Решение № 630 от 11.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500852 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17203/23.04.2024г. на БРС от П. В. Ч., с ЕГН ********** от гр. Б., ул.“Ш.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от процесуалния си представител адв. Ат.

Тасков – БАК, против решение № 656/02.04.2024г. по гр.д.№ 3210/2023г. по описа на БРС, с което съдът е допуснал извършване на съдебна делба между П. В. Ч., Г. И. Д. и Г. И. Д. върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор: ***, по КККР на град Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от 30.01.2009г. на Изпълнителния директор на „Агенция по геодезия, картография и кадастър“, като самостоятелният обект се намира на етаж 4 в Сграда с идентификатор:

***, разположена в поземлен имот с идентификатор:

***, с адрес на имота: град Бургас, ул. „Ш.“ № *, вход "*", етаж 4, апартамент 8; брой нива на имота: едно; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, целият с площ от 45.75 квадратни метра; при граници на самостоятелният обект: на същият етаж: самостоятелен обект с идентификатор: ***; под обекта: самостоятелен обект с 1 идентификатор: ***; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор: ***; ВЕДНО със следните прилежащи части:

ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 8.19 квадратни метра; КАКТО и 1.763 % идеални части от общите части на сградата и 1.763 % идеални части от правото на строеж върху горепосочения поземлен имот, в който е построена сградата, равняващи се на 54.07 кв.м. идеални части, при квоти: 1/2ч. за П. Ч. и по 1/4ч. за Г. Д. и Г. Д.. Твърди, че решението не е правилно. Поддържа, че цитираната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, е неприложима в конкретния случай, понеже се касае за лице – несобственик, към датата на твърдяното установяване на владение, започнало за упражнява фактическа власт върху имота, с намерение за своене. Също се позовава на обстоятелството, че владението върху частта на наследодателя на въззиваемите е било доброволно предадено в полза на Пл.Ч., което го прави несъмнено. Позовава се на трайно установена съдебна практика. На следващо място сочи, че то е ясно манифестирано спрямо собственика на имота – наследодателя И. Д. и фактът, че този наследодател, както и семейството на въззивника са поддържали у въззиваемите и тяхната м. заблуда относно действителното фактическо положение, е без значение.

Твърди се и неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Няма доказателствени искания.

Претендира разноски.

Въззиваемите Г. И. Д., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. Б., ж.к. „М.

Р.“, бл. **, вх. *, ет. * и Г. И. Д., с пост.адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № **, ет. *, ап. * оспорват въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Соня Скъпиева - БАК. Считат постановеното решение за правилно, като излагат подробни аргументи за потвърждаването му. Нямат доказателствени искания.

Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Г. И. Д. и Г.

И. Д. против П. В. Ч., с която молят да бъде допусната и извършена делба върху описания по-горе недвижим имот, при квоти: по 1/4ч. за Г. Д. и за Г. Д. и 1/2ч. за П. Ч.. Твърдят съсобственост между страните върху описания имот, възникнала в резултат от наследяване и дарение. Заявяват, че многократно са отправяли покани до Ч. да уредят отношенията си, като той изкупи техните дялове или продадат имота заедно и си разделят получената сума, но без резултат. Ето защо са завели настоящия иск и молят за решение в горния смисъл. Ангажират доказателства.

В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът П. Ч. оспорва иска, чрез процесуалния си представител адв. Ат. Тасков, в приложения отговор срещу исковата молба. Пред двете инстанции поддържа, че имотът е придобит от него чрез давностно владение, установено, считано от лятото на 2010г.

Твърди, че е упражнявал фактическа власт еднолично, несмущавано и непрекъснато, до завеждане на исковата молба. Владението му било предадено от неговите м. и вуйчо, последният – наследодател на въззиваемите.

