъм“ № 6, за ВИНОВНА в това, че на 25.02.2025г. около 10.20 ч. в с. Хърсово, обл. Разград, ул. „Александър Стамболийски“ в сградата на кметството, в присъствието на свидетелите М. П. Т. и Е. И. А., отправила неприлични изрази по адрес на В.С.Й. наричайки я „Долна Циганка, Мърша, Курва“, отправила закани и заплахи за саморазправа, като я дърпала за ръката и я заплашвала, че ще я хвърли през стъпалата, използвала нецензурни изрази и псувни, като проявата е на публично място в сградата на кметството на с.

Хърсово, с което нарушила правилата за обществен ред и спокойствие – деяние, съставляващо дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради което и на осн. чл. 6, ал. 1, б. „а“ във вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, й налага административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в срок до 24 часа от постановяването му.

Насрочва с.з. пред ОС –Разград, в случай на обжалване на решението на 28.02.2025 г. от 14.30 ч.

Решението е обявено на 26.02.2025 г.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 1