Със съзнанието, че жилището е вече негово, Ч. извършил поредица от скъпо струващи основни ремонти, изброени в отговора против исковата молба, включително подменил изцяло обзавеждането, поради негодността му да бъде ползвано за нормално обитаване. Твърди, че това са действия, надхвърлящи обикновената поддръжка на един имот и управлението му, демонстрирани по категоричен начин пред всички съседи и роднини, включително и пред вуйчо му – баща на въззиваемите. Излага и други аргументи в подкрепа на твърдението си. Твърди еднолична собственост и ангажира доказателства.

Видно от приложения на стр.10 договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ, на 12.11.1987г. П. Л. Д. закупила, на основание заповед № 857/24.10.1987г. на Председателя на ОбНС Бургас, ведомствено жилище на КЗ „Ил.Бояджиев“, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Ш.“ № *, вход "*", етаж 4, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна и коридор. Към датата на придобиване на имота П.Д. била вдовица и жилището станало еднолична нейно собственост – у-е за наследници изх.№ 94-01-25518/1/21.07.2021г. на Община Бургас – стр.14.

След смъртта си на 25.04.1989г., П. Д. е наследена по правилото на чл.5, ал.1 ЗН от двете си деца – М. Г. Ч. и И. Г. Д., които придобили равни 3 дялове от апартамента – у-е за наследници изх.№ 94-01-25518/2/21.072021г. на Община Бургас.

От показанията на св.К.К. – б. с. на И. Д., както и на св.М.Р. – без родство със страните, се установява, че след смъртта на наследодателката П.

Л. Д., в процесното жилище заживели дъщеря й – М. Ч. със семейството си и това продължило, докато се устроят в жилището си в ж.к. „Лазур“, гр.Бургас, приблизително през 1999г. или 2000г.

След като освободили апартамента, според св.К., по споразумение между М. Ч. и И. Д., жилището било отдавано под наем, като наемодател бил И. Д. и той еднолично получавал наемната цена.

Това се установява и от показанията на св.П. И. – бивш наемател, разпитан при разглеждане на гр.д.№ 5858/2021г. БРС, без родство със страните и незаинтересуван от изхода на спора. Пред съда И. потвърждава, че за времето, в което пребивавал в апартамента, заплащал наем на И. Д. и това продължило до началото на 2010г., когато Д. го запознал с племенника си – настоящия въззивник и казал на наемателя си, оттам насетне да се разбира вече с П. Ч., защото той е „сайбия“ на имота.

В края на м.януари, 2010г. св.Пл.И. освободил жилището и въззивникът започнал обновлението му, понеже било в лошо състояние. Св.

Пл.И. помогнал неколкократно на Пл.Ч. – да занесат една врата за боядисване, защото вратите били много стари и разбрал от Ч., че е сменил ел.инсталация, щрангове, мръсния канал (св.Р.), а също сменил външната врата и дограмите.

След това се нанесъл в него и страните нямат спор, че и към настоящия момент продължава да живее там, а съседите във входа са с убеждение, че той е собственик на апартамента.

От показанията на св. Ч. – м. на въззивника, се установява, че към 2009г. св.К. – м. на въззиваемите и б. с. на наследодателя И. Д., образувала против него производство по реда на ЗЗДН и той бил отстранен от семейното жилище за период от около 4 месеца. През този период Д. се установил при сестра си – св. Ч. и след като приключил срокът на ограничителните мерки, се прибрал в ж.к. „М. Р.“, гр.Бургас, в семейното жилище. Впоследствие св.К. и наследодателят се развели, но се споразумели да ползват общо съсобственото им жилище и той живял, заедно с бившата си съпруга в апартамента им в ж.к.

„М. Р.“, гр.Бургас, докато почине.

4

Приблизително около празника за Новата 2010 година, Пл.Ч. споделил с м. си и вуйчо си – И. Д., че има намерение да си ангажира квартира и да заживее отделно от родителите си и тогава вуйчо му предложил да заживее в наследственото жилище на ул. „Ш.“ № *, гр.Бургас. Според св. Ч. заявил, че огорчен от подкрепата на децата си в полза на бившата му съпруга, наследодателят Д. заявил, че ще ги лиши от наследството на процесното жилище, понеже те си имат в ж.к. „М. Р.“, гр.Бургас и ако св. Ч. подари на въззивника нейната половина, то тогава и той дава своята половина.

Описаното съвпада с показанията на св. М.Р. и св. Пл.И., на когото Ч. бил представен от И. Д. като новия „сайбия“ – собственик на апартамента.

Въпреки обещанията, обаче, Д. не се разпоредил със своята част от жилището в ничия полза и не само това, но от показанията на св.К. се установява, че св. Ч. е давала системно суми на б. си като наемна цена за неговата част от жилището, в което живее въззивникът. Последните суми били заплатени два дни преди И. Д. да почине. От показанията на същата свидетелка и на св. С. – б. на св.К. и роднина по съребрена линия на двамата въззиваеми, става ясно, че регулярно св. Ч. и синът й посещавали жилището на св.К. и наследодателя, за да донесат наема. Плащали по 100лв. месечно, считано от 2010г., както твърди и св. М. – без родство със страните.

В контекста на описаното, разпитана повторно при настоящото разглеждане на делото, св. Ч. е потвърдила, че Д. е отстъпил своята част от процесния апартамент на племенника си – въззивника, жилището било ремонтирано от П. Ч. и той заживял в него, без никой да плаща наем на И. Д..

От своя страна св.М.Ч. дарила на сина си П. Ч. своята част от процесния апартамент с н.а. за дарение № **, т. ***, рег. № ****, д.№ 384 от 04.11.2020г. на нотариус Б. Кирова, гр.Бургас – стр.11 по гр.д.№ 5858/2021г.

БРС.

При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав приема следното относно твърдяното придобиване на жилището от страна на П. Ч., чрез упражнявано давностно владение в продължение на повече от 10 години:

За да се установи придобиване на имот чрез давностно владение, следва да се докаже, че за определен, законово регламентиран срок, лицето, което се позовава на придобиване на вещта по давност, е упражнявало фактическа власт върху имота и го е държало като свой, постоянно и 5 непрекъсвано, спокойно и необезпокоявано, явно и несъмнено.

В конкретния случай държането на имота от страна на Ч. е безспорно и се установява посредством всички събрани гласни доказателства, включително и на въззиваемата страна. Няма спор, че считано от началото на 2010г., той заживял в жилището и са извършени ремонти, част от които надвишават обичайното освежаване на един апартамент, като напр. подмяна на част от ВиК инсталацията и ел.инсталацията, също смяна на входната врата и на дограми.

Също така няма разногласия и по отношение на това, че от началото на 2010г., до настоящия момент, Ч. не е напускал имота. Основният въпрос, на който се дължи отговор в настоящото производство е, дали той е упражнявал владение, такова, че да удовлетвори условието това владение да е явно и несъмнено и до доведе до извод за придобиване на имота по давност.

В тази връзка съдът съобрази следното: От събраните гласни доказателства се установява, че наследодателят Д. обещал да „даде“, без да е ясно под каква форма – дали като дарение или след покупко-продажба, своя дял от наследствения имот, находящ се на ул. „Ш.“ № *, гр.Бургас, на племенника си П. Ч.. Това се случило през 2009г. – непосредствено преди празника за Новата 2010 година, много скоро след провеждането на производство против И. Д. по реда на ЗЗДН, в резултат от което той бил отстранен от семейното жилище в ж.к. „М. Р.“, гр.Бургас и се установил за 4 месеца да живее при сестра си – м. на Пл.Ч.. Срокът на ограничителните мерки приключил през м.ноември, 2009г., но Д. продължил да посещава сестра си и при едно от посещенията му в дома й, се състоял описаният разговор.